Робърт Антъни Идън, 1-ви граф на Ейвън KG MC PC (12 юни 1897 г. - 14 януари 1977 г.) е министър-председател на Обединеното кралство. По време на мандата си е по-известен като сър Антъни Идън. Получава образованието си в колежа Итън и Кристчър, Оксфорд.

Идън е един от най-известните политици на своето поколение. Назначен е за министър на външните работи през 1935 г. от министър-председателя Невил Чембърлейн, а през 1938 г. подава оставка в знак на протест срещу умиротворяването на Адолф Хитлер от страна на Чембърлейн. Той е външен министър на Чърчил по време на Втората световна война и отново през 1951-1955 г.

През 1953 г. му е направена операция за отстраняване на камъни в жлъчката. Операцията се проваля и здравето му е съсипано. Става министър-председател през 1955 г., когато Уинстън Чърчил се оттегля. Престава да бъде министър-председател през 1957 г., когато на негово място идва Харолд Макмилън. Суецката криза от 1956 г. е критичен период. Тя и здравословното му състояние довеждат до оставката му като министър-председател. Идън умира от рак на черния дроб на 79-годишна възраст. Вдовицата му, Клариса Идън, графиня на Ейвън, е родена през 1920 г. Тя е племенница на Уинстън Чърчил.

Ранни години и военна служба

Робърт Антъни Идън е роден през 1897 г. и получава класическо образование в Итън и в Кристчър, Оксфорд. По време на Първата световна война служи като офицер и е раняван, за което получава медали, в това число и Military Cross (MC). Опитът му от войната и интересът му към международните въпроси оформят ранната му кариера като специалист по външна политика.

Политическа кариера до Втората световна война

Идън бързо се налага в Консервативната партия и заема ключови постове в правителството през 30-те години. Като министър на външните работи (1935–1938) той се изгражда като противник на политиката на умиротворяване спрямо нацистка Германия и през 1938 г. подава оставка от кабинета на Невил Чембърлейн в знак на принципна опозиция срещу споразуменията от Мюнхен. Тази стъпка утвърждава репутацията му на човек с твърди възгледи по въпросите на сигурността.

Външна политика и Втората световна война

По време на Втората световна война Идън е един от най-близките сътрудници на Уинстън Чърчил в областта на външната политика. Известен е като дипломат с дълбоки познания за международните дела и с особено внимание към Близкия изток. След войната той отново става външен министър между 1951 и 1955 г., когато ръководи външната политика на Великобритания в сложен период на Студената война и деколонизация.

Суецката криза (1956) — събития и последици

Суецката криза е най-значимият и най-контроверсиален момент от премиерството на Идън. След като египетският лидер Гамал Абдел Насър национализира Суецкия канал през юли 1956 г., Великобритания, заедно с Франция и Израел, изготвя секретен план за военна интервенция. В резултат на координирана военна акция Израел нахлува в Синайския полуостров в края на октомври 1956 г., а след това се включват англо-френски сили.

Международната реакция — най-вече от страна на Съединените щати, Съветския съюз и Организацията на обединените нации — е силно неблагоприятна. Под натиск и след икономически и политически санкции, британските и френските войски са принудени да прекратят операцията и да се оттеглят. Суецката кампания значително уврежда международния престиж на Великобритания, разкрива ограничената й военна и политическа автономия спрямо САЩ и ускорява процеса на деколонизация в Близкия изток и Африка.

Велик брой исторически оценки свързват провала в Суец с политическите грешки на Идън — включително с тайни споразумения и недобра координация с ключови партньори — както и с подценяване на международните реакции. Кризата остава ключов аргумент в защитата и критиката на наследството му.

Здраве, операцията от 1953 г. и оставката

Операцията за отстраняване на камъни в жлъчката през 1953 г. довежда до сериозни медицински усложнения — при извършването ѝ са нанесени увреждания, които предизвикват хронични болки и влошаване на общото здравословно състояние. Тези проблеми влияят върху способността му да работи интензивно и допринасят за умората и стреса по време на кризата от 1956 г. Комбинацията от политически провал и влошено здраве води до решението му да подаде оставка през януари 1957 г., като за свой приемник посочва Харолд Макмилън.

Оценка и наследство

Животът и кариерата на Идън често се разглеждат в два дяла: блестящата му дипломатическа кариера преди и по време на Втората световна война и драматичният, спорен край на политическата му дейност след Суец. Мнозина го възприемат като един от талантливите британски външни министри на XX век, но премиерството му остава окръжено от критики. Д. Р. Торп отбелязва, че Суецката криза "е наистина трагичен край на премиерството му и че тя придобива непропорционално голямо значение при всяка оценка на кариерата му". Някои по-късни биографии частично реабилитират имиджа му, подчертавайки дългия му принос в областта на международните отношения и ангажимента му за поддържане на глобалната роля на Великобритания.

Кратки факти

  • Роден: 12 юни 1897 г.
  • Умира: 14 януари 1977 г. — от рак на черния дроб.
  • Министър-председател: 1955–1957 г.
  • Външен министър: 1935–1938 и 1940–1945; 1951–1955 г.
  • Съпруга: Клариса Идън, племенница на Уинстън Чърчил.

Антъни Идън остава фигурa, която предизвиква противоположни оценки — за едни символ на дипломацията и принципността, за други — пример за политическо неправилно смятане и цената на грешна оценка в епоха на бързи международни промени.