Джордж Гренвил (14 октомври 1712 – 13 ноември 1770) е британски политик от вигите, който служи като министър-председател на Великобритания от април 1763 до юли 1765 г. Той е член на партията на вигите и е един от малцината министър-председатели, които никога не са получили благородническа титла.
Ранен живот и образование
Гренвил е вторият син на Ричард Гренвил и Хестър Темпъл; по-големият му брат е Ричард Гренвил-Темпъл. Учи в прочутия колежа Итън и в колежа "Крист Чърч" в Оксфорд. През 1741 г. влиза в парламента като депутат за избирателния район Бъкингам и представлява този окръг в Камарата на общините до смъртта си.
Политическа кариера
Като ковчежник на флота (Treasurer of the Navy) през 1758 г. Гренвил внася и прокарва мерки, които реформират изплащането на заплатите и задълженията към моряците, целейки по-справедлива и по-редовна система. Запазва поста си и през 1761 г., когато Уилям Пит (Първият граф на Чатем) подава оставка; при управлението на лорд Бют е Гренвил е лидер на Камарата на общините. През май 1762 г. става държавен секретар на Северния департамент, а през октомври е назначен за първи лорд на Адмиралтейството. През април 1763 г. поема длъжността първи лорд на хазната и канцлер на хазната (First Lord of the Treasury и Chancellor of the Exchequer), а с това и ролята на лидер на правителството.
Министър-председател и Закона за марките
Като министър-председател Гренвил води правителство, което следва стриктна финансова политика и търси нови източници на приходи за короната и държавата. Част от тези мерки е насочена към задоволяване на разходите, свързани с управлението и защитата на британските интереси в заморските територии. Под неговия кабинет е приет т.нар. Закон за марките (Stamp Act) от 1765 г., който въвежда данъци върху официални документи, печатни материали и други стоки в британските колонии в Северна Америка. Този акт предизвиква силно напрежение и протести в колониите, утвърждавайки лозунга "no taxation without representation" и полага основите на първите открити разногласия между американските колонии и Великобритания, които в крайна сметка ще доведат до Американската революционна война.
Покрай вътрешната и външната политика на правителството се водят и решителни действия спрямо политически опоненти — сред тях е и съдебното преследване на Джон Уилкс, което също предизвиква широк обществен отзвук и спорове за свобода на печата и правата на депутатите и гражданите.
Падане от власт и отношения с краля
Въпреки че Гренвил е ценен заради административните си умения и усета към финансовите детайли, той постепенно влиза в конфликт с младия крал Джордж III. Липсата на такт в дипломатическите и лични отношения, както и усещането на монарха, че министър-председателят ограничава или използва кралската воля, довеждат до оттеглянето на кралската подкрепа. В резултат на това през 1765 г. Гренвил е отстранен от поста и на негово място идва кабинет, ръководен от Маркиз Рокингам.
Характер и обществен образ
Гренвил често е описван като способен и педантичен администратор — човек с дълбоки познания за процедурите на Камарата и за управленските детайли. В същото време обаче му липсва политическия такт и умението да печели симпатиите на по-широк кръг съмишленици. Заради един анекдот по време на дебата за акциза върху сайдера през 1763 г. той получава прозвището "пастирът на нежността": когато упорито пита "къде" да бъде наложен новият данък върху сайдера, министър-председателят е подигран, след като Пит свири на ефир популярната мелодия Gentle Shepherd, tell me where, а залата избухва в смях. Тези случаи и склонността му към буквоядство допринасят за образа на човек малко откъснат от нравите на парламентарната игра.
Личен живот и наследство
През 1749 г. Гренвил се жени за Елизабет Уиндъм (предполагаемо родена преди 1731 г.; починала на 5 декември 1769 г.), дъщеря на сър Уилям Уиндъм. Двамата имат седем деца. След отстраняването му от власт той продължава да бъде активен депутат и да защитава своите позиции в парламента до смъртта си през 1770 г.
Историческата оценка на Гренвил е смесена: той се признава като принципен и умел финансист и администратор, но политическите последици от някои от неговите решения — най-вече Закона за марките — оставят траен отпечатък и допринасят за ескалацията на конфликта между Великобритания и северноамериканските колонии. За мнозина неговото наследство е пример за това как финансовата прагматичност без достатъчна политическа гъвкавост може да доведе до нежелани геополитически последствия.