По време на Втората световна война битката за Франция, известна още като "падането на Франция", представлява бързото и решително германско нахлуване във Франция и Ниските земи, започнало на 10 май 1940 г. Операциите завършват с разгром на френските и съюзническите въоръжени сили, масово изоставяне на техника и големи човешки загуби, а също така с дълбоки политически последици за Франция и Европа.

Планът и първият удар: Fall Gelb (Case Yellow)

Германската офанзива е организирана в две основни фази. В първата, наречена Fall Gelb на немски език (или Case Yellow на английски), мобилните и комбинирани части — с ключова роля за танковите формирования и авиацията — правят пробив през Ардените. Този маньовър, предшестван от фалшива демонстрация към Белгия и Холандия, позволява на германците да обходят укрепленията по линията Мажино и да обкръжaт съюзническите сили, които са влезли в Белгия за да посрещнат очакваната основна атака.

Дюнкерк и евакуацията

Бързото германско настъпление принуждава голяма част от Британските експедиционни сили (BEF) и множество френски части да се оттеглят към крайбрежието. В резултат се организира масирана евакуация от пристанищния район на Дюнкерк — операция "Динамо". Благодарение на мобилизацията на военни и цивилни кораби, между 26 май и 4 юни са спасени около 338 000 войници (главно британци и френски), макар че голяма част от тежката техника и боеприпаси са изоставени на континента.

Втората фаза: Fall Rot (Case Red) и падането на Париж

Във втората част на кампанията, наречена Fall Rot на немски (Case Red на английски), от 5 юни нататък германските сили обхождат линията Мажино и продължават настъплението срещу останалата част от французите. На 10 юни Италия обявява война на Франция и предприема собствена, ограничена инвазия в югоизточните райони на страната. Френското правителство напуска Париж и се премества към Бордо, а германските войски влизат в Париж на 14 юни. Комбинацията от военен натиск, разколебаване и политически сътресения довежда до подписване на примирие: след капитулацията на големи френски формирования през юни германците налагат условия, а Франция формално приема прекратяване на огъня през юни 1940 г.

Разделение на Франция и режимът Виши

След примирието Франция е разделена: северната и западната част остават под германска окупация, в югоизточния край има малка окупирана от Италия зона, а в южната част е създадена сателитна държава под ръководството на маршал Филипет Петен — известна като Вишистка Франция (État français). Този режим колаборира с Оста в различни аспекти и ограничава дейността на Републиката; едновременно с това генератор за опозиция става движение на Свободна Франция, ръководено от генерал Шарл дьо Гол от Лондон.

По-нататъшна окупация и освобождение

През ноември 1942 г., след съюзническите операции в Северна Африка и германските опасения, южната зона е напълно заета от Германия (и частично от Италия) — Южна Франция е превзета на 10 ноември 1942 г. Страната остава под немски контрол до завръщането на съюзниците през 1944 г., когато постъпват мащабни съюзнически операции и освободителни кампании. Ниските земи (Холандия, Белгия и Люксембург) са освободени през 1944–1945 г. след продължителни бойни действия.

Последствия и значение

  • Военно-политически: Падането на Франция оставя Великобритания сама срещу Оста през лятото на 1940 г. и предизвиква решимостта за продължаване на съпротивата (включително и изказвания като това на Уинстън Чърчил за "тяхната най-велика час").
  • Технико-оперативни: Немските тактики, базирани на бързи танкови пробиви и координация с авиацията („блицкриг“), доказват своята ефективност при комбинирана маневра, докато съюзническите сили плащат за недостатъчни резерви и липса на оперативна гъвкавост.
  • Политически и социални: Режимът на Виши променя вътрешната политика на Франция, включително репресии и колаборация; развитието на съпротивителни движения и ролята на Свободна Франция оказват влияние върху последващото възстановяване и правосъдие след войната.

Кампанията за Франция остава класифицирана като една от най-бързите и драматични военни операции в историята на XX век — демонстрация както на мобилни бойни техники, така и на това как политическата криза може да последва военния разгром.