Луи XVIII — крал на Франция (1814–1815, 1815–1824) и реставрация на Бурбоните
Живот и управление на Луи XVIII — крал на Франция (1814–1815, 1815–1824): реставрация на Бурбоните, конституционна монархия, връщане след Наполеон и политическо влияние.
Луи XVIII (1755–1824) е крал на Франция от април 1814 г. до март 1815 г. и отново от юли 1815 г. до септември 1824 г. Роден е като Луис-Огюст в двора на Версай и става владетел след падането на Наполеон I и възстановяването на династията на Бурбоните.
Достъпът му до трона е резултат от реставрацията на монархията на Бурбоните след свалянето на НаполеонI. По време на своето управление той приема конституционна монархия, което означава, че кралят споделя властта с институции и правителство, избрано по установените правила. Новата конституция — известна като Шарта от 1814 г. — запазва някои от завоеванията на революцията и Наполеонската епоха (например Гражданския кодекс и защитата на частната собственост), но същевременно утвърждава монархическата форма на управление и ограничава политическото участие чрез имуществено избирателно право. Луи се опитва да поддържа баланс между консервативните ултрароялисти и по-умерените конституционни сили, но често бъде критикуван както от реакционери, така и от либерали.
Ранен живот и изгнание
Роден във Версай, той е брат на Луи XVI Френски и в младостта си носи титлата граф дьо Прованс. В началото на Френскатареволюция през 1789 г. остава във Франция, но две години по‑късно напуска страната и става един от водещите емерати (изгнани аристократи), подкрепящи опита за възстановяване на монархията. Изгнаничеството го води през различни европейски дворове — сред които Австрия, Прусия, Русия и по‑дълъг престой във Великобритания — докато не настъпват политически събития, които му позволяват да претендира за трона.
След екзекуцията на Луи XVI през 1793 г. и смъртта на сина наЛуиXVI през 1795 г. в затвора, графът дьо Прованс приема кралското име Луи XVIII и продължава да води легитимистките претенции към френската корона. В годините на ембарго и политически преговори той изгражда мрежа от поддръжници сред европейските владетели, които в крайна сметка оказват решаваща помощ при реставрацията.
Първо управление, "Сто дни" и окончателно завръщане
През април 1814 г., след първата абдикация на Наполеон, Луи е върнат на трона. Той издава Шартата от 1814 г., която урежда основните права и институции и се опитва да осигури легитимност и спокойствие след бурните години. Въпреки усилията за стабилизация, завръщането на Наполеон през март 1815 г. — т.нар. период на „Сто дни“ — принуждава Луи да бяга отново в Белгия.
След окончателното поражение на Наполеон при Ватерло и окупацията на Париж от коалиционни войски, Луи е възстановен на трона през юли 1815 г. Второто възстановяване е съпроводено с репресии срещу бивши революционери и бонпартисти (известни като „Бял терор“), както и с политическа борба между ултрароялисти, стремящи се към по‑строга реставрация на стария режим, и умерени сили, които настояват да се спазва Шартата.
Политика, характер и наследство
Луи XVIII често е възприеман като прагматичен и умерен монарх, чиято цел е да запази короната и обществения ред, като същевременно не провокира ново революционно вълнение. Неговото управление поддържа голяма част от законодателството и административните реформи, въведени при революцията и при Наполеон, което осигурява непрекъснатост в държавната структура и икономиката. В същото време ограниченото избирателно право, коронният контрол върху Сената (Палатата на лордове‑еквивалента) и силното влияние на кралската власт разочароват по‑либералните слоеве.
Личният му живот е белязан от дълго изгнание и липса на преки наследници; женен е за Мария-Жозефина Савойска, но бракът не дава деца. Луи умира през 1824 г. и на трона го наследява по-малкият му брат, който става Карл X (Charles X), чието по‑реакционно управление по-късно довежда до Юлските революции от 1830 г.
Историческата оценка на Луи XVIII е смесена: за едни той е необходим прагматичен мост между революционното минало и възстановената монархия, за други — символ на ограничена реставрация, неспособна да пренесе обществото към по‑широка конституционна система. Във всеки случай неговото царуване оформя политическата рамка на Франция в ключов период на европейска реставрация и реакция.
Въпроси и отговори
В: Кой е бил Луи XVIII?
О: Луи XVIII е крал на Франция от 1814 до 1815 г. и отново от 1815 до 1824 г.
В: Как Луи XVIII става крал?
О: Луи XVIII става крал чрез Бурбонската реставрация на монархията след свалянето на Наполеон I.
В: Какъв тип монархия управлява Луи XVIII?
О: Луи XVIII управлява конституционна монархия, което означава, че той не е главният ръководител на своето правителство.
Въпрос: Имал ли е Луи XVIII някакво влияние в политиката като конституционен монарх?
О: Да, Луи XVIII е имал известно влияние в политиката, за разлика от някои други конституционни монарси.
Въпрос: Какъв е бил ранният живот на Луи XVIII?
О: Луи XVIII е роден във Версай и е брат на Луи XVI от Франция. В началото на живота си той е известен като граф дьо Прованс.
В: Какво се случва с Луи XVIII по време на Френската революция?
О: След началото на Френската революция през 1789 г. Луи XVIII остава в Париж, но две години по-късно избягва в Белгия. След екзекуцията на Луи XVI през 1793 г. и смъртта на сина на Луи XVI през 1795 г. той се нарича Луи XVIII.
Въпрос: Кога умира Луи XVIII?
О: Луи XVIII остава на престола до смъртта си през 1824 г.
обискирам