Джоузеф Чембърлейн

Ранен живот

Чембърлейн е роден в Камберуел, Лондон. Баща му има успешна фирма за обувки. Джоузеф е добър ученик и печели награди в училище по френски език и математика. Напуска училище на 16-годишна възраст и става чирак във фирмата на баща си. Когато е на 18 години, той се премества в Бирмингам, за да работи в компанията на чичо си за производство на винтове. Работи в нея до 38-годишна възраст и фирмата става много успешна.

Ранен политически живот

Чембърлейн е унитарист - християнин, който вярва, че Христос е пример за това как трябва да се живее, но не е божествен (не е част от Бога). Унитарианците се опитват да работят в помощ на обществото. След индустриалната революция в Бирмингам е имало много проблеми и много мъже не са имали право да гласуват. През 1868 г. Чембърлейн помага на един либерален мъж да стане член на парламента за Бирмингам. През 1869 г. той основава група, която работи за безплатно начално образование за всички деца.

През ноември 1869 г. става член на Градския съвет на Бирмингам. Там той работи за по-ниски цени на земята за работниците от селските райони и става много популярен. През 1873 г. става кмет на Бирмингам. Той купува газовите и водните дружества за града, така че хората да могат да имат чиста и безопасна вода. Създава паркове, пътища, училища-музеи и строи нови къщи за бедните хора.

През юни 1876 г. става член на парламента (MP) от Бирмингам. В парламента той работи за обединяване на радикалните депутати (депутати, които искат промяна) срещу управляващата партия на вигите. Работата му помага на Уилям Еуърт Гладстон да стане министър-председател през 1880 г. Чембърлейн често говори за образованието в парламента.

Живот на правителството

През 1880 г. Чембърлейн става председател на Борда по търговия - правителствен министър, който работи за подобряване на търговията. Той приема закони, с които помага на други градове да купуват частни компании, както е направил в Бирмингам. Работи за поевтиняване на наемите в Ирландия, която е британска колония. По онова време много хора смятаха, че Ирландия трябва да има свой собствен парламент, но много други хора, включително Чембърлейн, категорично не бяха съгласни с това. Чембърлейн работи за подпомагане на профсъюзите, но предупреждава срещу социализма, като казва, че той ще доведе до класова война.

През 1885 г. лорд Солсбъри, консерватор, става министър-председател и Чембърлейн вече не е в правителството. Консервативното правителство прави много промени, които удовлетворяват Чембърлейн, включително безплатно образование за всички деца. Тъй като Чембърлейн и много други либерали не са съгласни с Либералната партия по отношение на Ирландия, Чембърлейн създава нова партия - Либерални юнионисти. От 1886 г. Либералните юнионисти споделят властта с консерваторите срещу Либералната партия, но Чембърлейн не участва в правителството.

Колониален секретар

През юни 1895 г. Чембърлейн става колониален секретар на правителството, който контролира случващото се в британските колонии. Тъй като много европейски държави, особено Германия и Франция, стават все по-силни, Чембърлейн иска всички държави в Британската империя да работят заедно. Той също така иска Великобритания да завземе повече земи в Африка. Той построява железопътна линия по част от река Нигер, за да помогне на Британската кралска нигерска компания да се разрасне. През 1901 г. тази земя, заедно с областта Сокото, се превръща в съвременна Нигерия.

Чембърлейн също така иска Великобритания да контролира Южна Африка. Той поиска повече британски войници в Южна Африка. Помолил е много британски колонии да му помогнат, като в замяна е помогнал на Австралия да получи собствена конституция. Бурите (холандски фермери) не искаха Великобритания да контролира земите им и през 1899 г. нападнаха британците. Това е началото на Втората бурска война. Първоначално Великобритания има проблеми в борбата с бурите, но през 1900 г. британците стават по-силни.

През есента на 1900 г. във Великобритания се провеждат общи избори. Чембърлейн помоли хората да гласуват за (да изберат) същото правителство (с министър-председател Солсбъри), което да помогне за спечелването на войната. Тъй като Чембърлейн бил много популярен, много хора гласували за правителството и то останало в управлението. Чембърлейн помогна на Уинстън Чърчил да стане член на парламента.

През май 1902 г. Великобритания печели Втората бурска война. Чембърлейн посещава Южна Африка, за да се опита да помогне за подобряване на отношенията между двете страни. В Британия той разговаря и с евреите ционисти (евреи, които искат собствена държава) и говори за предоставяне на земя в Кения. Този план така и не е осъществен. Чембърлейн се опитва да сключи съюз с Германия, но когато това не се получава, той сключва съюз между Франция и Великобритания. Този съюз се нарича "сърдечна антанта" и слага край на стотиците години на борба между двете държави.

По-късен живот

Чембърлейн вярва, че страните от Британската империя трябва да правят бизнес помежду си, за да станат силни. За да постигне това, Великобритания трябва да обложи вноса (стоки от други държави) с данъци. Това се нарича тарифна реформа. Правителството не било съгласно с това, затова Чембърлейн подал оставка (напуснал) правителството. Той работи с други депутати, за да поиска реформа на тарифите.

През 1906 г., малко след 70-ия си рожден ден, Чембърлейн получава инсулт, който го разболява тежко. Той не може да работи усилено, затова синът му Остин Чембърлейн (който също е депутат) му помага в работата. Той умира от сърдечен удар на 2 юли 1914 г.

Паметници

Град Бирмингам се променя много благодарение на работата на Чембърлейн. В Бирмингам има много места, които носят името на Чембърлейн. Университетът в Бирмингам, за чието създаване той помага, има часовникова кула с неговото име. На площад "Чембърлейн" в центъра на Бирмингам също има негов паметник.

Площад Чембърлейн с мемориала на Чембърлейн, в центъра на Бирмингам


Часовникова кула Chamberlain Memorial, Бирмингамски университет