Спенсър Пърсивал (1 ноември 1762 г. - 11 май 1812 г.) е британски държавник и министър-председател. Той е единственият британски министър-председател, който е бил убит.

Роден като седмия син на Джон Пърсивал, 2-ри граф на Егмонт, от втората му съпруга, Спенсър идва от влиятелно аристократично семейство. Баща му, близък приятел на Фредерик, принц на Уелс, и крал Джордж III, е служил в кабинета като първи лорд на Адмиралтейството, което осигурява на младежа достъп до политически кръгове и възможности за кариера в публичната служба. Пърсивал става известен като дългогодишен член на Камарата на общините и заема различни правителствени постове преди да стане министър-председател.

Като политик Пърсивал е твърд консерватор и привърженик на статуквото. Той подкрепя военните усилия срещу Наполеон и се противопоставя на по-широки религиозни и политически промени. Поради това е категорично против католическата еманципация и смята, че англиканството е от съществено значение за сигурността и единството на държавата.

Пърсивал става министър-председател през 1809 г. в труден период за Великобритания. По време на неговото управление се приемат важни за времето решения, сред които и забрана за търговия с роби, внесена от Уилям Уилбърфорс, за която Пърсивал е в известна степен политически свързан и подкрепящ.

Една от най-контроверзните мерки, свързвана с ерата на Пърсивал, са т.нар. наредби на Съвета (Orders in Council) от 1807 г., които ограничават търговията на неутрални кораби и целят да повлияят на търговските отношения с Франция. Тези мерки стават силно непопулярни както сред търговските среди във Великобритания, така и в чужбина, и допринасят за нарастващото напрежение с Съединените американски щати, което накрая е сред причините за войната от 1812 г. С нарастването на социалните напрежения в страната — включително бунтовете на лудитите през зимата на 1811 г. — Пърсивал е принуден да даде обяснения пред Камарата на общините и да отстоява политиките на правителството.

Убийството

На 11 май 1812 г., когато Пърсивал се отправя към залата на Камарата на общините за да присъства на разследването, той е прострелян във фоайето на долната камара от Джон Белингъм. Убийството е извършено „на светло“ пред очевидци; Пърсивал умира от раната в сърцето. Тялото му лежи на Даунинг стрийт 10 в продължение на пет дни преди погребението.

Белингам се предава незабавно на място. Въпреки че имал известни оплаквания и претенции, те не са били политически — според собствените му твърдения той търсел обезщетение за загуби и за времето, прекарано в плен или задържане в Русия. Бащиснкото му оплакване било, че правителството не му е помогнало да получи исканото възмездие. На бързо проведен процес той е признат за виновен в убийството и около седмица по-късно е обесен.

Последици и наследство

Убийството на Спенсър Пърсивал предизвиква шок в политическите и обществени кръгове в Обединеното кралство и води до разгорещени дискусии за сигурността на членовете на парламента и за обществените настроения. Като министър-председател, Пърсивал остава в историята не само като единствения загинал при убийство британски премиер, но и като представител на крайната консервативна школа от епохата на наполеоновите войни.

Похоронен е в църквата "Свети Лука" в Чарлтън, Югоизточен Лондон. В историческите оценки ролята му често се разглежда двупосочно: от една страна като стабилизатор в трудни военни години, от друга — като политик, чиято твърда позиция по въпроси като католическата еманципация и търговските ограничения допринася за вътрешни и външни напрежения.

Наследството на Пърсивал остава предмет на исторически дебат: за някои той е предан служител и морален защитник на установените институции; за други — пример за ограниченията и рисковете на непопулярната политика в период на бързи социални и икономически промени.