Големият глад в Ирландия (1845–1852) — причини и последствия

Големият глад (1845–1852), известен още като Ирландски картофен глад, е общото наименование за масовия глад в Ирландия в средата на XIX век. Причината за катастрофата е т.нар. "картофената зараза" — причинителят бе дълго разглеждан като гъбичен организъм, днес класифициран като оомицет (в науката известен като Phytophthora infestans), който унищожаваше картофите в Ирландия и в цяла Европа. Последиците бяха катастрофални, тъй като по това време картофите са основният източник на храна за голяма част от бедното и селско население на Ирландия.

Причини

• Биологична причина: нашествието на патогена Phytophthora infestans, който поразява листата и клубените и води до почти цялостно унищожаване на реколтата.
• Монокултура и липса на генетично разнообразие: в Ирландия преобладаваше отглеждането на едни и същи сортове картофи, което улесни разпространението на болестта.
• Социално-икономически фактори: бедност, пренаселване на дребните земеделски стопанства и система на земевладелство, при която много семейства разчитаха на малки парцели, достатъчни единствено за отглеждане на картофи. Много стопани не можеха да се прехранват без тази култура.
• Земевладелски и пазарни отношения: въпреки провала на картофената реколта, Ирландия продължаваше да произвежда и изнася големи количества царевица, пшеница, ечемик и говеждо месо, които често бяха продавани от английските земевладелци на външни пазари, вместо да се използват за местна консумация.
• Политическо управление: от 1801 г. Ирландия е управлявана като част от Обединеното кралство съгласно Акта за съюз. Дългогодишните социални и икономически проблеми, установени от множество комисии и комитети, поставяха страната в положение на уязвимост пред природни бедствия.

Как протече бедствието и реакцията

Първите големи поражения започват през 1845 г.; най-тежки са периодите 1846–1849, когато масивни реколти пропадат и гладът е най-интензивен. Смята се, че между 1845 и 1852 г. около 1–1,5 милиона души умират от глад или от свързани с глада болести, а около един милион души стават бежанци и напускат страната.

Британското правителство предприема различни мерки за помощ: в началото министър-председателят Робърт Пийл организира внос на индийска царевица (Indian meal), за да се подпомогне населението; след това са приложени публични работи, законодателни инициативи и, за кратко, създадени супени кухни. В същото време много от противопожарните мерки са окачествявани като недостатъчни или неподходящи — доминира прагматичният подход на свободния пазар, разширение на Poor Law (законовата система за подпомагане) и строг контрол чрез работни домове, които често се оказват крайно неблагоприятни условия за най-бедните.

Последствия

• Демографски срив: населението значително намалява — между преброяванията от 1841 и 1851 г. спадът е от порядъка на милиони, предизвикан от смъртността и масовата емиграция (много семейства напускат Ирландия и се преместват във Великобритания, САЩ, Канада и Австралия).
• Емиграция и диаспора: големи вълни на емиграция оформят обширни ирландски общности в Северна Америка, Австралия и Великобритания. Много заминаващи пътуват на т.нар. "coffin ships" — пренаселени и опасни кораби, на които загубите от болести и смъртност са високи.
• Икономически и социални промени: криза в селското стопанство, масови изселвания, усилване на напрежението между наематели и земевладелци и множество прокламации и изпълнения на изселвания (evictions) на бедни семейства от земята им.
• Културни последствия: упадък на говорещите на ирландски език райони, промени в традиционния начин на живот и силно влияние върху литературата, музиката и колективната памет на страната.
• Политически последствия: трагедията ускорява радикализацията на част от обществото, дава тласък на движения за аграрни реформи и автономия (Home Rule) и в дългосрочен план подпомага законодателни промени в посока на предоставяне на повече права на наемателите и ограничаване на безогледните изселвания.

Дългосрочен ефект и памет

Големият глад остава едно от най-травматичните събития в историята на Ирландия. Той променя демографията, икономическия модел и социалната структура на страната за десетилетия напред. В историческата памет гладът често се разглежда не само като природна катастрофа, но и като резултат от сложни политически и икономически обстоятелства, включително и отговорността на управляващите в Лондон за обема и характера на оказаната помощ.

Днес наследството на този период се отбелязва в паметници, музика, литература и изследвания, а хилядите ирландски семейства в диаспората продължават да пазят спомена за причините и последствията от Гладa, който формулира голяма част от модерната ирландска идентичност.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява Големият глад?

Въпрос: Колко души са загинали по време на глада?

В: Къде се преместват онези, които напускат Ирландия?

В: Какви други култури се произвеждат в Ирландия по това време?

В: Защо картофите се превръщат в основна храна за бедните ирландци?

Въпрос: Какво е причинило монокултурното отглеждане на картофи в Ирландия, довело до глада?

Въпрос: Колко време преди 1845 г. британските правителства са се сблъсквали с проблеми, свързани с управлението на Ирландия?

Търсене по буква