Ервин Ромел | "Пустинната лисица"

Пустинната лисица може да се отнася и за фенекската лисица

Фелдмаршал Ервин Йоханес Ойген Ромел, "Пустинната лисица" (роден на 15 ноември 1891 г. в Хайденхайм Вюртемберг/ починал на 14 октомври 1944 г. в Херлинген, Свободна народна държава Вюртемберг) е офицер от германската армия през Първата и Втората световна война. Умира през 1944 г. на 52-годишна възраст.

През Втората световна война командва германската армия в Северна Африка по време на Северноафриканската кампания (1940-1943 г.) в дългата борба срещу британската 8-а армия. В крайна сметка е победен при Ел Аламейн. По-късно през войната командва германските сили, защитаващи френското крайбрежие срещу съюзническото нашествие в Нормандия (1944 г.).

Ромел е харесван от германската общественост и уважаван от съюзниците. Смята се, че е рицарски и хуманен, докато други германски лидери не са били такива. Неговият прочут Африкакорпс не е обвинен във военни престъпления. С войниците, пленени от неговата армия, се отнасяли добре, а заповедите за избиване на пленени еврейски войници и цивилни били пренебрегвани.

Ромел знае за плана на висшите офицери да убият Хитлер през 1944 г. Когато той се проваля, всички замесени са измъчвани и екзекутирани. Хитлер му предлага да избере самоубийство или военен съд и той се самоубива. Смъртта му е обявена като смърт на герой в битка.


 

Ранен живот и кариера

Ромел е роден на 15 ноември 1891 г. в Хайденхайм, Германия, на 45 км от Улм, в Кралство Вюртемберг, което тогава е част от Германската империя. Кръстен е на 17 ноември 1891 г. Баща му, Ервин Ромел (1860-1913), е учител по математика, а по-късно и директор на гимназия в Аален. Майка му е Хелене фон Лутц, дъщеря на местен държавен служител. Ромел е второто от четири деца: Карл, Герхард и Хелене. Ромел пише, че "ранните му години са преминали много щастливо".

На 14-годишна възраст Ромел и негов приятел построяват пълномащабен делтапланер, който може да лети на къси разстояния. Младият Ервин мислел да стане инженер и проявявал талант в техническата работа; заради баща си обаче младият Ромел се присъединява към местния 124-ти пехотен Вюртембергски полк като офицерски кадет през 1910 г., а скоро след това е изпратен в Офицерската кадетска школа в Данциг. Завършва го на 15 ноември 1911 г., а през януари 1912 г. е произведен в чин лейтенант.

По време на обучението си в кадетското училище, в началото на 1911 г., Ервин Ромел се запознава с бъдещата си съпруга, 17-годишната Лучия Мария Молин (наричана също Луси) (р. 6 юни 1894 г. в Данциг; поч. 26 септември 1971 г. в Щутгарт). Двамата се женят на 27 ноември 1916 г. в Данциг и на 24 декември 1928 г. им се ражда син Манфред, който по-късно става кмет на Щутгарт. Манфред умира през 2013 г. След като се запознава с Луцие, някои историци смятат, че през 1913 г. Ромел има връзка и с жена на име Валбурга Щеммер и двамата имат дъщеря на име Гертруд.


 

Първата световна война

През Първата световна война Ромел се сражава във Франция, както и в Румъния и Италия, първо като член на 6-ти пехотен Вюртембергски полк, а след това в планинския батальон на Вюртембергския алпийски корпус. По време на службата си в тази част той придобива репутация на човек, който взема бързи тактически решения и се възползва от объркването на противника. Раняван е три пъти и е награден с Железен кръст; първа и втора степен.

