Конституцията на Лийвънуърт е една от четирите конституции на щата Канзас, написани по време на епохата на "кървящия Канзас". Тя е разработена от конгрес на свободните щати в град Лийвънуърт и се смята за най-прогресивния от четирите предложени проекта. Конвенцията приключва работата си на 3 април 1858 г., а документът е одобрен и от народа на избори на 18 май 1858 г.

Основно съдържание и характер

Конституцията на Лийвънуърт излиза извън рамките на повечето конституционни проекти от епохата със своята широкоформулирана Хартия за правата. В нея правата са дефинирани като принадлежащи на "всички хора", без явни квалификации, които да ги ограничават само до белите граждани. Сред ключовите й положения са:

  • Забрана на робството — робството е декларирано за незаконно на територията, обхваната от конституцията.
  • Разширени граждански права за афроамериканците — документът гарантира основни граждански и правни права в по-широк обхват в сравнение с другите проекти от периода (въпреки че прилагането и пълното признаване на тези права е въпрос на политическа борба).
  • Подобряване на правата на жените — включени са разпоредби, които укрепват правния статус на жените (напр. относно имуществените права и защита пред закона), макар че това не означава всеобщо избирателно право за жените.
  • Хартия на правата — обща формулировка за равенство пред закона и защита на индивидуалните свободи, което я прави по-радикална в сравнение с някои съвременни предложения.

Процедура и политически контекст

В териториалния парламент е приет акт през февруари 1858 г., с който е предвидено свикване на конституционен конгрес за съставяне на нова конституция — този ход се случва в момент, когато Конституцията на Лекомптън вече е предмет на обсъждане в Конгреса на САЩ. Политическата ситуация в Канзас е силно поляризирана: про- и анти-робовладелски сили използват както местни, така и национални институции, за да наложат своите виждания за бъдещия статут на територията.

Съдба и влияние

Въпреки че конституцията е гласувана от народно събрание и получава подкрепа от свободнодържателските сили, Сенатът на САЩ не одобрява приемането на Канзас по тази конституция и тя не влезе в сила като легитимен основен закон на щата. Сред причините за отхвърлянето са националните политически борби между Север и Юг и силната опозиция срещу някои от по-радикалните й разпоредби.

В следващите години в Канзас се появяват още два основни проекта: Конституцията на Топика (1855 г.) и по-късно Конституцията на Уайандот (1859 г.). Именно под основата на Уайандот Канзас впоследствие е приет в Съюза като свободен щат в края на януари 1861 г.

Значение и наследство

Дори и да не е изпълнила функцията на действаща конституция, проектът от Лийвънуърт остава важен като документ, който показва колко радикални и напредничави идеи са циркулирали в редиците на движението срещу робството. Той илюстрира ранни опити за юридическо разширяване на гражданските права и подобряване на положението на жените — теми, които ще продължат да бъдат център на политическите и социалните борби в следващите десетилетия. Историята на тези конкуриращи се конституции също така служи като пример за това как местните конституционни проекти са били повлияни и блокирани от националната партийна и регионална политика в предвоенните години.