Немскоезичната общност на Белгия (на немски: Deutschsprachige Gemeinschaft Belgiens, съкратено DGB) е една от трите федерални общности в Белгия. Тя е основната част от така наречените Източни кантони (на немски: Ost-Kantone) на Белгия. Площта ѝ е 854 km2 (329,7 кв. мили), а населението ѝ е над 73 000 души, от които почти 100% са немскоговорящи (традиционно рипуарски говорещи).

Столицата му е Опен; той е част от провинция Лиеж и граничи с Нидерландия, Германия и Люксембург.

Районът е известен като Еупен-Малмеди, а днес се нарича Източен кантон. Състои се от немскоезичната общност и общините Малмеди и Ваймс (Weismes), които принадлежат към френскоезичната общност на Белгия.

История

До 1920 г. Източните кантони са част от Рейнската провинция на Прусия в Германия, но са анексирани от Белгия след поражението на Германия в Първата световна война и последвалия Версайски договор. Така те стават известни и като cantons rédimés, "изкупени кантони". Версайският мирен договор изисква "разпитване" на местното население за политическия им статут.

Това не беше тайно гласуване и всеки, който не искаше да стане белгиец, трябваше да регистрира пълното си име и адрес. Много от местните жители се страхували от репресии или дори от изгонване, след като се запишат.

В средата на 20-те години на ХХ в. Кралство Белгия сякаш иска да продаде региона обратно на Германия. Френското правителство казва на белгийците да прекратят белгийско-германските преговори за сделката.

През 1940 г. новите кантони са отвоювани от Германия по време на Втората световна война. Те са били в състава на Белгия само от 20 години, така че мнозинството от жителите на източните кантони все още се смятат за германци. След разгрома на Германия през 1945 г. кантоните отново са завладени от Белгия.

Територия, общини и демография

Днешната немскоезична общност заема североизточна част от провинция Лиеж и включва главно седем до девет общини (в зависимост от административните граници и изчисленията). Районът е предимно селски и хълмист, разположен в югозападните части на Ардените, с характерен релеф и природни условия, привлекателни за туризъм.

Важна особеност е, че в историческия термин "Еупен‑Малмеди" влизат и две френскоговорящи общини — Малмеди и Ваймс (Weismes), които обаче не са част от немскоезичната общност и принадлежат към френскоезичната общност на Белгия. По-големият дял от населението в немскоезичната зона говори немски език и диалекти от рипуарската/моезелската група.

Статут и институции

В началото на 60-те години на ХХ век Белгия е разделена на четири езикови области: фламандска област, говореща нидерландски, френскоезична област, двуезична столица Брюксел и немскоезична област на източните кантони. През 1973 г. са създадени три общности и три региона, които получават вътрешна автономия. Създаден е законодателният парламент на немскоезичната общност - Rat der Deutschsprachigen Gemeinschaft.

Днес немскоговорящата общност има известна степен на самоуправление, особено по езикови и културни въпроси, образование, социални въпроси и част от местната администрация. В същото време тя остава част от френскоговораща Валония и административно зависи от провинция Лиеж (част от регионалната структура на Белгия).

Институциите на общността включват:

  • Регионален парламент (Съвет на немскоезичната общност), който приема закони в делегираните му области;
  • Правителство с министър‑председател, който ръководи изпълнителната власт на общността — от 2014 г. длъжността се заема от Оливър Пааш (Oliver Paasch);
  • Административни служби, които организират образованието, културата, социалните услуги и част от икономическата политика на немскоезичната общност.

Език, образование и култура

Официалният език на общността е немският, като в ежедневието широко се използват и местните диалекти. Образователната мрежа е на немски език — детски градини, основни и средни училища, за които отговаря общностното министерство на образованието. За по‑висше образование учащите най-често се насочват към университетите в белгийския френско- и немскоговорящ сектор (напр. университети в Лиеж или в чужбина, най-вече в Германия).

Културният живот е активен за мащабите на региона: съществуват театри, музикални и фолклорни прояви, медии на немски език и местни организации, които поддържат езиковата и историческата идентичност на общността.

Икономика и връзки с околните държави

Икономиката е смесена — основавана предимно на малки и средни предприятия, услуги, селско стопанство и туризъм (поради природните ресурси на Ардените). Близостта до Германия, Нидерландия и Люксембург създава силна трансгранична трудова мобилност и търговия. Немскоезичната общност участва активно в евражионални механизми и инициативи за междурегионално сътрудничество (напр. Еврорайон/Еуреɡіо), които улесняват координацията на инфраструктурни, образователни и културни проекти.

Политически искания и перспективи

В рамките на местната политика има различни мнения за бъдещия статут на общността. Някои партии и обществени фигури подкрепят идеята немскоезичната общност да стане отделен регион (регионален субект с по‑широки пълномощия), докато други предпочитат статуквото с постепенно разширяване на компетенциите чрез федерални реформи. Идеята за отделен регион се обсъжда периодично в публичния дебат и в рамките на преговорите при следващи етапи на трансфер на правомощия между федерално и регионално ниво.

Обобщение

Немскоезичната общност на Белгия е малък, но отчетлив езиково‑културен регион с уникална история — от част от Прусия, през анексията след Първата световна война, до днешната й роля като самоуправляваща се общност в рамките на белгийската федерация. Тя съчетава опазване на езика и традициите с активна транскордонна икономическа и културна комуникация с околните държави, а развитието на нейния статут остава тема в белгийския политически дебат.