Ромел получава и най-високия пруски медал Pour le Mérite след сражения в планините на Западна Словения, в битките на фронта Изонцо-Сока. Наградата е в резултат на битката при Лонгароне и превземането на планината Матажур в Словения и нейните защитници, наброяващи 150 италиански офицери, 9000 души и 81 артилерийски оръдия. Неговият батальон използва газ по време на сраженията при Изонцо, а също така изиграва ключова роля за победата на Централните сили над италианската армия в битката при Капорето. По време на сраженията при Изонцо Ромел е пленен от италианците. Той успява да избяга и тъй като владее италиански, в рамките на две седмици се връща в германските линии. По-късно, когато германската и италианската армия се съюзяват по време на Втората световна война, Ромел осъзнава, че липсата на успех в битките се дължи на лошото ръководство и оборудване, които, когато се поправят, лесно ги правят равностойни на германските сили.


 

Втората световна война

Полша 1939 г.

По време на кампанията в Полша Ромел е командир на щаба за ескорт на фюрера (Führerbegleithauptquartier), често се придвижва близо до фронта с влака Führersonderzug и вижда много от Хитлер. След поражението в Полша Ромел се завръща в Берлин, за да организира парада на победата на фюрера, като сам участва в него като член на антуража на Хитлер. По време на полската кампания Ромел е помолен да помогне на един от роднините на съпругата си, полски свещеник, който е арестуван. Когато Ромел поискал информация от Гестапо, то не открило никаква информация за съществуването на този човек.

Франция 1940 г.

Ромел иска от Хитлер командването на една танкова дивизия. На 6 февруари 1940 г., три месеца преди инвазията във Франция, Ромел получава командването на 7-а танкова дивизия за "Fall Gelb" ("Жълт случай") - инвазията във Франция и Ниските земи. Някои други офицери не са съгласни с повишението му. Първоначалната молба на Ромел за командване е отхвърлена от началника на армейския персонал, който се позовава на липсата му на предишен опит с бронирани части и на богатия му предишен опит в алпийска част, което го прави по-подходящ кандидат да поеме командването на планинска дивизия, която наскоро е имала нужда от попълване на командно-щабния си пост. Ромел обаче е наблягал на използването на мобилна пехота и е признавал голямата полезност на бронираните сили в кампанията в Полша. Той се заема да изучава и развива техниките на бронираната война с голям ентусиазъм. Решението да му се повери командването на бронирана дивизия се оказва отлично. През май 1940 г. неговата 7-а танкова дивизия става известна като "Призрачната дивизия", тъй като бързите ѝ настъпления и стремителни атаки често я извеждат толкова напред, че тя често не може да се свърже с останалата част от германската армия.

Северна Африка 1941-1943 г.

audio speaker iconНаградата за успеха на Ромел е повишението му и назначаването му за командир на 5-та лека дивизия (по-късно реорганизирана и преименувана на 21-ва танкова дивизия) и на 15-та танкова дивизия, които в началото на 1941 г. са изпратени в Либия в рамките на операция "Sonnenblume", за да помогнат на италианските войски, претърпели тежко поражение от силите на Британската общност в операция "Компас". Именно в Африка Ромел постига най-голямата си слава като командир.



 Ервин Ромел  Zoom
Ервин Ромел  

Отношение

Ромел е добре познат не само на германците, но и на враговете си. Разказите за неговото рицарство и тактически способности му спечелват уважението на много противници, сред които Клод Оучинлек, Уинстън Чърчил, Джордж С. Патън, Хю Даудинг и Бърнард Монтгомъри (който кръщава куче на негово име). Ромел се отнасял с уважение и към враговете си. Хитлер смята Ромел за един от любимите си генерали.

Африканският корпус никога не е обвиняван във военни престъпления, а самият Ромел нарича сраженията в Северна Африка Krieg ohne Hass - война без омраза. Съществуват многобройни примери за това, като например отказът му да изпълни заповед на Хитлер да екзекутира еврейски пленници. По време на престоя на Ромел във Франция Хитлер му нарежда да депортира евреите във Франция, но Ромел не го прави. Няколко пъти той пише писма, в които протестира срещу отношението към евреите. Когато британският майор Джефри Кийс е убит по време на неуспешен рейд на командоси, целящи да убият или заловят Ромел зад германските линии, Ромел нарежда да го погребат с пълни военни почести. Освен това по време на изграждането на Атлантическата стена Ромел нарежда френските работници да не бъдат използвани като роби, а да им се плаща за труда.



