Кралският викториански орден е британско отличие, учредено през април 1896 г. от кралица Виктория като награда за лична служба към нея и към монархията. Отличието се присъжда лично от кралицата на (или от съответния суверен) на лица, които са служили лично на него или на Монархията. За разлика от повечето други почетни звания, назначенията в този орден не се предлагат от министър-председателя или правителството — решението е лично на суверена, подобно на ордените "Жартиера" и "Магарешки бодил", и затова министър-председателят не предлага кой да получи отличието.
Структура и класове
Орденът има няколко класа, при които се използват и следните постноминали обозначения: GCVO (Knight/Dame Grand Cross), KCVO/DCVO (Knight/Dame Commander), CVO (Commander), LVO (Lieutenant) и MVO (Member). Заедно с ордена съществува и Кралски викториански медал (Royal Victorian Medal, RVM), който се дава за подобни заслуги, но е отделен знак на признанието. При отличията в най-високите два класа (GCVO и KCVO/DCVO) британските граждани обикновено получават правото да използват почетните обреди "Sir" или "Dame". Чужденци могат да получат ордена като почетна награда.
Поводи за награждаване
Орденът се дава за лично служение на суверена и на кралската фамилия — това включва дългогодишна служба в кралския двор, служители в личната палата, хора, подпомагащи официални визити и церемонии, както и чуждестранни държавни и общински лица, които са съдействали по време на посещения. Често награди се връчват по време на държавни посещения или при официални обиколки — например британският посланик и други участници в организацията на посещението могат да бъдат отличени, а суверенът може да връчи награди лично и в чужбина.
Първите чужденци, които получават ордена, са префектът на Алпи Маритим и кметът на Ница по време на посещението на кралица Виктория в Южна Франция през 1896 г.
Церемонии и параклис
Официалните инвеститури и връчвания обикновено се извършват от кралицата или от друг член на кралското семейство, на приема в кралски дворци или по време на официални посещения. Параклисът на ордена е Кралският параклис на Савоя (The Royal Chapel of the Savoy) — т.нар. „кралска особеност“ (royal peculiar), който по исторически причини е частна църковна институция под прякото покровителство на суверена в качеството му на херцог на Ланкастър. Тъй като Савойският параклис е сравнително малък, службата за наградените се провежда и в параклиса "Сейнт Джордж" в замъка Уиндзор на всеки четири години.
Значение и носители
Кралският викториански орден е често присъждан на членове на кралското семейство, на дългогодишни служители в двора и на хора, които са осигурявали лична или дипломатическа подкрепа на суверена. Отличието има силен личен характер — то е знак за признание от самия монарх за лично предоставената служба, а не за политическа или обществена дейност по препоръка на правителството.
Отличителни знаци
Инсигниите на ордена включват кръст и медальон с името или портрета на суверена и със заглавния девиз. Девизът на ордена е Victoria. Инсигниите и начина на носене зависят от класа на отличието, а също така съществуват различни версии за цивилни и военни носители и за почетни (хонорарни) назначения за чуждестранни граждани.
