Орден на бодил | рицарски орден, свързан с Шотландия

История

Първата дата на създаването на ордена не е известна. Една от историите гласи, че Ахай, крал на Шотландия, се сражавал с крал Етелстан от Източна Англия и видял кръста на Свети Андрей в небето. След като спечелил битката, Ахай създал Ордена на белия трън. Въпреки че Ахай и Етелстан никога не са се сражавали, този разказ за основаването на ордена е включен в кралската заповед за "възраждането" му през 1687 г. Друга история гласи, че орденът е учреден или възстановен от Робърт I в битката при Банокбърн.

През 1687 г. кралете Джеймс II и VII издават патентни писма, с които "съживяват и възстановяват Ордена на магарешкия бодил в пълната му слава, блясък и великолепие". Разрешени са само 12 рицари и той назначава осем преди кралят да бъде свален от власт през 1688 г. Наследниците му Уилям и Мери не назначават повече рицари в ордена. През 1703 г. обаче Анна отново възражда Ордена на бодил.

 
Джеймс VII ръкополага съвременния орден  

Състав

Кралете на Шотландия - по-късно кралете на Великобритания и Обединеното кралство - са били суверени на Ордена.

Когато Джеймс VII възобновява Ордена, в устава се казва, че Орденът ще запази древния си брой рицари, който е описан в предходната заповед като "Суверенът и дванадесетте рицари-братята в алюзия с Благословения Спасител и неговите дванадесет апостоли.

През 1827 г. Джордж IV увеличава броя на членовете на ордена на шестнадесет. Жените са изключени от ордена. През 1937 г. Джордж VI създава съпругата си Елизабет Боус-Лайън за лейди на Ордена на бодил, а през 1987 г. Елизабет II разрешава редовното приемане на жени както в Ордена на бодил, така и в Ордена на жартиерата.

От време на време отделни лица се присъединяват към Ордена със специално разрешение. Тези членове са известни като "извънредни рицари" и не се броят към лимита от шестнадесет членове. Членовете на британското кралско семейство обикновено се приемат със специално разрешение; първият такъв е принц Алберт. Норвежкият крал Олав V е първият чужденец, приет в Ордена; той също е приет със специално разрешение през 1962 г.

В миналото Суверенът е имал правото да избира рицари на Ордена. От XVIII в. нататък суверенът е правил своя избор по съвет на правителството. Джордж VI е смятал, че ордените "Жартиера" и "Бодил" са били използвани само за политическо покровителство, а не за възнаграждаване на действителни заслуги. Затова през 1946 г. със съгласието на министър-председателя (Клемент Атли) и лидера на опозицията (Уинстън Чърчил) двата ордена се връщат в личния дар на суверена.

Рицарите и дамите от Ордена на бодил могат да бъдат приети и в Ордена на жартиерата.

На рицарите и дамите от Ордена на бодлите също може да бъде отнето рицарското звание. Но това се е случвало само веднъж - на Джон Ърскин, 6-ти граф на Мар, който е лишен от рицарско звание и от графство след участието си в Якобитското въстание през 1715 г.

Орденът има петима служители:

• декан - министър на църквата на Шотландия
• канцлерът, който пази печата на ордена.
• приставът на Зеления жезъл
• секретарят
• кралят на оръжията

 
Принц Август Фредерик, херцог на Съсекс, в одеждите на рицар на Ордена на бодил  

Униформа

За големите поводи на Ордена, като годишната служба през юни или юли, както и за коронациите, рицарите и дамите носят сложни костюми:

• Мантията е зелена дреха, която се носи върху костюмите или военните униформи. Мантията е подплатена с бяла тафта и е завързана със зелени и златни пискюли. На лявото рамо на мантията е изобразена звездата на ордена
• Шапката е изработена от черно кадифе и има бели пера с черни пера на чапла или цаца в средата.
• Нагръдникът е изработен от злато и изобразява бодил и стръкчета ружа. Носи се върху мантията.
• Андреевският знак, наричан още значка-апендиант, се носи окачен на яката. Тя се състои от златно емайлирано изображение на Свети Андрей, облечен в зелена рокля и пурпурно палто, който държи бял салтир.

