Queen's Hall е прочута концертна зала в Централен Лондон, Англия, открита през 1893 г. Тя остава исторически важна най-вече като родина на прочутите Променада концерти („Променадите“), които Робърт Нюман започва да организира в нея през 1895 г.
Местоположение и архитектура
Queen's Hall е построена в отговор на нуждата на Лондон от голяма, централна концертна зала. Намира се на Langham Place, непосредствено до мястото, където днес е разположен BBC Broadcasting House. Залата е проектирана от архитекта Томас Едуард Найтли и е изпълнена в стил, подходящ за големи музикални събития от края на XIX век.
Вътрешно разпределение и акустика
Залата имаше капацитет до около 3 000 души, включително оркестъра; арената (на долния етаж) разполагаше с подвижни седалки, а полираният под можеше да се използва за танци. Акустиката на залата се счита за отлична и това я прави предпочитано място за концерти и звукозаписи. Освен голямата зала, имаше и по-малка — Малката зала на кралицата, с около 500 места, използвана основно за камерна музика и по-късно като звукозаписно студио.
Откриване и ранни години
За първи път залата е използвана на 25 ноември 1893 г., когато Нюман организира детско парти през следобеда. Същата вечер около 2 000 гости присъстват на концерт от оркестъра на Coldstream Guards, който включва вокална музика, соло на пиано и орган. В 23:00 ч. седалките на арената били премахнати и започнали танци. Официалното откриване на залата се състои на 2 декември 1893 г. На 10 август 1895 г. е изнесен първият концерт на Променадата с диригент Хенри Ууд, което поставя началото на една от най-дълго продължилите музикални традиции в Обединеното кралство.
Културно значение и иновации
Queen's Hall бързо се утвърждава като център на музикалния живот в столицата. Променадите (Proms) дават възможност за по-достъпни концерти за широката публика и под ръководството на Хенри Ууд развиват репертоар включващ класически и съвременни произведения, както и творби на британски композитори. На 14 януари 1896 г. в залата се състои и първата публична кинопрожекция за членовете и съпругите на Кралското фотографско дружество, което отразява ролята ѝ като място за културни нововъведения.
Седалките в началото били неудобни поради недостатъчно място за краката и затова през 1913 и 1919 г. били направени промени, след които капацитетът спада до около 2 400 души, но комфортът за публиката се подобрява.
Периодът с Би Би Си и записи
От 1930 до 1941 г. Симфоничният оркестър на Би Би Си редовно използва Queen's Hall за свои концерти и записи. Залата е предпочитана заради своята акустика и удобства за звукозапис. Един от гост-режисьорите на оркестъра, Артуро Тосканини, прави там няколко известни записа в края на 30-те години, които допринасят за международната репутация на Queen's Hall като водеща записна площадка.
Разрушението и последици
На 10 май 1941 г., по време на Втората световна война, Кралското хорово общество дава концерт в Queen's Hall заедно с Лондонския симфоничен оркестър. Те изпълняват ораторията на Елгар "Сънят на Геронтий" под ръководството на сър Малкълм Сарджънт. Това се оказва последният концерт в залата — по-късно същата вечер сградата е напълно разрушена от въздушни бомби по време на Блицa, и Queen's Hall изчезва от карта на града.
След разрушаването на Queen's Hall, Симфоничният оркестър на Би Би Си пренася концертите и записите си в Bedford School. Променадите, които вече са установена традиция, продължават да се провеждат на различни места — най-вече в Royal Albert Hall, както и временно в градове като Бристол и Бедфорд — и след войната официално се установяват в Роял Албърт Хол, където продължават и до днес.
Наследство
Въпреки че сградата вече не съществува, значението на Queen's Hall за музикалната култура на Великобритания остава неизтриваемо. Залата е била дом на едни от най-важните концерти, записи и музикални инициативи през първата половина на XX век, а основаването и развитие на Променадите ѝ осигуряват световно наследство, което живее и в съвременните изпълнения и традиции.