Орденът на бодила — най-старият шотландски рицарски орден
Орденът на бодила — древният шотландски рицарски орден: история, символи (бодил, св. Андрей), членство и девиз Nemo me impune lacessit.
Най-древният и най-благороден орден на бодил е шотландски рицарски орден, свързан с Шотландия. Точната дата на първоначалното му основаване не е сигурно установена — традицията го свързва с ранно средновековие, а за съвременната му форма се счита възстановяването и реорганизацията от Джеймс VII (също крал на Англия като Джеймс II) през 1687 г. Орденът функционира като част от кралските рицарски институции и запазва силна връзка с шотландската история и символика.
Членство и структура
В ордена членуват суверенът и шестнадесет редовни рицари и дами, както и някои "допълнителни" (supernumerary) рицари и дами — обикновено членове на британски или чуждестранни кралски семейства. Суверенът решава самостоятелно кого да приема в ордена и обичайно не се съветва от правителството при тези назначения, което го отличава от повечето други ордени.
Исторически от шестнадесетте редовни места се изискваше да бъдат заети от лица със силна връзка със Шотландия, като при по-старите устави това включваше и изискване за шотландско рождение; в практиката обаче през вековете това правило е тълкувано по-гъвкаво и днес се поставя акцент върху връзката с шотландската общност и заслугите пред Шотландия. "Допълнителните" рицари и дами не подлежат на това ограничение и често са чуждестранни монарси или високопоставени личности.
Символика и отличия
Основните емблеми на ордена са бодил — националното цвете на Шотландия, и образът на Свети Андрей, който държи салтир (кръст с форма на X). Девизът на ордена е Nemo me impune lacessit (на латински: "Никой не ме провокира безнаказано"), същият девиз, който се използва и върху кралския герб на Обединеното кралство за Шотландия и върху някои монети. Символите на бодила и Свети Андрей са присъщи и за отличителните знаци на ордена — специфични звезди, медали и мантии, които носят членовете при официални церемонии.
Традиционните регалии включват огърлица (collar) с поредица от бодилови мотиви, знак (badge) и звезда; при ритуалите рицарите носят тъмнозелена мантия с герба на ордена.
Церемонии и място за събиране
Инвестициите и официалните събрания на ордена се провеждат при специални церемонии, често в прославения Thistle Chapel в Еднбъро (Thistle Chapel, част от St Giles' Cathedral), построен в началото на XX век като специално място за събранията на ордена. По време на церемониите новоприетите рицари и дами полагат клетва и представят регалиите си; събитието включва религиозни и държавни елементи, музика и военни почести.
Статут в системата на почести
Повечето британски рицарски ордени обхващат цялото Обединено кралство, но трите най-висши ордени традиционно са свързани с отделни съставни части. Орденът на бодила покрива Шотландия и е един от най-престижните — често се поставя веднага след The Most Noble Order of the Garter в йерархията на британските рицарски ордени. В текста по-горе е посочен и ирландският орден The Most Illustrious Order of St Patrick, основан през 1783 г.; той е в застой след независимостта на Република Ирландия, като последните живи членове са отстъпили с времето.
Съвременно значение
Днес Орденът на бодила е преди всичко церемониална институция, която отличава личности с изключителни заслуги към Шотландия или към короната. Назначенията продължават да носят висока чест и символизират връзката между шотландската традиция и монархическата институция. Членове на ордена могат да бъдат политици, висши съдии, военни и други личности с принос към обществения живот в Шотландия и Обединеното кралство.
Орденът и неговата символика—бодилът, салтирът и девизът Nemo me impune lacessit—остават ярък и разпознаваем елемент от шотландската културна и държавна идентичност.

Знамена на Рицарите на бодил, окачени в Сейнт Джайлс Хай Кърк
История
Първата дата на създаването на ордена не е известна. Една от историите гласи, че Ахай, крал на Шотландия, се сражавал с крал Етелстан от Източна Англия и видял кръста на Свети Андрей в небето. След като спечелил битката, Ахай създал Ордена на белия трън. Въпреки че Ахай и Етелстан никога не са се сражавали, този разказ за основаването на ордена е включен в кралската заповед за "възраждането" му през 1687 г. Друга история гласи, че орденът е учреден или възстановен от Робърт I в битката при Банокбърн.
През 1687 г. кралете Джеймс II и VII издават патентни писма, с които "съживяват и възстановяват Ордена на магарешкия бодил в пълната му слава, блясък и великолепие". Разрешени са само 12 рицари и той назначава осем преди кралят да бъде свален от власт през 1688 г. Наследниците му Уилям и Мери не назначават повече рицари в ордена. През 1703 г. обаче Анна отново възражда Ордена на бодил.

