Немскоезична общност в Белгия
Немскоезичната общност на Белгия (на немски: Deutschsprachige Gemeinschaft Belgiens, съкратено DGB) е една от трите федерални общности в Белгия. Тя е основната част от така наречените Източни кантони (на немски: Ost-Kantone) на Белгия. Площта ѝ е 854 km2 (329,7 кв. мили), а населението ѝ е над 73 000 души, от които почти 100% са немскоговорящи (традиционно рипуарски говорещи).
Столицата му е Опен; той е част от провинция Лиеж и граничи с Нидерландия, Германия и Люксембург.
Районът е известен като Еупен-Малмеди, а днес се нарича Източен кантон. Състои се от немскоезичната общност и общините Малмеди и Ваймс (Weismes), които принадлежат към френскоезичната общност на Белгия.
До 1920 г. Източните кантони са част от Рейнската провинция на Прусия в Германия, но са анексирани от Белгия след поражението на Германия в Първата световна война и последвалия Версайски договор. Така те стават известни и като cantons rédimés, "изкупени кантони". Версайският мирен договор изисква "разпитване" на местното население за политическия им статут.
Това не беше тайно гласуване и всеки, който не искаше да стане белгиец, трябваше да регистрира пълното си име и адрес. Много от местните жители се страхували от репресии или дори от изгонване, след като се запишат.
В средата на 20-те години на ХХ в. Кралство Белгия сякаш иска да продаде региона обратно на Германия. Френското правителство казва на белгийците да прекратят белгийско-германските преговори за сделката.
През 1940 г. новите кантони са отвоювани от Германия по време на Вторатасветовна война. Те са били в състава на Белгия само от 20 години, така че мнозинството от жителите на източните кантони все още се смятат за германци. След разгрома на Германия през 1945 г. кантоните отново са завладени от Белгия.
В началото на 60-те години на ХХ век Белгия е разделена на четири езикови области: фламандска област, говореща нидерландски, френскоезична област, двуезична столица Брюксел и немскоезична област на източните кантони. През 1973 г. са създадени три общности и три региона, които получават вътрешна автономия. Създаден е законодателният парламент на немскоезичната общност - Rat der Deutschsprachigen Gemeinschaft. Днес немскоговорящата общност има известна степен на самоуправление, особено по езикови и културни въпроси, но все още е част от френскоговоряща Валония.
Някои хора искат немскоезичната общност да бъде отделен регион. Един от тях е настоящият министър-председател Карл-Хайнц Ламберц.
Немскоговорящите райони на Белгия
Знаме на немскоезичната общност на Белгия
Правителство
Немскоезичната общност има собствено правителство, което се назначава от парламента за срок от пет години. Правителството се оглавява от министър-председател, който действа като "министър-председател" на Общността, и се подпомага от Министерството на немскоезичната общност. В момента правителството се състои от четирима министри:
- Карл-Хайнц Ламберц, министър-председател и министър на областните власти
- Бернд Гентгес, заместник-председател и министър на професионалното обучение и заетостта, социалната политика и туризма
- Оливер Пааш, министър на образованието и научните изследвания
- Изабел Вайкманс, министър на културата и медиите, паметниците и забележителните места, младежта и спорта
Градове в немскоговорящата общност
- Амел
- Büllingen
- Burg-Reuland
- Бютгенбах
- Eupen
- Kelmis
- Lontzen
- Raeren
- Sankt Vith
Седалище на изпълнителния орган и на Съвета на немскоезичната общност в Ойпен
Въпроси и отговори
В: Какво представлява немскоезичната общност в Белгия?
О: Немскоезичната общност на Белгия (DGB) е една от трите федерални общности в Белгия. Площта ѝ е 854 км2 , а населението ѝ е над 73 000 души, като почти 100 % от тях говорят немски език (традиционно рипуарски). Състои се от немскоговорящата общност и общините Малмеди и Ваймс (Ваймес), които принадлежат към френскоговорящата общност на Белгия.
В: Как става част от Белгия?
О: До 1920 г. Източните кантони са били част от провинция Рейн в Прусия, но са присъединени към Белгия след поражението на Германия в Първата световна война и последвалия Версайски договор. Този процес е бил известен като "разпитване", при което местните жители е трябвало да регистрират пълното си име и адрес, ако не са искали да станат белгийци.
Въпрос: Кога е върнат от Германия по време на Втората световна война?
О: През 1940 г., по време на Втората световна война, новите кантони са отвоювани от Германия. По това време те са били в Белгия само от 20 години, така че много хора все още се смятат за германци.
В: Кога след Втората световна война кантонът е върнат под белгийски контрол?
О: След поражението на Германия през 1945 г. кантоните отново са предадени на Белгия.
В: Какви езикови области има сега в Белгия?
О: В началото на 60-те години на ХХ век в Белгия са създадени четири езикови области - нидерландскоезична фламандска област, френскоезична област, двуезична столица Брюксел и немскоезична област в източните кантони.
В: Каква автономия има тази общност днес? О: Днес немскоговорящата общност има известна степен на самоуправление, особено по езикови и културни въпроси, но остава част от Валония, която е френскоговоряща.
В: Кой иска тази общност да бъде самостоятелен регион? О: Сегашният министър-председател Карл Хайнц Ламберц иска тази общност да бъде собствен регион.
