Марксистка икономическа теория
Марксистката икономика се основава на икономическите теории на философа Карл Маркс. Теориите на Маркс обясняват "законите на движение" на производството и размяната при капитализма. Тази теория се използва за аргументиране на разпространените по това време икономически теории на средната класа. Маркс е искал това да бъде инструмент, който работническата класа (пролетариатът) да използва, за да свали капитализма и да го замени със социализъм, а след това и с комунизъм. Социализмът би бил стъпка към изчезването на държавата, а комунизмът, според Маркс, би бил общество, в което стоките и услугите се разпределят "на всеки според нуждите му, от всеки според възможностите му".
Марксистите използват трудовата теория за стойността, според която стойността на стоката се определя от труда, необходим за нейното производство. По-конкретно Маркс определя стойността на стоката като Обществено необходимото време за труд, необходимо за нейното производство, средното (взето за цялото общество) време, необходимо за производството на дадена стока при средните условия на производство. От това следва, че [работническата класа] е отговорна за производството на цялата [стойност] (богатство), потребявана от всички членове на обществото.
Маркс разглежда капиталистическата класа (буржоазията), тези, които контролират средствата за производство, като пиявици и ненужни; те не са необходими за производството на стоките, които обществото трябва да консумира, за да задоволява човешките нужди и да се възпроизвежда. Маркс по-скоро вижда, че капиталистическата класа придобива богатство за себе си чрез експлоатация на работническата класа. Маркс твърди, че заплатите при капитализма се определят не от стойността, създадена от работниците за даден период от време, а от цената на тяхната работна сила (способност за работа). Той твърди, че цената на работната сила се определя от цената на стоките и услугите (храна, облекло, подслон, грижи за децата, образование и т.н.), необходими за поддържането и възпроизводството на работниците. Така че капиталистите не плащат на работниците за създадената от тях стойност: те извличат от работническата класа свръхстойността, разликата между стойността, създадена от работника, и цената на неговата работна сила (заплатата му). С други думи, свръхстойността е неплатеният труд, полаган от работническата класа за капиталистическата класа, който Маркс нарича експлоатация.
Маркс твърди, че тъй като капиталистическата класа се обогатява чрез експлоатацията на работническата класа, икономическите интереси на двете класи са противоположни и следователно несъвместими. Според него лишаването на капиталистите от собственост и поемането на контрола върху средствата за производство от работническата класа е исторически прогресивно, тъй като ще доведе до края на класовото общество, ще премахне противоречията, присъщи на капитализма (резултат от антагонизма на двете основни класи - буржоазията и пролетариата), и ще увеличи качествено обхвата на човешкото развитие в много области.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява марксистката икономика?
О: Марксистката икономика се основава на икономическите теории на философа Карл Маркс. Тя обяснява "законите на движението" на производството и размяната в условията на капитализма и се използва за аргументиране на разпространените по това време икономически теории на средната класа.
Въпрос: За какво Маркс е искал да се използва този инструмент?
О: Маркс е искал този инструмент да бъде използван от работническата класа (пролетариата), за да свали капитализма и да го замени със социализъм, а след това с комунизъм.
В: Какво казва трудовата теория за стойността?
О: Трудовата теория за стойността гласи, че стойността на дадена стока се определя от труда, необходим за нейното производство. По-конкретно Маркс определя стойността на стоката като Обществено необходимото време за труд, необходимо за нейното производство, което се взема за цялото общество и представлява средните условия за производство.
Въпрос: Кой според Маркс контролира средствата за производство?
О: Според Маркс тези, които контролират средствата за производство, са членовете на капиталистическата класа (буржоазията). Той ги разглежда като пиявици и ненужни; те не са необходими за производството на стоки, които обществото трябва да потребява, за да задоволява човешките нужди и да се възпроизвежда.
Въпрос: Как капиталистите се сдобиват с богатство според Маркс?
О: Според Маркс капиталистите получават богатство за себе си, като експлоатират работническата класа чрез заплатите при капитализма, които се определят не от стойността, създадена от работниците през даден период, а по-скоро от цената на тяхната работна сила (способност за работа). Това води до извличане на свръхстойност - неплатен труд, полаган от работническата класа за класата на капиталистите.
Въпрос: Защо марксизмът разглежда лишаването от собственост на капиталистите като прогресивно? О: Марксизмът разглежда лишаването на капиталистите от собственост и поемането на контрола върху средствата за производство от работническата класа като исторически прогресивно, защото това ще доведе до края на класовото общество, ще премахне противоречията, присъщи на капитализма, дължащи се на антагонизма между двете основни класи (буржоазия и пролетариат), ще увеличи качествено обхвата на човешкото развитие в много области.