 Гробът на Ромел  Zoom
Гробът на Ромел  

Смърт

Ромел не е бил част от групата, планирала покушението срещу Хитлер. Всъщност той не е подкрепял покушението срещу Хитлер. Ромел е смятал, че опитът за покушение може да предизвика гражданска война в Германия и Австрия и Хитлер да се превърне в мъченик за трайна кауза. Вместо това Ромел настоява Хитлер да бъде арестуван и изправен пред съда за престъпленията си. По-късно обаче Ромел решава да подкрепи заговора.

След неуспешния бомбен атентат на 20 юли 1944 г. много заговорници са арестувани. Ромел е разтревожен от това развитие на събитията. Не след дълго неговото участие излиза наяве.

Под гестаповски изтезания един от тази група разкрива имената на няколко висши армейски офицери, с които се е консултирал предварително. Ромел е бил един от тях.

Още по-ужасяващо е, че Карл Гьорделер, главният граждански лидер на Съпротивата, пише в няколко писма и други документи, че Ромел е потенциален поддръжник и приемлив военен лидер, който може да бъде поставен на отговорна позиция в случай на успех на преврата. Служители на нацистката партия във Франция съобщават, че Ромел обстойно и презрително критикува некомпетентността и престъпленията на нацистите. Това подпечатва съдбата му.

Излизането на филма "Пустинната лисица": Историята на Ромел (1951 г.) спомага за репутацията му на един от най-известните и уважавани лидери в германската армия. Във филма "Патън" (1970 г.) Ромел е споменат от генерал Патън в Северна Африка, когато се сражава срещу нацистите по време на Северноафриканската кампания от 1940 до 1943 г.



 Паметник на мястото на самоубийството на Ервин Ромел край Херлинген, Баден-Вюртемберг, Германия (западно от Улм).  Zoom
Паметник на мястото на самоубийството на Ервин Ромел край Херлинген, Баден-Вюртемберг, Германия (западно от Улм).  

Предсмъртната маска на Ервин Ромел  Zoom
Предсмъртната маска на Ервин Ромел  

Въпроси и отговори

В: Кой е бил Ервин Йоханес Ойген Ромел?


О: Ервин Йоханес Ойген Ромел е фелдмаршал от германската армия, служил през Първата и Втората световна война. Най-известен е като "Пустинната лисица", тъй като ръководи германските сили по време на Северноафриканската кампания (1940-1943 г.).

Въпрос: Кога и къде е роден?


О: Ервин Йоханес Ойген Ромел е роден на 15 ноември 1891 г. в Хайденхайм Вртемберг.

В: На колко години е, когато умира?


О: Ервин Йоханес Ойген Ромел умира на 52-годишна възраст през 1944 г.

В: Какво е командвал по време на Втората световна война?


О: По време на Втората световна война Ервин Йоханес Ойген Ромел командва германската армия в Северна Африка по време на Северноафриканската кампания (1940-1943 г.), а по-късно командва германските сили, защитаващи се от съюзническата инвазия в Нормандия (1944 г.).

Въпрос: Как са се отнасяли към войниците в неговата армия?


О: Към войниците, пленени от неговата армия, се отнасят добре, а заповедите за избиване на пленени еврейски войници и цивилни граждани се пренебрегват.

В: За какъв план, в който са участвали висши офицери, е знаел Ромел?


О: През 1944 г. Ромел знае за план на висши офицери да убият Хитлер.

В: Как реагира Хитлер, когато този план се проваля?


О: Когато този план се проваля, всички засегнати са измъчвани и екзекутирани. Хитлер предлага на Ромел да избере самоубийство или военен съд и той се самоубива.

AlegsaOnline.com - 2020 / 2023 - License CC3