Симон дьо Монфор, 6-ти граф на Лестър (ок. 1208 - 4 август 1265), е френско-английски благородник. Той наследява титлата и именията на графство Лестър в Англия. По време на Втората война на бароните през 1263-64 г. води въстание срещу английския крал Хенри III. Той става фактически владетел на Англия. Роден е в семейството на френския благородник Симон IV дьо Монфор и Аликс дьо Монморенси; преди да играе ключова роля в английската политика, участва в кампании на континента, включително в Албигойския кръстоносен поход с баща си. През 1238 г. се жени за Елеонора, дъщеря на крал Йоан Безземни, връзка, която укрепва правата и притежанията му в Англия и го свързва пряко с кралската династия.

По време на управлението си Монфор свиква два известни парламента. Първият, Оксфордският парламент от 1258 г., лишава краля от неограничената му власт. Вторият парламент е свикан през 1265 г. Първото му заседание се състояло в Уестминстърския дворец. В него дьо Монфор включил обикновени граждани от градовете. По тази причина дьо Монфор се смята за един от създателите на съвременната парламентарна демокрация. Неговите действия довеждат до приемането на Прекращенията и Реформите (Provisions) — сред които е създаването на постоянен баронски съвет и опити за по-широко участие на представители на окръзите и бурговете в управлението. Парламентът от 1265 г., когато в него за първи път участват представители не само на висшата аристокрация, но и рицари на графствата и представители на градовете, често се посочва като важна стъпка към институционализирането на представителната власт в Англия.

Като граф на Лестър той изгонва евреите от града. Когато става владетел на Англия, той анулира дълговете на евреите. Документите на евреите били насилствено иззети. В Лондон и Уорчестър тази политика довела до масови кланета. Тези действия са част от по-широка тактика за спечелване на обществена подкрепа сред длъжниците и градските слоеве, но също така бележат сериозна и кървава криза за еврейските общности в средновековна Англия. След победата при Люес (14 май 1264) дьо Монфор оформя временно управление, но противодействието на кралските сили се засилва, а политическата ситуация остава нестабилна.

След малко повече от година на фактическа власт Симон дьо Монфор е победен и убит от верни на краля сили в битката при Ившам на 4 август 1265 г. Тази битка сложи край на въстанието и доведе до разгрома на неговите последователи; смъртта му е била насилствена и последва сурова разправа с водачите на бароните. Наследството му е двусмислено: от една страна той остава запомнен като реформатор и пионер в развитието на представителното управление в Англия; от друга — като остър и често жесток политик, чиято политика към евреите и методи за овладяване на властта предизвикват остри критики. Неговите деца и приближени също платили висока цена в борбите за власт, а идеите за по-широко представителство обаче остават и впоследствие влияят върху развитието на английските институции.