Пустинната лисица може да се отнася и за фенекската лисица

Фелдмаршал Ервин Йоханес Ойген Ромел, "Пустинната лисица" (роден на 15 ноември 1891 г. в Хайденхайм Вюртемберг/ починал на 14 октомври 1944 г. в Херлинген, Свободна народна държава Вюртемберг) е офицер от германската армия през Първата и Втората световна война. Умира през 1944 г. на 52-годишна възраст.

През Втората световна война командва германската армия в Северна Африка по време на Северноафриканската кампания (1940-1943 г.) в дългата борба срещу британската 8-а армия. В крайна сметка е победен при Ел Аламейн. По-късно през войната командва германските сили, защитаващи френското крайбрежие срещу съюзническото нашествие в Нормандия (1944 г.).

Ромел е харесван от германската общественост и уважаван от съюзниците. Смята се, че е рицарски и хуманен, докато други германски лидери не са били такива. Неговият прочут Африкакорпс не е обвинен във военни престъпления. С войниците, пленени от неговата армия, се отнасяли добре, а заповедите за избиване на пленени еврейски войници и цивилни били пренебрегвани.

Ромел знае за плана на висшите офицери да убият Хитлер през 1944 г. Когато той се проваля, всички замесени са измъчвани и екзекутирани. Хитлер му предлага да избере самоубийство или военен съд и той се самоубива. Смъртта му е обявена като смърт на герой в битка.


 

Ранни години и служба в Първата световна война

Ервин Ромел е роден през 1891 г. в Хайденхайм в провинция Вюртемберг. В младостта си постъпва в армията и служи като млад офицер в Първата световна война. На Западния фронт той се отличава с ръководство при настъпателни операции и бързо печели репутация на смел и инициативен командир, което му носи ранен обществен и военен престиж.

Между двете войни

След Първата световна война Ромел продължава службата си в ограничената по численост Рехсвер (Reichswehr). През междувоенния период се занимава с обучение и разработване на тактики за нападение и маневрено водене на бойни действия. Тези практики и наблюдения по-късно ще бъдат адаптирани за по-бързите, подвижни операции през Втората световна война.

Африканската кампания и командването на Африкакорпс

През 1941 г. Ромел е изпратен в Северна Африка като командир на т. нар. Африкакорпс, със задача да подкрепя италианските войски и да противостои на противника в либийско-египетския театър. Неговият подход в пустинята се характеризира с:

  • настъпателна, маневрена тактика, базирана на бързи удари и използване на мобилни формирования;
  • умение да извлича максимална полза от ограничените ресурси и оръжие, както и да импровизира при недостиг на снабдяване;
  • стремеж към лично лидерство и чести инспекции на фронта, което повишава морала сред войските.

Под негово ръководство германо-италианските сили постигат редица важни победи и пробиви, включително обсади и последващи операции около Тобрук и други ключови точки. Въпреки това логистичните трудности, растящият съюзнически натиск и липсата на достатъчни танкови и въздушни ресурси довеждат до сериозни проблеми. Кулминацията на африканската кампания е битката при Ел Аламейн, където съюзническите сили под командването на Монтгомъри спират и обръщат офанзивата на Ромел. След продължителни отстъпления германските и италиански сили са окончателно разгромени в Тунис през 1943 г.

Операциите във Франция и политическите напрежения

След евакуацията от Африка, Ромел е прехвърлен в Европа, където поема част от отговора за укрепване на френското крайбрежие срещу евентуално съюзническо нашествие в Нормандия (1944 г.). Той инспектира укрепленията на Атлантическия вал и настоява за концентриране на запаси и мобилни резерви близо до брега, но се сблъсква с разпределението на ресурси и политиката на висшето командване. На 17 юли 1944 г. е тежко ранен при вражеско нападение над колата си и е настанен в болница в Германия, което го отстранява от непосредственото командване по време на десанта на 6 юни 1944 г.

Връзката с опозицията срещу Хитлер и смъртта

През 1944 г. в Германия назрява заговор срещу Адолф Хитлер, известен като заговорът на 20 юли. Ромел е информиран за намерения на някои висши офицери и проявява симпатия към целта да бъде прекратено управлението на Хитлер, макар да не взема окончателно решение да участва в убийство. След неуспеха на атентата и установяване на вината на заговорниците, властите започват масови арести и разправи. На Ромел е предоставен ултиматум от висшето командване: да избере между публичен съд, при който неговото семейство и приятели биха могли да бъдат преследвани, или да приеме „достойна смърт“ — фактически принудително самоубийство, с гаранция за защита на близките и официално държавно погребение. На 14 октомври 1944 г. Ромел приема предложението и умира от отрова. Официално властите обявяват, че е загинал „в битка“, и му е дадено държавно погребение.

Оценка и наследство

Ромел остава една от най-известните и противоречиви военни фигури на Втората световна война. За мнозина той е символ на войнския професионализъм — командир, който е уважавал своите войници и се е стремял да избягва злоупотреби. Образът му на „аполитичен“ или „човечен“ военачалник е донякъде митологизиран в следвоенния период, като историците водят дебат относно степента на неговото сътрудничество с нацисткия режим и истинските му политически възгледи.

Неговите военни постижения в пустинята, особено умението да води маневрени операции при ограничени ресурси, са обект на изучаване и до днес. В същото време съвременните изследвания подчертават, че цифрите и логистиката са играли решаваща роля в решението на изхода от африканската кампания, и че Ромел е бил зависим от решенията на висшето командване и от стратегическите ограничения, налагани от Хитлер и германската военна политика.

Наследството на Ромел остава смес от военна слава, личен пример и сложни морални и политически въпроси, които продължават да предизвикват интерес и изследвания.