Невил Чембърлейн

Ранен живот

Невил е роден в квартал Еджбастън, Бирмингам, Англия. Баща му е Джоузеф Чембърлейн, важен политик. Неговият полубрат (двамата имат различни майки), Остин Чембърлейн, също става политик. Невил посещава училище в Ръгби. Интересува се от ботаника (растения), птици и риболов. Невил също така обичал музиката и литературата (четенето). Учи металургия в колежа "Мейсън", който по-късно Джоузеф Чембърлейн превръща в част от Бирмингамския университет. По-късно става стажант в счетоводна компания.

Невил става успешен мениджър в производствена компания. През 1911 г., когато е на 42 години, жителите на Бирмингам го избират за член на градския съвет. В съвета той имал за задача да планира подобряването на града - същата работа, която вършел и баща му. Той планира нови къщи за бедните хора. През 1915 г. става лорд-кмет на Бирмингам, както е направил и баща му. На тази длъжност той работи за подобряване на града, включително за създаването на Бирмингамския симфоничен оркестър.

Член на парламента

През 1916 г. министър-председателят Лойд Джордж моли Чембърлейн да стане директор на военната повинност, която принуждава цивилните да се присъединят към британската армия в Първата световна война.Чембърлейн и Лойд Джордж често спорят и скоро не се харесват. Чембърлейн напуска работата си през следващата година. Вместо това се явява на парламентарните избори през 1918 г. и става консервативен член на парламента от Лейдууд в Бирмингам.

Правителство

През 1923 г. министър-председателят Андрю Бонар Лоу назначава Чембърлейн за министър на здравеопазването.На тази длъжност Чембърлейн работи повече за подпомагане на бедните хора. Например той приема закон, който обвързва цените на наемите с това колко добра е сградата. След това за кратко време Чембърлейн е канцлер на хазната, отговарящ за икономиката. След парламентарните избори през 1924 г. той отново става министър на здравеопазването, където остава до загубата на консерваторите на парламентарните избори през 1929 г. Между 1924 и 1929 г. Чембърлейн помага за приемането на много нови закони в помощ на бедните хора, включително пенсионна система, която спомага за създаването на британската социална държава след Втората световна война.

През 1929 г. консерваторите губят парламентарните избори и Рамзи Макдоналд става новият министър-председател от лейбъристите. По това време Консервативната партия се опитва да въведе тарифи (данъци) върху вноса, за да засили търговията в Британската империя. Други хора, сред които лорд Бийвърбрук, бизнесмен, който притежава много вестници, не са съгласни с това и казват, че търговията трябва да бъде свободна. Лорд Бийвърбрук основава нова партия, за да се бори с консерваторите. Чембърлейн се бори с партията на Бийвърбрук на изборите и печели. Това го прави много популярен в Консервативната партия.

Икономическата криза през 1931 г. води до нови парламентарни избори. След изборите Чембърлейн става канцлер на хазната. На този пост той работи за анулиране на дълговете от войната. През 1932 г. той успява да въведе тарифна система. Баща му, Джоузеф Чембърлейн, е работил дълго време за укрепване на Британската империя, когато е бил министър на външните работи. Той също работи усилено за тарифна система, защото вярва, че тя ще направи империята икономически независима. Невил с удоволствие сбъдва желанията на баща си.

Войната става вероятна

Към 1934 г. Чембърлейн смята, че икономиката се е възстановила. По това време обаче много важни хора, включително полубратът на Чембърлейн Остин и Уинстън Чърчил, предупреждават, че нацистка Германия се превъоръжава (изгражда армията си). Тези хора твърдят, че Великобритания също трябва да се превъоръжи. През юли 1934 г. правителството съобщава на парламента, че има план за значително укрепване на Кралските военновъздушни сили.

Не всички обаче бяха доволни от надпреварата във въоръжаването (съревнованието с Германия за изграждане на по-голяма армия). Първата световна война все още беше в паметта на хората и в страната имаше пацифистки настроения. Чембърлейн съветва министър-председателя Стенли Болдуин да говори за превъоръжаване по време на общите избори през 1935 г. Болдуин се опасява, че хората няма да гласуват за тях, ако говорят за засилване на армията, затова вместо това говори за жилища и безработица.

Чембърлейн работи усилено в условията на бавна икономика. Правителството купува фабрики, които не се използват, и харчи пари, за да ги направи отново нови. Тази идея помогнала, когато войната започнала, защото Великобритания разполагала с най-модерното оборудване. Когато през 1935 г. той обявява (разказва на обществеността за) своя бюджет (план за икономиката), Лейбъристката партия казва, че иска война. Други хора все още твърдяха, че той не прави достатъчно за изграждането на армията. През 1936 г. правителството обяви плановете си за изграждане на Кралския военноморски флот.

Министър-председател

Стенли Болдуин се оттегля през 1937 г., а Чембърлейн става новият министър-председател на 28 май. Чембърлейн е запомнен най-вече с това, че е министър-председател по време на Втората световна война в Европа, но като министър-председател той прави и някои важни промени във Великобритания. Той приема закони, които подобряват условията на труд. Той ограничава работното време на жените и децата. Въвежда платен отпуск за голяма част от населението. Въвежда закони, с които се опитва да направи населението по-здраво чрез физически упражнения и медицински прегледи. Планирани са и много други промени, но началото на войната спира осъществяването им.