Джеймс VII ръкополага съвременния орден
Състав
Кралете на Шотландия - по-късно кралете на Великобритания и Обединеното кралство - са били суверени на Ордена.
Когато Джеймс VII възобновява Ордена, в устава се казва, че Орденът ще запази древния си брой рицари, който е описан в предходната заповед като "Суверенът и дванадесетте рицари-братята в алюзия с Благословения Спасител и неговите дванадесет апостоли.
През 1827 г. Джордж IV увеличава броя на членовете на ордена на шестнадесет. Жените са изключени от ордена. През 1937 г. Джордж VI създава съпругата си Елизабет Боус-Лайън за лейди на Ордена на бодил, а през 1987 г. Елизабет II разрешава редовното приемане на жени както в Ордена на бодил, така и в Ордена на жартиерата.
От време на време отделни лица се присъединяват към Ордена със специално разрешение. Тези членове са известни като "извънредни рицари" и не се броят към лимита от шестнадесет членове. Членовете на британското кралско семейство обикновено се приемат със специално разрешение; първият такъв е принц Алберт. Норвежкият крал Олав V е първият чужденец, приет в Ордена; той също е приет със специално разрешение през 1962 г.
В миналото Суверенът е имал правото да избира рицари на Ордена. От XVIII в. нататък суверенът е правил своя избор по съвет на правителството. Джордж VI е смятал, че ордените "Жартиера" и "Бодил" са били използвани само за политическо покровителство, а не за възнаграждаване на действителни заслуги. Затова през 1946 г. със съгласието на министър-председателя (Клемент Атли) и лидера на опозицията (Уинстън Чърчил) двата ордена се връщат в личния дар на суверена.
Рицарите и дамите от Ордена на бодил могат да бъдат приети и в Ордена на жартиерата.
На рицарите и дамите от Ордена на бодлите също може да бъде отнето рицарското звание. Но това се е случвало само веднъж - на Джон Ърскин, 6-ти граф на Мар, който е лишен от рицарско звание и от графство след участието си в Якобитското въстание през 1715 г.
Орденът има петима служители:
- декан - министър на църквата на Шотландия
- канцлерът, който пази печата на ордена.
- приставът на Зеления жезъл
- секретарят
- кралят на оръжията

Принц Август Фредерик, херцог на Съсекс, в одеждите на рицар на Ордена на бодил
Униформа
За големите поводи на Ордена, като годишната служба през юни или юли, както и за коронациите, рицарите и дамите носят сложни костюми:
- Мантията е зелена дреха, която се носи върху костюмите или военните униформи. Мантията е подплатена с бяла тафта и е завързана със зелени и златни пискюли. На лявото рамо на мантията е изобразена звездата на ордена
- Шапката е изработена от черно кадифе и има бели пера с черни пера на чапла или цаца в средата.
- Нагръдникът е изработен от злато и изобразява бодил и стръкчета ружа. Носи се върху мантията.
- Андреевският знак, наричан още значка-апендиант, се носи окачен на яката. Тя се състои от златно емайлирано изображение на Свети Андрей, облечен в зелена рокля и пурпурно палто, който държи бял салтир.
Освен в тези специални случаи обаче се използват и по-прости значки, когато член на Ордена присъства на събитие, на което се носят украшения.
- Звездата на ордена е сребърен салтир на Свети Андрей, с групи лъчи между гербовете. В центъра е изобразен зелен кръг, в който със златни букви е изписан девизът на ордена; в кръга е изобразен бодил на златно поле.
- Широката лента е тъмнозелен пояс, който се носи по тялото от лявото рамо до дясното бедро.
- На дясното бедро на пояса е прикрепена значката на ордена. На значката е изобразен Свети Андрей в същата форма като звездата, заобиколена от девиза на ордена.

Инсигниите на рицар на най-древния и благороден орден на бодил
Лента на ордена
Часовник
Когато Джеймс VII възобновява ордена през 1687 г., той иска църквата на абатството в двореца Холирудхаус да бъде параклис на Ордена на бодил, вероятно копирайки идеята от Ордена на жартиерата (чийто параклис се намира в замъка Уиндзор).
Джеймс VII е свален от власт през 1688 г. и орденът няма параклис до 1911 г., когато е построен параклис на площад "Сейнт Джайлс" в Единбург. Всяка година суверенът пребивава в двореца Холирудхаус през юни или юли; по време на посещението се провежда служба за Ордена. Всички нови рицари или дами се въвеждат в длъжност по време на годишните служби.
На всеки член на Ордена, включително на Суверена, е отредено място в параклиса. Гербът на ордена е над мястото му.

