Италианска Либия
Италианска Либия е колония на Кралство Италия от 1911 г. до (официално) 1947 г. Италианска Либия е присъединена към Османската империя през 1911 г. Либийските мюсюлмани продължават да се борят срещу християнските италианци в продължение на няколко години, главно по време на Първата световна война.
Боевете се засилват, след като диктаторът Бенито Мусолини взема властта в Италия. През 1922 г. Идрис (по-късно крал на Либия) бяга в Египет. От 1922 г. до 1928 г. италианските сили под командването на генерал Бадолио провеждат кампания за "наказателно умиротворяване". Наследникът на Бадолио на бойното поле, маршал Родолфо Грациани, приема поръчение от Мусолини при условие, че му е позволено да смаже либийската съпротива, без да се налага да спазва нито италианското, нито международното право. Според съобщенията Мусолини се съгласява незабавно и Грациани засилва потисничеството. Някои либийци продължават да се защитават, като най-силните гласове на несъгласие идват от Киренайка. Омар Мухтар, шейх от племето сеннуси, става лидер на въстанието.
След много оспорваното примирие на 3 януари 1928 г. италианската политика в Либия достига ниво на пълномащабна война, включваща депортиране и концентриране на населението на Северна Киренайка, за да се лишат бунтовниците от подкрепата на местното население. След залавянето на Омар Мухтар на 15 септември 1931 г. и екзекуцията му в Бенгази съпротивата затихва. Ограничената съпротива срещу италианската окупация изкристализира около шейх Идрис, емир на Киренайка от рода Сеннуси.
Териториално разрастване на Италианска Либия Територия, предоставена на Италия от Османската империя, 1912 г. Всъщност Италия контролира само пет пристанища Територии, предоставени от Франция и Великобритания 1919 г. и 1926 г. Територии, предоставени от Франция и Великобритания 1934/35 г.
Италиански влак "Littorina" в Киренайка
Създаване на "Libya"
До 1934 г. Либия е напълно умиротворена и новият италиански губернатор Итало Балбо започва политика на интеграция между арабите и италианците. Нови закони през 1939 г. позволяват на мюсюлманите да се присъединят към Националната фашистка партия и по-специално към "Мюсюлманската асоциация на ликторите" (Associazione Musulmana del Littorio). Реформите от 1939 г. позволяват и създаването на либийски военни части в състава на италианската армия. По време на Северноафриканската кампания през Втората световна война това донася силна подкрепа за Италия сред много либийци мюсюлмани, които се записват в италианската армия
Губернаторът Балбо създава "Либия" през 1934 г., като обединява Триполитания, Киренайка и Фезан в една държава. Той развива новата "Италианска Либия" от 1934 до 1940 г., като създава огромна инфраструктура, включваща 4000 км пътища, 400 км теснолинейни железници, нови индустрии и много нови земеделски селища.
Либийската икономика процъфтява, главно в селскостопанския сектор. Развити са дори някои производствени дейности, предимно свързани с хранително-вкусовата промишленост. Изградени са много сгради. Освен това италианците за пръв път в Либия предоставят модерно медицинско обслужване и подобряват санитарните условия в градовете. Създадена е и огромна мрежа от морски и въздушни връзки с Италия (като Linea dell'Impero, въздушен маршрут, който свързва Либия с Рим и с Етиопия/Сомалия).
Хауърд Кристи е написал това:
Италианците започват многобройни и разнообразни бизнес начинания в Триполитания и Чиренайка. Сред тях са фабрика за взривни вещества, железопътни работилници, заводи на Fiat Motor, различни предприятия за преработка на храни, електротехнически работилници, железарски заводи, водоснабдителни предприятия, фабрики за селскостопанска техника, пивоварни, дестилерии, фабрики за бисквити, тютюнева фабрика, кожарски заводи, пекарни, вародобивни, тухларски и циментови заводи, тревна промишленост Esparto, механични дъскорезници и дружество Petrolibya (Trye 1998). Италианските инвестиции в нейната колония са с цел да се възползват новите колонисти и да я направят по-самостоятелна. Общият брой на местното италианско население за Либия е 110 575 души от общо 915 440 души население през 1940 г. (General Staff War Office 1939, 165/b).
Губернаторът Балбо насърчава изграждането на много нови селища за хиляди италиански колонисти в крайбрежните райони на "Италианска Либия" и на нови селища за арабите.
Либия е важен театър на военни действия по време на Втората световна война. На 13 септември 1940 г. италианските сили използват "Виа Балбия" (магистралата на Мусолини в Северна Либия) за нахлуването в Египет. Британските и съюзническите съюзнически сили от Египет, командвани от Уейвъл, осъществяват успешна двумесечна кампания в (Тобрук, Бенгаси, Ел Агейла). Контранастъпленията под командването на Ромел през 1940-43 г. също се провеждат тук. През ноември 1942 г. съюзническите сили превземат отново Киренайка; до февруари 1943 г. последните германски и италиански войници са прогонени от Либия.
