Артър Невил Чембърлейн (Arthur Neville Chamberlain FRS, /ˈtʃeɪmbərlɪn/; 18 март 1869 г. - 9 ноември 1940 г.) е британски политик, лорд-кмет на Бирмингам, канцлер на хазната и министър-председател на Обединеното кралство от 1937 до 1940 г.



Ранен живот и начало на кариерата

Чембърлейн е роден през 1869 г. в Бирмингам в семейство с дълбоки политически и обществени връзки. В младежките си години участва в местната търговска дейност и в управлението на града, което го въвежда в публичната служба и политиката. Преди да влезе в централната политика, той заема различни постове в местното управление и придобива репутация на практичен администратор, насочен към проблемите на жилищното строителство, здравеопазването и благоустройството.

Политическа кариера и високи постове

Чембърлейн е известен с издигането си до високи държавни позиции и с ролята си в няколко национални кабинета. Сред най-важните моменти в кариерата му са:

  • Дейности в местната власт — активно участие в управлението на Бирмингам и заемане на постове в градската администрация.
  • Кабинетни постове — има значим принос в различни министерства и в управлението на държавните финанси, в т.ч. като канцлер на хазната преди да стане министър-председател.

Министър-председател (1937–1940) и политика на угаждане

Назначен за министър-председател през 1937 г., Чембърлейн ще бъде най-познат в историята за водената от него външна политика спрямо нарастващата агресия на нацистка Германия. Най-ключовият момент от този период е Мюнхенското споразумение през септември 1938 г., подписано между Великобритания, Франция, Италия и Германия. Чембърлейн завръща от Мюнхен с думите, че е осигурил "мир за нашето време" ("peace for our time"), изказване, което по-късно ще стане символично за политиката на угаждане (appeasement).

В същото време, след Мюнхен, правителството ускоряваше и модернизацията на отбраната — признавайки заплахата от Германия, Чембърлейн заложи на постепенно увеличаване на разходите за военни нужди и обновяване на въоръженията.

Втората световна война и оставка

С началото на Втората световна война през септември 1939 г. Чембърлейн остава начело на правителството, но политическата му позиция отслабва след серия военни неуспехи през пролетта на 1940 г., включително неубедителната кампания в Норвегия. На 10 май 1940 г., след усилени дебати в парламента и натиск от политическия елит, той подава оставка и е заменен от Уинстън Чърчил. В оставката си той остава в кабинета като първи лорд на Хазната и има роля в предаването на властта при формирането на коалиционно правителство.

Личен живот, болест и смърт

Чембърлейн е семеен човек и през живота си поддържа образ на консервативен и предпазлив държавник. По време на службата си като министър-председател здравословното му състояние се влошава — на по-късен етап му е открито сериозно заболяване (рак). След кратък период на лечение той умира на 9 ноември 1940 г.

Оценки и историческо наследство

Чембърлейн остава противоречива фигура в британската и световната история. Привържениците му подчертават, че е търсил да избегне нова опустошителна война и че е действал въз основа на информацията и общественото мнение от онова време. Критиците му посочват, че политиката на угаждане е дала възможност на Хитлер да укрепи позициите си и да подготви по-широка война. Историческите оценки са сложни и често балансират между разбиране за трудните избори пред ръководителите и последствията от тези решения.

Основни факти накратко:

  • Роден: 18 март 1869 г.
  • Министър-председател на Великобритания: 1937–1940
  • Свързван основно с Мюнхенското споразумение и политиката на угаждане към нацистка Германия
  • Умира: 9 ноември 1940 г.