Уилям Пит Младши (28 май 1759 г. - 23 януари 1806 г.) е британски политик от края на XVIII и началото на XIX век. Той е канцлер на хазната в периода 1782–1783, 1783–1801 и 1804–1806 г. и е министър-председател на Обединеното кралство от 1783 до 1801 г., а след това отново от 1804 г. до смъртта си. Известен е като "Уилям Пит Младши", за да се разграничи от баща си Уилям Пит Старши, който също е бил министър-председател. През 1783 г. той става най-младият министър-председател в британската история — само на 24 години. По време на неговото управление кралство Ирландия се присъединява към Великобритания и на 1 януари 1801 г. двете държави образуват Обединено кралство Великобритания и Ирландия; Пит продължава да бъде министър-председател и в новия парламент на Обединеното кралство.
Ранна кариера и възход
Пит направи бърза политическа кариера – влезе в парламента в млада възраст и бързо спечели репутация като финансов и административен реформатор. Неговият стил и ораторски способности привлякоха подкрепа както сред консервативните, така и сред центристките кръгове. Въпреки че често е възприеман като консерватор, той формално се е представял като независим от строги партийни линии и е предпочитал да формира широка коалиция около програмата си.
Икономически и административни реформи
Като канцлер на хазната и министър-председател Пит постави акцент върху финансова дисциплина и реформа на държавните разходи. Той въведе мерки за увеличаване на приходите, рационализиране на държавната служба и укрепване на финансовата система, които целяха да стабилизират публичните финанси в условията на продължаващи военни конфликти. Някои от неговите политики са свързани с въвеждане на по-строг контрол върху разходите и създаване на механизми за обслужване на националния дълг — стъпки, които допринесоха за способността на Великобритания да финансира противопоставянето си на революционна и впоследствие наполеоновата Франция.
Външна политика и войни
Периодът на управление на Пит съвпада с драматични събития в Европа — Френската революция, въвеждането на републикански режим и възхода на Наполеон. Неговата външна политика е ориентирана към противопоставяне на революционна Франция и към координация на британската военна и дипломатическа стратегия в широк европейски контекст. Това наложи усилено финансиране на армията и флота и често водеше до търсене на коалиции и съюзи с други европейски държави.
Обединение с Ирландия и политически срив/завръщане
Една от големите институционални трансформации по време на неговия мандат е прокарването на Закона за унията (Acts of Union), който довежда до обединение на британските и ирландските институции. Политически Пит преживява и тежки моменти: през 1801 г. подава оставка като министър-председател поради противоречие с крал Джордж III относно въпроса за католическата еманципация — Пит считаше за необходимо да се даде по-широко религиозно равенство като част от условията за успешното прилагане на унията, но кралят категорично се противопоставя. След няколко години, през които на власт е правителството на Хенри Адингтън, Пит се връща като министър-председател през 1804 г. и остава на поста до смъртта си през 1806 г.
Личен живот, здраве и смърт
Пит е известен със своята работоспособност и строг работен режим, което наранява здравето му. В края на живота му здравословните проблеми се задълбочават; той умира през януари 1806 г. на 46-годишна възраст. Причината за смъртта е внезапно влошаване на здравето, в резултат на което е починал на поста си.
Наследство и оценка
Уилям Пит Младши остава сред най-влиятелните британски държавници от края на XVIII и началото на XIX век. Той е запомнен като изключително ефективен министър на финансите и държавник, който успява да стабилизира приходите и да организира финансите на държавата в трудни военни времена. Неговата роля при оформянето на модерната британска държавна и финансовa администрация, както и при процесите около обединението с Ирландия, оставят трайна следа в историята. Оценките за неговото политическо наследство варират — от похвали за държавническата му засвидетелствана компетентност до критики за ограничаване на реформите в областта на избирателното право и обществените свободи — но общоприето е, че той е ключова фигура за формирането на Великобритания през епохата на Революционна и Наполеонова Европа.