Робърт Гаскойн-Кесил (1830–1903) — 3-ти маркиз на Солсбъри и британски министър-председател

Робърт Гаскойн-Кесил, 3-ти маркиз на Солсбъри — трикратен британски премиер, влиятелен външен министър и архитект на имперската политика и колониалните реформи.

Робърт Артър Талбот Гаскойн-Кесил, 3-ти маркиз на Солсбъри KG GCVO PC FRS (3 февруари 1830 - 22 август 1903) е британски държавник, водач на Консервативната партия и министър-председател на Обединеното кралство в три последователни мандата. Преди 1865 г. е известен като лорд Робърт Сесил, а от 1865 г. до 1868 г. — като виконт Кранборн. Роден е в аристократично семейство и получава класическо образование в престижни училища в Англия; по-късно продължава образованието си в университета.

Ранни години и възход в политиката

Лорд Сесил влиза в парламента през 1853 г. като депутат от Консервативната партия. Бързо се откроява със своя интелект, дипломатични умения и умението да планира дългосрочни политически стратегии. През 1866 г., вече с титлата виконт Кранборн, е назначен за държавен секретар за Индия в кабинета на министър-председателя лорд Дерби. След наследяване на родовата титла през 1868 г. той се установява като водеща фигура в Горната камара на парламента.

Ключови министерски постове и връзка с Дизраели

Солсбъри се завръща в централното правителство през 1874 г. в екипа на Бенджамин Дизраели, отново като държавен секретар за Индия. През 1878 г. Дизраели го назначава за министър на външните работи, пост, на който Солсбъри натрупва значителен опит и влияние. Именно това му дава възможност да формира собствена визия за външната политика на Великобритания и да утвърди ролята си като ключов ръководител на консерваторите.

Три мандата като министър-председател

Солсбъри става лидер на Консервативната партия и за първи път заема поста министър-председател от 23 юни 1885 г. до 28 януари 1886 г. Това правителство е кратко и нестабилно, тъй като консерваторите нямат пълен контрол в парламента. На 25 юли 1886 г. Солсбъри оформя по-стабилно правителство и остава на поста до 11 август 1892 г. Третият му период като министър-председател е от 25 юни 1895 г. до 11 юли 1902 г.

Външна политика, империализъм и Африка

Държавническата кариера на Солсбъри е белязана от отдаденост на поддържането на британската позиция в света и разширяването на империята. По време на неговите правителства доминират въпросите, свързани с т.нар. „борба за Африка“ — разделянето и колонизацията на континента от европейските сили — и управлението на новите колонии. При неговото управление Африка е разделена на множество колонии, а британската външна политика често следва принципа на баланс на силите и запазване на интересите на империята.

Солсбъри и неговите кабинети поставят силен акцент върху военноморската мощ: той подкрепя изграждането и модернизацията на Кралския флот, като смята морската мощ за ключов инструмент за запазване на глобалните интереси на страната. Под неговото ръководство Обединеното кралство участва във Втората бурска война (1899–1902), конфликт, който става един от най-спорните и скъпоструващи за империята през този период.

Ирландският въпрос и вътрешна политика

Друг централен проблем през епохата на Солсбъри е въпросът за Ирландия и възходът на ирландския национализъм. Той е твърд противник на идеите за автономия (Home Rule) и често влиза в тежки политически сблъсъци с лидера на Либералната партия Уилям Гладстон, който подкрепя по-голяма самостоятелност за Ирландия. Вътрешната политика на Солсбъри е консервативна и ориентирана към запазване на единството на Обединеното кралство и стабилността на институциите.

Реформи и администрация

Солсбъри подкрепя редица административни реформи и модернизационни мерки в държавното управление. Сред тях е и подкрепата за създаването на Съвета на графство Лондон (London County Council), институция, която да поеме част от градската администрация и да модернизира управлението на столицата. Неговите кабинети също така работят по въпроси, свързани с общественото управление, колониалната администрация и въоръжаването.

Стил на управление, сътрудници и литературно наследство

Солсбъри е известен със своя аристократичен, интелектуален и дипломатичен стил — често дистанциран, но стратегически и последователен. Във вътрешнопартийния ред той успява да изгради силна организация и да възпита няколко поколения консервативни политици. Един от най-близките му и политически наследници е Артър Балфур, който го наследява като министър-председател през 1902 г.

През цялата си кариера Солсбъри пише статии и есета за Quarterly Review — интелектуална и консервативна периодика — които по-късно са събрани и издадени. Неговите писма и публични изявления също съставят важна част от историческото разбиране за епохата.

Край на политическата кариера и наследство

Солсбъри подава оставка на 11 юли 1902 г. поради влошено здраве и след дълга политическа кариера. Умира на 22 август 1903 г. Големите въпроси, които доминират при него — колониализмът, разпределението на влиянието в Африка, статутът на Ирландия и военното укрепване — продължават да формират британската политика и през следващите десетилетия. В ретроспекция неговото управление се оценява като повлияло силно върху имперската политика на Великобритания и върху професионализацията на вънната й дипломация, макар и някои от последиците (като възхода на агресивен германски национализъм) да не са предвидени и да доведат до сериозни международни кризи през XX век.

Въпроси и отговори

В: Кой е Робърт Артър Талбот Гаскойн-Кесил?

В: Колко пъти е бил министър-председател?

В: Към коя политическа партия е принадлежал?

В: Какви постове е заемал в правителството, преди да стане министър-председател?

В: Кои бяха двата основни проблема по време на мандата му като министър-председател?

Въпрос: С какво се занимаваше Солсбъри, докато беше на поста?

В: Какъв голям проблем, който не е бил оценен по онова време, възниква по време на неговия мандат?

Търсене по буква