Лондонски филхармоничен оркестър — история, ключови диригенти и факти
Лондонският филхармоничен оркестър (ЛФО) е един от най-големите оркестри в Обединеното кралство. Базата му е в Кралската фестивална зала в Лондон, където оркестърът дава редовни концерти и е ключова част от културния живот на града.
Създаване и първи години
Оркестърът е създаден през 1932 г. от сър Томас Бийчъм и изнася първия си концерт на 7 октомври 1932 г. в Queen's Hall, Лондон. По това време помощник-диригент е Малкълм Сарджънт. В ранните години ЛФО бързо се утвърждава като водещ ансамбъл, привличайки именити солисти и диригенти.
На един от първите концерти на оркестъра през ноември 1932 г. шестнайсетгодишният Йехуди Менухин свири програма от цигулкови концерти, включително концерт на Елгар, който самият композитор дирижира. Тези ранни събития подсилват репутацията на оркестъра и връзката му с водещи британски и международни творци.
Периодът преди и по време на Втората световна война
През 30-те години Бийчъм често дирижира и в Кралската опера, а оркестърът свири за представления там и прави множество записи. През 1939 г. спонсорите на оркестъра спират своите субсидии и ЛФО се преобразува в самоуправляващ се орган, което означава, че музикантите си осигуряват организационно управление и вземат решения за репертоара, заплащането и подбора на членове — подобно на модела на Лондонския симфоничен оркестър.
По време на Втората световна война оркестърът обикаля страната и дава концерти в райони, в които иначе хората биха имали ограничен достъп до класическа музика. При бомбардировката на Queen's Hall през май 1941 г. много инструменти са унищожени; благодарение на дарения и обществена подкрепа музикантите успяват да ги заменят и да продължат дейността си.
Следвоенен период и развитиe
След войната Бийчъм се връща в LPO за около 18 месеца, но в крайна сметка напуска, за да основе друг оркестър — Кралската филхармония. ЛФО преминава през период с няколко гост-диригенти, а по-късно назначава Едуард ван Бейнум. Когато поради здравословни причини е необходимо да бъде заменен, на поста идва сър Ейдриън Булт, който ръководи оркестъра през 50-те години и по-късно (в 1965 г.) се свързва с оркестъра и като негов почетен президент.
В края на 50-те години финансовото положение на оркестъра е затруднено и периодично се налага заплащането да бъде свързано със свършената работа. За да помогне за възстановяването на качеството, през 1958 г. ЛФО назначава Уилям Стайнбърг за главен диригент — неговата работа допринася за повишаване на художествените стандарти.
Репертоар, фестивали и резиденции
От 1964 г. LPO е постоянният оркестър на Глиндеборнската фестивална опера през лятото, роля, която поддържа и до днес, и която утвърждава оркестъра и в оперния репертоар. Във времето ЛФО развива широк симфоничен и оперен репертоар — от класическата и романтичната музика до съвременни произведения.
Ключови диригенти и влиянието им
През десетилетията ЛФО работи с редица значими диригенти, чието творчество оставя трайна следа върху характера на оркестъра:
- Сър Томас Бийчъм — основател и първоначален водач, чието име е силно свързано с ранното утвърждаване на оркестъра.
- Едуард ван Бейнум — внесе континентален репертоар и професионални практики през следвоенния период.
- Сър Ейдриън Булт — стабилизира оркестъра в 50-те години и по-късно остава свързан с него като почетна фигура.
- Уилям Стайнбърг — подпомогна възстановяването на качеството през късните 50-те.
- Бернар Хайтинк — назначен през 1967 г., той остава за дълъг и плодотворен период (ок. 12 години), утвърждавайки оркестъра със силен симфоничен репертоар.
- Сър Георг Шолти — след Хайтинк, продължава развитието на оркестъра, особено в операта и по-обширните симфонични програми.
- Владимир Юровски — през 2007 г. е назначен за главен диригент и през годините работи за модернизиране на репертоара, разширяване на международните турнета и записите на оркестъра.
Записи, турнета и обществена роля
ЛФО има богата дискография от студийни и концертни записи, включваща както ключови произведения от класическия канон, така и по-малко изпълнявани творби. Оркестърът често организира турнета в Обединеното кралство и зад граница, участва в фестивали и прави колаборации с видни солисти и диригенти.
Образователна дейност и достъпност
Освен концертната си дейност, оркестърът развива образователни програми и инициативи за привличане на нова публика — от училищни концерти и работилници до проекти за общности с ограничен достъп до класическа музика. Самоуправляващата се структура на ЛФО също така поддържа ангажимент към участието на музикантите в управлението и обществените инициативи на оркестъра.
Интересни факти
- ЛФО е преминал през периоди на трудности, но устойчивата подкрепа от публиката и артистичният му реноме му позволяват да оцелее и да се развива.
- В ранните си години оркестърът привлича млади таланти като Йехуди Менухин, което показва високото ниво на изпълнение още от основаването му.
- Оркестърът има трайна връзка с големи британски музикални институции и фестивали, като например резиденцията си в Кралската фестивална зала и участието в Глиндеборн.
Лондонският филхармоничен оркестър продължава да бъде водеща формация в британския и международен музикален живот — със съчетание на историческо наследство, високи художествени стандарти и активна обществена роля.
Основни диригенти
- Сър Томас Бийчъм (1932-1939)
- Едуард ван Бейнум (1947-1950 г.)
- Сър Ейдриън Булт (1950-1957)
- Уилям Стайнбърг (1958-1960)
- Сър Джон Причард (1962-1966)
- Бернар Хайтинк (1967-1979 г.)
- Сър Георг Шолти (1979-1983)
- Klaus Tennstedt (1983-1990)
- Franz Welser-Möst (1990-1996)
- Курт Мазур (2000-2007 г.)
- Владимир Юровски (от 2007 г.)
Въпроси и отговори
В: Какво представлява Лондонският филхармоничен оркестър?
О: Лондонският филхармоничен оркестър (ЛФО) е един от най-големите оркестри на Обединеното кралство, базиран в Кралската фестивална зала в Лондон.
В: Кога е създаден?
О: Оркестърът е създаден през 1932 г. от сър Томас Бийчъм и изнася първия си концерт на 7 октомври 1932 г. в Queen's Hall, Лондон.
В: Кой дирижира на първите концерти?
О: На един от първите концерти на оркестъра през ноември 1932 г. Малкълм Сарджънт е помощник-диригент, а самият Елгар дирижира концерт за цигулка, изпълнен от шестнадесетгодишния Йехуди Менухин.
В: Как оркестърът се самоуправлява?
О: През 1939 г. спонсорите спират да дават пари на оркестъра и той става самоуправляващ се орган, което означава, че играчите се организират сами, като определят заплащането си, членовете си и музиката, която да свирят.
В: Какво се случва по време на Втората световна война?
О: По време на Втората световна война оркестърът свири музика за хора, които иначе не биха я чули. При бомбардировката на Queen's Hall много инструменти са унищожени, но хората даряват пари за нови.
В: Кой се завърна след Втората световна война?
О: След Втората световна война Бийчъм се върна в LPO за осемнадесет месеца, преди да напусне, за да основе нов оркестър, наречен Royal Philharmonic.
В: Какви други роли поема LPO оттогава насам? О: Оттогава насам LPO е имал няколко гост-диригенти, докато не е назначен Едуард ван Бейнум, последван от сър Ейдриън Булт, който остава до 1956 г. и става президент през 1965 г. През 1964 г. оркестърът става постоянен представител на Glyndebourne Festival Opera и продължава да работи и до днес, като от 1967 г. главен диригент е Владимир Юровски.