Александър (Алек) Дъглас-Хоум — премиер на Великобритания (1963–1964)
Александър (Алек) Дъглас-Хоум — британски премиер (1963–1964): биография, политическа кариера, дипломатически роли и ключови събития от неговото наследство.
Александър Фредерик Дъглас-Хоум, барон Хоум от Хирсел, КТ, ПК (/ˈhjuːm/ (
listen); 2 юли 1903 г. – 9 октомври 1995 г.) е бил министър-председател на Обединеното кралство от 1963 до 1964 г. По-известен е като Алек Дъглас-Хоум.
Ранен живот и образование. Роден е на 2 юли 1903 г. в аристократично семейство. Получава образование в Етън и в Christ Church, Оксфорд. Преди и по време на Втората световна война участва в обществената и политическата дейност и има служба в армията и в различни правителствени постове.
Ранна политическа кариера. Дъглас-Хоум влиза в Парламента като млад депутат и става частен парламентарен секретар — младши служител в кабинетите на консерваторите. Когато Невил Чембърлейн отива в Мюнхен на среща с Адолф Хитлер през 1938 г., Хоум е член на парламента и младши служител (частен парламентарен секретар). Той присъства на някои от ключовите срещи между Чембърлейн и Хитлер и по-късно говори за преживяното и за въздействието на тези събития върху британската външна политика.
Титли и промени на името. Името и титлата на Хоум се променят няколко пъти през живота му. Роден като Александър Фредерик Дъглас-Хоум, той получава титлата лорд Дънглас като старшински титул, когато баща му става граф Хоум. След смъртта на баща си става 14-ият граф на Хоум и притежава и баронска титла в британската система на благородни титли. През 1963 г., след приемането на Peerage Act, той става първият наследствен аристократ, който официално отказва (disclaim) своята наследствена титла, за да може да седне в Камарата на общините и да заеме поста министър-председател.
На високи правителствени постове и премиерство. Хоум заема високи министерски постове в различни правителства. Под ръководството на Харолд Макмилан е назначен за министър на външните работи (Foreign Secretary) през 1960–1963 г. След оттеглянето на Макмилан е избран за лидер на Консервативната партия и става министър-председател през октомври 1963 г. Неговият мандат като премиер е кратък — от 1963 до 1964 г. — и приключва след изборна загуба от Лейбъристката партия на Харалд Уилсън. Връзката му с аристокрацията, стилът му и нуждата от модернизация на партията и икономиката влияят на възприятието за неговото управление в общественото мнение.
По-късна кариера и наследство. След като губи изборите през 1964 г., Дъглас-Хоум остава активен в политиката и в кабинета на Едуард Хийт става отново министър на външните работи в периода 1970–1974 г. (в правителството на Едуард Хийт). След края на активната си кариера в Камарата на общините се връща в Камарата на лордовете. Смятан е за фигура, която свързва старата аристократична традиция с необходимостта от адаптация към съвременните политически реалности; историческите оценки го разглеждат като дипломатично уравновесен и институционално ориентиран политик.
Награди и смърт. Признат е с висши държавни отличия и е член на Тайния съвет (ПК) и на други ордени (КТ). Умира на 9 октомври 1995 г., оставяйки сложна, но значима следа в британската политическа история като един от последните премиери с ярко аристократичен произход и като първия, използвал правото да откаже наследствена титла, за да участва в политическия живот на Камарата на общините.
Лидер на партията и министър-председател
Когато е избран за лидер на Консервативната партия след оттеглянето на Харолд Макмилан, той знае, че ще е трудно да ръководи правителство от Камарата на лордовете. Затова се отказва от титлата си четири дни след като става министър-председател. След като се отказва от титлата, той става просто сър Алек Дъглас-Хоум. През 1962 г. той е произведен в рицар на бодил. И накрая, след като губи изборите през 1964 г., получава пожизнено пеерство, озаглавено "барон Хоум от Хирсел". Тази титла не е наследствена, но след смъртта му синът му става 15-ият граф на Хоум.
След отказа от титлата бързо се сключват споразумения. Сигурното място за консерваторите в Кинрос и Западен Пъртшир се оваканти и Дъглас-Хоум беше избран за кандидат на своята партия. Парламентът трябваше да се събере на 24 октомври след лятната ваканция, но завръщането му беше отложено за 12 ноември в очакване на частичните избори. В продължение на двадесет дни Дъглас-Хоум е министър-председател, докато не е член на нито една от двете камари на парламента - ситуация без съвременен прецедент. Той печели частичните избори с мнозинство от 9328 гласа.
Министър-председател 1963-1964
Бивш министър-председател е обект на нападки, а Дъглас-Хоум е нападнат от лидера на Лейбъристката партия Харолд Уилсън. Уилсън атакува новия министър-председател като "елегантен анахронизъм". Той заяви, че никой от средите на Дъглас-Хоум не познава проблемите на обикновените семейства. По-специално Уилсън се пита как "потомъкът на едно изтънчено съсловие" би могъл да поведе необходимата технологична революция. Премиерският му мандат е прекратен от общите избори през 1964 г., които поставят начело Лейбъристката партия с министър-председател Харолд Уилсън.
Външни работи 1970-1974
Когато консерваторите се връщат на власт през 1970 г., Хоум става министър на външните работи. Той постига значителен успех в тази си роля. В речите си той обяснява ситуацията в света, който тогава е в разгара на Студената война.
В отношенията между Изтока и Запада Дъглас-Хоум се обявява срещу Съветския съюз и неговата шпионска дейност във Великобритания. През септември 1971 г. той експулсира 105 съветски дипломати, които са извършвали шпионаж. Въпреки че това беше извънреден инцидент, Громико беше достатъчно реалистичен, за да запази работни отношения с британското правителство. В рамките на няколко дни след експулсирането от Лондон той и Дъглас-Хоум се срещат и обсъждат Близкия изток и разоръжаването.
Андрей Громико, съветският колега на Дъглас-Хоум
Оценка
Вестник "Таймс" смята, че репутацията му се крепи не на краткия му премиерски мандат, а на двата му мандата като външен министър: "Той донесе на този пост ... способността си да говори направо, да бъде твърд към Съветския съюз и твърд (понякога тълкуван като липса на съчувствие) към континентите Африка и Азия. Но той донесе и нещо друго: необичайна степен на международно уважение".
Въпроси и отговори
В: Кой е Алек Дъглас-Хоум?
О: Алек Дъглас-Хоум е британски политик, който е министър-председател на Обединеното кралство от 1963 до 1964 г.
В: Кога става министър-председател?
О: Той става министър-председател през 1963 г. и заема този пост до 1964 г.
В: Какви други роли е имал през живота си?
О: През живота си е бил член на парламента, частен парламентарен секретар, министър на външните работи през 1960-1963 г. и отново в правителството на Едуард Хийт през 1970-1974 г.
В: Какво представлява лорд Дънглъс?
О: Лорд Дънглъс е младша титла, която се носи от най-големия син на граф или графиня. В този случай това е титлата на Алек Дъглас-Хоум, когато баща му става граф на Хоум.
В: Какво се случва, когато баща му умира?
О: Когато баща му умира, Алек става 14-ият граф на Хоум, а също и барон Дъглас в перажите на Обединеното кралство (което е друга младша титла).
Въпрос: Къде отива Невил Чембърлейн, за да се срещне с Адолф Хитлер през 1938 г.?
О: През 1938 г. Невил Чембърлейн отива в Мюнхен, за да се срещне с Адолф Хитлер.
обискирам