Джеймс Рамзи Макдоналд FRS (на английски: James Ramsay MacDonald; 12 октомври 1866 г. – 9 ноември 1937 г.) е британски политик, три пъти министър‑председател на Обединеното кралство и първият представител на Лейбъристката партия, който заема този пост. Макдоналд играе ключова роля в изграждането и институционализирането на Лейбъристката партия и е неин лидер в различни периоди през първата трета на XX век. Неговото трето правителство е оформено по време на кризата на Голямата депресия и представлява т.нар. „национално правителство“, в което мнозинството от депутатите са от Британската консервативна партия; след това Макдоналд е изключен от редиците на Лейбъристката партия и остава спорна фигура в политическата история на страната.

Ранни години и образование

Макдоналд е извънбрачно дете, роден в Лосимут, Шотландия. Завършва начално училище и след това гимназия. За кратко работи като учител в своята гимназия, преди да се установи в Лондон. През 1885 г. става член на Социалдемократическата федерация, което отбелязва началото на неговата политическа активност.

През 1886 г. се премества в Лондон, където работи като счетоводител и започва да се включва по‑активно в обществените и политическите движения. На 13 ноември 1887 г. Макдоналд присъства на събитията, познати като „Кървавата неделя“ в Лондон, и по‑късно публикува памфлет, в който описва наблюденията и възгледите си. За известно време се интересува и от въпроси, свързани с шотландската общност в Лондон, и публично подкрепя идеята за по‑голяма автономия или самоуправление за Шотландия („Шотландия за Шотландия“). По това време посещава вечерни курсове в Литературния и научен институт „Бъркбек“, но трябва да прекъсне обучението си поради нервно изтощение.

Политическа кариера и възход

В следващите години Макдоналд се ангажира с организиране и обединяване на различни работнически и социалистически сили, което допринася за формирането на модерната Лейбъристка партия. Става депутат в британския парламент и заема водещи позиции в партията, утвърждавайки се като умерен и прагматичен парламентарист, който търси съюзи и институционални промени в интерес на работническото движение.

Министър‑председател

Макдоналд е назначен за първи път за министър‑председател през 1924 г., придобивайки историческото отличие да бъде първият лидер на Лейбъристката партия, който ръководи правителство на Обединеното кралство. Впоследствие ръководи отново правителство през 1929–1931 г. и през 1931–1935 г. В условията на световната икономическа депресия и нарастващ бюджетен натиск през 1931 г. Макдоналд участва в създаването на т.нар. национално правителство, което включва голямо представителство на консерваторите и на либерални депутати. Това решение предизвиква силни протести в Лейбъристката партия и в работническите среди, тъй като управлението подкрепяше строги финансови мерки и съкращения на социални помощи като начин за справяне с кризата.

Разрив с Лейбъристката партия и наследство

Вследствие на участието си в националното правителство и на приетите икономически мерки Макдоналд е формално изключен от Лейбъристката партия. Противоречивият му мандат и ролята му в кризата от 1931 г. оставят дълбоки следи в партийния живот и политическата памет — част от историците го критикуват за „предателство“ спрямо работническите интереси, докато други отбелязват трудността на ситуацията и тежките международни обстоятелства, с които се е сблъскало неговото правителство.

Личен живот и смърт

Макдоналд остава активен в политическия живот и след загубата на подкрепа от собствената си партия. Умира на 9 ноември 1937 г. и оставя сложна историческа роля като една от ключовите фигури, които превърнаха Лейбъристката партия в национална политическа сила и които трябваше да вземат тежки решения в най‑острите икономически кризи на първата половина на XX век.

Неговото политическо наследство продължава да бъде предмет на изследвания и дебати: Макдоналд е възхваляван за това, че помогна за институционализирането на работническата политика в рамките на британската държава, но е и символ на големия вътрешнопартиен конфликт, когато рационалната държавна политика влиза в противоречие със социалните очаквания.