През 30-те години на миналия век ирландският министър-председател (подобен на министър-председател) е Еймън де Валера. де Валера работи за създаването на нова конституция (набор от закони) за Ирландия. Той искаше да направи Ирландия независима от Великобритания. Ирландия имаше свое собствено правителство, но Великобритания все още контролираше Северна Ирландия и имаше военни пристанища (наречени пристанища на договора) в Ирландия. де Валера искаше този контрол да бъде прекратен. Чембърлейн искаше Ирландия да подкрепи Великобритания, ако има война, защото знаеше, че без ирландска помощ защитата на Атлантическия океан ще бъде трудна. Чембърлейн и неговият държавен секретар Малкълм Макдоналд се споразумяха да върнат договорните пристанища на Ирландия, но се надяваха, че британските военни кораби могат да ги използват във войната.

Мнозина консерватори, включително Уинстън Чърчил (който през 1921 г. постигна споразумение за пристанищата на договора), изразиха категорично несъгласие с този план. Това споразумение, заедно с плана за ограничаване на броя на евреите, които се преместват в Палестина (която по това време се контролира от Великобритания), прави Чембърлейн непопулярен сред много хора.

Мюнхенското споразумение

Въпреки че много хора предупреждават за заплахата от нацистка Германия, Чембърлейн избира министри, които са съгласни с него, и иска да избегне нова война. Чембърлейн, както и много други хора на същата възраст, са били много притеснени от войната. Те са вярвали, че хора като Адолф Хитлер са на власт, защото народът им е смятал, че положението му е несправедливо. Германският народ смяташе, че Версайският договор - споразумение, сключено за прекратяване на Първата световна война - е несправедлив. Когато нацистка Германия нахлува (поема контрола над) Австрия и Судетската област (част от Чехословакия), Чембърлейн се опитва да запази мира.

През септември 1938 г. той лети до Мюнхен, за да разговаря с Хитлер. Заедно с френския министър-председател Едуар Даладие и италианския диктатор Бенито Мусолини той сключва споразумение с Хитлер. Беше му разрешено да контролира Судетската област, но трябваше да се съгласи да не използва армията си за решаване на бъдещи спорове (разногласия). Когато Чембърлейн се завърна у дома, много хора казаха, че е свършил чудесна работа. Чембърлейн беше много доволен и каза, че споразумението означава "мир за нашето време".

Чембърлейн се завръща у дома с обещанието на Хитлер да не нахлува в други държави.

Война

През март 1939 г. германските военни навлизат в останалата част на Чехословакия. Това е в разрез с Мюнхенското споразумение. Чембърлейн осъзнава, че опитите му да контролира Хитлер са се провалили. Той започва да подготвя Великобритания за войната, като използва построените нови заводи. Създадени са много нови оръжия, включително Supermarine Spitfire (изтребител) и радар. Когато германците нахлуват в Полша на 1 септември 1939, британците и французите разговарят заедно и решават да обявят война на Германия (казват на Германия, че войната е започнала). Чембърлейн говори по радиото и съобщава на британския народ, че войната е започнала.

Чембърлейн съставя ново правителство, в което влиза и Уинстън Чърчил. След като германците нахлуват в Норвегия през април 1940 г., британците изпращат военноморски сили, които да се борят с тях. Планът обаче не е успешен и парламентът вече не подкрепя Чембърлейн. на 10 май 1940 г. Чембърлейн подава оставка. Чърчил става министър-председател, но Чембърлейн остава в правителството. По-късно през май Германия предлага условия за мир (неща, с които иска да спре да воюва). По-голямата част от правителството, включително Чембърлейн, иска да се съгласи с Германия и да спре да воюва. Чърчил не искаше да се съгласи с Германия. Той разговаря с Чембърлейн и скоро Чембърлейн започва да се съгласява с Чърчил. В резултат на това Великобритания остава във войната.

Смърт

През лятото на 1940 г. Чембърлейн се разболява. През юли му е направена операция на стомаха за лечение на рак. Опитва се да се върне на работа, но става твърде слаб и се налага да се пенсионира. Умира на 9 ноември 1940 г. от рак на червата. Той е на 71 години. Уинстън Чърчил говори пред парламента, за да им съобщи за смъртта на Чембърлейн. Той похвали Чембърлейн като добър и честен човек.

Хората не са съгласни с историята на Чембърлейн. Някои хора смятат, че действията му са били погрешни, защото не е спрял Хитлер. Други хора казват, че той е дал на Великобритания и Франция повече време да се подготвят за войната.

Биографии

• Дилкс, Дейвид. Невил Чембърлейн, том 1: Пионерство и реформи, 1869-1929 г. Cambridge University Press, 1984.
• Дътън, Дейвид. Neville Chamberlain. Hodder Arnold, 2001
• Фейлинг, Кийт. Животът на Невил Чембърлейн. Macmillan & Co. Ltd, 1946.
• Гилбърт, Мартин. Корените на умиротворяването. New American Library, 1966.
• Селф, Робърт. Невил Чембърлейн: Невил Невил: биография. Ashgate, 2006
• Уилър-Бенет, Джон Мюнхен : Пролог към трагедията, Ню Йорк : Duell, Sloan and Pearce, 1948 г.
• Оксфордски речник на националната биография