Александър Фредерик Дъглас-Хоум, барон Хоум от Хирсел, КТ, ПК (/ˈhjuːm/ (
listen); 2 юли 1903 г. – 9 октомври 1995 г.) е бил министър-председател на Обединеното кралство от 1963 до 1964 г. По-известен е като Алек Дъглас-Хоум.
Ранен живот и образование. Роден е на 2 юли 1903 г. в аристократично семейство. Получава образование в Етън и в Christ Church, Оксфорд. Преди и по време на Втората световна война участва в обществената и политическата дейност и има служба в армията и в различни правителствени постове.
Ранна политическа кариера. Дъглас-Хоум влиза в Парламента като млад депутат и става частен парламентарен секретар — младши служител в кабинетите на консерваторите. Когато Невил Чембърлейн отива в Мюнхен на среща с Адолф Хитлер през 1938 г., Хоум е член на парламента и младши служител (частен парламентарен секретар). Той присъства на някои от ключовите срещи между Чембърлейн и Хитлер и по-късно говори за преживяното и за въздействието на тези събития върху британската външна политика.
Титли и промени на името. Името и титлата на Хоум се променят няколко пъти през живота му. Роден като Александър Фредерик Дъглас-Хоум, той получава титлата лорд Дънглас като старшински титул, когато баща му става граф Хоум. След смъртта на баща си става 14-ият граф на Хоум и притежава и баронска титла в британската система на благородни титли. През 1963 г., след приемането на Peerage Act, той става първият наследствен аристократ, който официално отказва (disclaim) своята наследствена титла, за да може да седне в Камарата на общините и да заеме поста министър-председател.
На високи правителствени постове и премиерство. Хоум заема високи министерски постове в различни правителства. Под ръководството на Харолд Макмилан е назначен за министър на външните работи (Foreign Secretary) през 1960–1963 г. След оттеглянето на Макмилан е избран за лидер на Консервативната партия и става министър-председател през октомври 1963 г. Неговият мандат като премиер е кратък — от 1963 до 1964 г. — и приключва след изборна загуба от Лейбъристката партия на Харалд Уилсън. Връзката му с аристокрацията, стилът му и нуждата от модернизация на партията и икономиката влияят на възприятието за неговото управление в общественото мнение.
По-късна кариера и наследство. След като губи изборите през 1964 г., Дъглас-Хоум остава активен в политиката и в кабинета на Едуард Хийт става отново министър на външните работи в периода 1970–1974 г. (в правителството на Едуард Хийт). След края на активната си кариера в Камарата на общините се връща в Камарата на лордовете. Смятан е за фигура, която свързва старата аристократична традиция с необходимостта от адаптация към съвременните политически реалности; историческите оценки го разглеждат като дипломатично уравновесен и институционално ориентиран политик.
Награди и смърт. Признат е с висши държавни отличия и е член на Тайния съвет (ПК) и на други ордени (КТ). Умира на 9 октомври 1995 г., оставяйки сложна, но значима следа в британската политическа история като един от последните премиери с ярко аристократичен произход и като първия, използвал правото да откаже наследствена титла, за да участва в политическия живот на Камарата на общините.