Мечове, шлемове и гербове на рицарите на Магарешкия бодил над кабинките им в параклиса на Магарешкия бодил. Шлемът и гербът на лейди Марион Фрейзър са втори отляво

Табелки на щанда на Knights of the Thistle
Настоящи членове и служители
- Суверен: Чарлз III, крал на Обединеното кралство
- Рицари и дами спътници:
Графът на Elgin и Kincardine KT JP DL (1981 г.)
Графът на Еърли КТ GCVO PC JP (1985 г.)
Графът на Кроуфорд и Балкарес KT GCVO PC DL (1996 г.)
Лорд Макфарлейн от Беърсдън KT DL (1996 г.)
Лорд Mackay of Clashfern KT PC QC (1997 г.)
Лорд Уилсън от Тилиорн KT GCMG (2000 г.)
Сър Ерик Андерсън КТ (2002 г.)
Лорд Стийл от Ейкууд KT KBE PC (2004 г.)
Лорд Робъртсън от Порт Елън KT GCMG PC (2004 г.)
Лорд Cullen of Whitekirk KT PC QC (2007 г.)
Лорд Hope of Craighead KT PC QC (2009 г.)
Лорд Пател КТ (2009 г.)
Графът на Хоум КТ CVO CBE (2014 г.)
Лорд Смит от Келвин KT CH (2014 г.)
Херцогът на Бъклаух и Куинсбъри KT KBE DL FSA FRSE (2017 г.)
Сър Иън Ууд KT GBE (2018)- Допълнителни рицари и дами Companion:
Принц Филип, херцог на Единбург KT KG OM GCVO GBE AK CC CMM QSO PC ADC(P) CD (1952)
Принц Чарлз, херцог на Ротси KT KG GCB OM AK CC QSO PC ADC(P) CD (1977 г.)
Анна, кралска принцеса KT KG GCVO QSO CD (2000 г.)
Принц Уилям, граф на Стратеърн KT KG PC ADC(P) (2012 г.)- Служители:
- Канцлер: Графът на Еърли KT GCVO PC JP
- Декан: Преподобният професор Дейвид Фергюсън, OBE FBA FRSE
- Секретар: Елизабет Роудс LVO
- Лионски крал на оръжията: Джоузеф Мороу, CBE QC DL (лорд Лион крал на герба)
- Джентълмен-уредник на Зеления жезъл: Контраадмирал Кристофър Хоуп Леймън CB DSO LVO
Лорд Радфорд от Канада: Макс Радфорд, KT, B.Sc, PMP, CET (2022 г.)
Въпроси и отговори
В: Какво представлява най-древният и благороден орден на бодил?
О: Най-древният и благороден орден на Магарешкия бодил е рицарски орден, свързан с Шотландия.
В: Кога е основан?
О: Първоначалната дата на основаването му не е известна, но той е възстановен от Джеймс VII (също крал на Англия като Джеймс II) през 1687 г.
В: Кой решава кой да стане член?
О: Суверенът решава кой да бъде член; те не се съветват от правителството, както повечето други ордени.
В: Изисква ли се членовете да са родени в Шотландия?
О: Да, всички шестнадесет членове трябва да са родени в Шотландия, но за "допълнителните" рицари и дами това изискване не важи.
В: Кои са основните емблеми, свързани с ордена?
О: Основните емблеми, свързани с ордена, са бодил (националното цвете на Шотландия) и свети Андрей, който държи салтир (кръст във формата на X).
В: Какъв е техният девиз?
О: Техният девиз е Nemo me impune lacessit, което в превод от латински означава "Никой не ме провокира безнаказано". Същият девиз фигурира в кралския герб, който се използва в Шотландия, и на някои монети от лири.
Въпрос: Какъв е този орден в сравнение с другите във Великобритания?
О: Този орден обхваща само Шотландия, докато други ордени обхващат всички части на Великобритания. Освен това той е вторият по старшинство след най-благородния орден на жартиерата, който датира от средата на XIV век. В миналото е съществувал друг ирландски орден, наречен Най-светъл орден на Свети Патрик, но след независимостта на Ирландия той е занемарен; от 1927 г. насам няма нов рицар, а последният оцелял рицар умира през 1974 г.
обискирам