Освен в тези специални случаи обаче се използват и по-прости значки, когато член на Ордена присъства на събитие, на което се носят украшения.

• Звездата на ордена е сребърен салтир на Свети Андрей, с групи лъчи между гербовете. В центъра е изобразен зелен кръг, в който със златни букви е изписан девизът на ордена; в кръга е изобразен бодил на златно поле.
• Широката лента е тъмнозелен пояс, който се носи по тялото от лявото рамо до дясното бедро.
• На дясното бедро на пояса е прикрепена значката на ордена. На значката е изобразен Свети Андрей в същата форма като звездата, заобиколена от девиза на ордена.

 
Инсигниите на рицар на най-древния и благороден орден на бодил  


Лента на ордена  

Часовник

Когато Джеймс VII възобновява ордена през 1687 г., той иска църквата на абатството в двореца Холирудхаус да бъде параклис на Ордена на бодил, вероятно копирайки идеята от Ордена на жартиерата (чийто параклис се намира в замъка Уиндзор).

Джеймс VII е свален от власт през 1688 г. и орденът няма параклис до 1911 г., когато е построен параклис на площад "Сейнт Джайлс" в Единбург. Всяка година суверенът пребивава в двореца Холирудхаус през юни или юли; по време на посещението се провежда служба за Ордена. Всички нови рицари или дами се въвеждат в длъжност по време на годишните служби.

На всеки член на Ордена, включително на Суверена, е отредено място в параклиса. Гербът на ордена е над мястото му.

 
Мечове, шлемове и гербове на рицарите на Магарешкия бодил над кабинките им в параклиса на Магарешкия бодил. Шлемът и гербът на лейди Марион Фрейзър са втори отляво  


Табелки на щанда на Knights of the Thistle  

Настоящи членове и служители

• Суверен: Чарлз III, крал на Обединеното кралство
• Рицари и дами спътници:
1. Графът на Elgin и Kincardine KT JP DL (1981 г.)
2. Графът на Еърли КТ GCVO PC JP (1985 г.)
3. Графът на Кроуфорд и Балкарес KT GCVO PC DL (1996 г.)
4. Лорд Макфарлейн от Беърсдън KT DL (1996 г.)
5. Лорд Mackay of Clashfern KT PC QC (1997 г.)
6. Лорд Уилсън от Тилиорн KT GCMG (2000 г.)
7. Сър Ерик Андерсън КТ (2002 г.)
8. Лорд Стийл от Ейкууд KT KBE PC (2004 г.)
9. Лорд Робъртсън от Порт Елън KT GCMG PC (2004 г.)
10. Лорд Cullen of Whitekirk KT PC QC (2007 г.)
11. Лорд Hope of Craighead KT PC QC (2009 г.)
12. Лорд Пател КТ (2009 г.)
13. Графът на Хоум КТ CVO CBE (2014 г.)
14. Лорд Смит от Келвин KT CH (2014 г.)
15. Херцогът на Бъклаух и Куинсбъри KT KBE DL FSA FRSE (2017 г.)
16. Сър Иън Ууд KT GBE (2018)
• Допълнителни рицари и дами Companion:
1. Принц Филип, херцог на Единбург KT KG OM GCVO GBE AK CC CMM QSO PC ADC(P) CD (1952)
2. Принц Чарлз, херцог на Ротси KT KG GCB OM AK CC QSO PC ADC(P) CD (1977 г.)
3. Анна, кралска принцеса KT KG GCVO QSO CD (2000 г.)
4. Принц Уилям, граф на Стратеърн KT KG PC ADC(P) (2012 г.)
• Служители:

1. Канцлер: Графът на Еърли KT GCVO PC JP
2. Декан: Преподобният професор Дейвид Фергюсън, OBE FBA FRSE
3. Секретар: Елизабет Роудс LVO
4. Лионски крал на оръжията: Джоузеф Мороу, CBE QC DL (лорд Лион крал на герба)
5. Джентълмен-уредник на Зеления жезъл: Контраадмирал Кристофър Хоуп Леймън CB DSO LVO
6. Лорд Радфорд от Канада: Макс Радфорд, KT, B.Sc, PMP, CET (2022 г.)