Епидемията на бубонната чума в Северна Италия (1629–1631)

Италианската чума от 1629-1631 г. е поредица от огнища на бубонна чума от 1629 до 1631 г. в Северна Италия. От тази епидемия, често наричана Голямата чума в Милано, загиват около 280 000 души — число, което служи като приблизителна оценка и варира в различните източници. Градовете в Ломбардия са с особено висока смъртност. Този епизод се счита за едно от последните големи огнища на продължилата векове пандемия от бубонна чума, започнала с Черната смърт.

Произход и разпространение

През 1629 г. германски и френски войски пренасят чумата в град Мантуа в резултат на движението на войските, свързано с Тридесетгодишната война (1618-1648 г.). Войските, засегнати от болестта, действат като механизъм за бързо разпространение — заразени хора, придружаващи армии и снабдителни вериги, пренасят инфекцията по пътища, реки и търговски маршрути. Венецианските войски, заразени с болестта, се оттеглят в Северна и Централна Италия, разпространявайки инфекцията в нови райони.

През октомври 1629 г. чумата достига Милано, търговския център на Ломбардия, където бързо се развива заради натрупването на хора и оживения търговски живот. Болоня — важен папски град — губи около 15 000 граждани, а съседните по-малки градове Модена и Парма също са силно засегнати. Инфекцията се разпространява и на север към Тирол, регион в Алпите, намиращ се в зоната на съвременна Западна Австрия и Северна Италия. Освен войските, способства за разпространението търговията по река По, пазарите и пътуванията между градовете.

Причина и характер на болестта

Съвременните епидемиологични изследвания свързват огнищата от началото на XVII век с бактерията Yersinia pestis, която се предава предимно чрез бълхи, паразитиращи по плъхове и други гризачи. Класическият ход на епидемията включва бубонна форма — с болезнени подути лимфни възли (бубони), висока температура и слабост. При по-тежки огнища се появява и пневмонична форма, при която инфекцията засяга белите дробове и може да се предава директно от човек на човек чрез капчици — това ускорява разпространението и води до висока смъртност.

Симптоми, реакции и мерки

Симптомите, които описват съвременници и хронисти, включват внезапно повишаване на температурата, втрисане, главоболие, повръщане и характерните бубони под мишниците, в слабините или на шията. Заради липсата на ефективни лекарства и ограничените медицински познания, лечението е предимно поддържащо и религиозно-ритуално.

Градовете опитват различни противоепидемични мерки: въвеждане на карантини и контрол на влизането, затваряне на пазарите, създаване на изолирани болници (лазарети) и организиране на масови погребения, когато броят на мъртвите надвишава възможностите на традиционните гробища. В Милано особено запомнена е ролята на архиепископа Сан Карло Боромео, който организира грижи за болните и опити за обществен ред и помощ — действия, които са отбелязани в множество хроники и впоследствие стават част от колективната памет.

Въздействие върху обществото и икономиката

Епидемията води до значителни демографски загуби и промени в икономическия живот: намаляване на работната сила, срив на търговията в засегнатите райони, застой в селското стопанство и покачване на цените на храни и работни заплати. Социалните последици включват страх, бягства от градовете, промени в семейните структури и увеличаване на бедността. Някои райони преживяват кратки периоди на социално напрежение и насилие, а други — засилен религиозен или морален ригоризъм.

Културни и исторически отражения

Епидемията от 1629–1631 г. остава в културната памет чрез хроники, писма и по-късни литературни произведения. Най-известното художествено отражение, свързано с чумата в Северна Италия през XVII век, е романът "I Promessi Sposi" на Алесандро Манцони, който описва условията и обществените реакции по време на огнището в Ломбардия и Милано през 1629–1630 г.

По-късни огнища

По-късните огнища на бубонна чума в Италия включват град Флоренция през 1630-1633 г. и районите около Неапол, Рим и Генуа през 1656-1657 г. Тези вълни показват, че макар големите пандемии да отшумяват, чумните огнища продължават да се появяват в Европа още през XVII век и да причиняват тежки локални последици.

Обобщено, епидемията на бубонната чума в Северна Италия (1629–1631) е едно от последните големи изпитания пред ранномодерното общество в региона — събитие, което оказва трайно влияние върху демографията, икономиката и културната памет.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява италианската чума от 1629-1631 г.?

Въпрос: Как се е разпространила?

Въпрос: Колко души са починали в Милано?

В: Кои други градове бяха засегнати от тази епидемия?

В: Имало ли е по-късни огнища в Италия?

В: От коя пандемия произлиза тази епидемия?

Търсене по буква