Кралство на сърби, хървати и словенци (Югославия) — възникване и разпад

Началото на кризите на Балканите в началото на XX век е свързано с вътрешни промени в Сърбия и нарастващото ѝ напрежение с имперските сили. През 1903 г. в резултат на държавен преврат сръбският крал е убит и на престола се възкачва Петър I. След това Сърбия се ориентира към по-интензивна националистическа политика и в отношенията ѝ с Австро-Унгария настъпва рязко обтегнатост, особено след анексията на Босна през 1908 г. В хода на Балканските войни (1912–1913) Сърбия разширява територията си, като отнема от Османската империя области като Косово и Северна Македония. Много сръбски националисти настояват за обединение на всички славяни на Балканите, а тайни организации прибягват до политически убийства на австро-унгарски официални лица. На 28 юни 1914 г. босненският сръбин Гаврило Принцип убива в Сараево австроунгарския ерцхерцог Франц Фердинанд — събитие, което в крайна сметка води до избухването на Първата световна война.

Формиране на държавата (1918)

Кралството на сърби, хървати и словенци възниква официално в края на Първата световна война. В условията на разпадане на Австро-Унгария и поражението на Османската империя западните части на Балканите претърпяват големи политически промени. През октомври 1918 г. е провъзгласена Държавата на словенците, хърватите и сърбите в териториите, които преди това са били под австро-унгарска власт; тя се обединява със Сърбия и Чорна гора, а на 1 декември 1918 г. в Белград е провъзгласено Кралството на сърби, хървати и словенци. Върховният владетел на разширеното кралство е сръбският крал, който приема короната и за цялата нова държава.

Политическо устройство и вътрешни противоречия

След войната кралството трябва да съчетае силно различаващи се политически традиции, религии и административни системи. През 1921 г. е приета т.нар. Видинска (Видовданска) конституция, която установява централизирана монархия, но много хърватски и словенски лидери настояват за по-голяма автономия. Тези напрежения често ескалират в остри политически кризи — например убийството на хърватския политик Степан Радић през 1928 г. на парламентарна сесия допринася за разрастване на конфликта между централистки и федеративни сили.

Авторитаризмът на крал Александър и преход към "Югославия"

Заради продължаващите междуетнически и политически конфликти, на 6 януари 1929 г. крал Александър I налага лична диктатура, разтуря парламента и забранява партии, като целта е да се скъсат партийните и етнически разделения чрез силна централна власт. В същата година държавното име официално е променено на "Югославия" — сърбохърватският термин, означаващ "земя на южните славяни". В административно отношение страната е реорганизирана на бановини (области), които нямат пряка етническа основа, за да се смекчат регионалните претенции.

Крах пред Втората световна война

Въпреки авторитарните мерки, недоволството не изчезва. Крал Александър е убит през 1934 г. в Марсилия; след смъртта му регентството поема управление до навършване на пълнолетие на наследника Петър II. През 1941 г. след преврат, който сваля регентското правителство, новото ръководство се опитва да излезе от влиянието на осите, но това води до бърза реакция от страна на силите на Оста. На 6 април 1941 г. Югославия е нападната от Германия, Италия, Унгария и България и капитулира в рамките на няколко седмици. На територията на разпаднатата държава са създадени окупационни режими и марионетни държави, най-известна от които е Независимата държава Хърватска (NDH).

Съпротива, гражданска война и окончателен разпад на монархията

В хода на войната се формират две основни движения за съпротива: партизаните, ръководени от Комунистическата партия под водачеството на Йосип Броз Тито, и кралските четници (четници) под ръководството на части от сръбското офицерство. Конфликтът между тях придобива и вътрешно-етнически характер. През ноември 1943 г. Антифашистическият съвет за национално освобождение на Югославия (AVNOJ) се провежда в Яйце и взема решения за бъдещото федерално устройство на страната — AVNOJ се самоопределя като върховен орган на освободителното движение и поставя основите на бъдеща федерация, противопоставяйки се на възстановяването на стария монархически режим в досегашния му вид.

След освобождението и през 1945 г. фактическата власт в страната е в ръцете на партизаните и тяхното ръководство. Крал Петър II остава в изгнание, а монархията е официално премахната чрез референдум и последващо провъзгласяване на федерална народна република; през 1946 г. е приета нова конституция, с която се утвърждава федерално народнодемократично управление под ръководството на Комунистическата партия и се поставя началото на Социалистическа Федеративна Република Югославия.

Наследство и значение

Кралството на сърби, хървати и словенци (Югославия) е опит да се обединят разнообразни народи и територии на Балканите в една държава след големите политически трусове на първата половина на XX век. Въпреки това дълбоките етнически, религиозни и политически различия, както и външнополитическите предизвикателства, правят управлението трудно и водят до авторитарни решения, граждански конфликти и в крайна сметка до радикална промяна на държавната форма след Втората световна война. Историята на този период е важна за разбирането на по‑късните събития на Балканите през XX век.

Въпроси и отговори

В: Как е било по-известно Кралството на сърби, хървати и словенци?

В: Кой заменя крал Александър I на Сърбия през 1903 г.?

В: Какво успява да направи Сърбия през този период?

В: Какво искат да създадат сръбските националисти?

В: Как се засилва напрежението с Австро-Унгария?

В: Кой убива австрийския ерцхерцог Франц Фердинанд в Сараево, Босна, през юни 1914 г.?

В: Кое събитие в крайна сметка води до Първата световна война?

Търсене по буква