Съществуват някои науки, които се използват за изучаване на природата. Според тези науки нещата, които могат да се наблюдават в природата, следват определени правила. Тези правила често са неизвестни и целта на природните науки е да ги открият. За целта те често използват т.нар. научен метод. Научният метод е систематичен начин за задаване на въпроси и търсене на отговори: наблюдение, формулиране на хипотеза, изготвяне на предсказания, експериментална проверка, анализ на резултатите и формулиране на заключение. Резултатите се публикуват, подлагат се на критика и повторяемост, и така знанието се натрупва и уточнява с времето.

  • Физиката разглежда начина, по който е създадена природата, и взаимовръзката между различните природни области.
  • Химията се занимава с елементите, техните комбинации и реакциите им.
  • Биологията се занимава с живите организми, тяхното развитие и взаимодействието помежду им.
  • Геологията разглежда как се е развила Земята и как изглежда тя.

Всяка от тези основни дисциплини използва собствени методи и инструменти: физиката работи с математически модели, експерименти и сложни уреди (като ускорители, детектори и спектрометри); химията използва лабораторни анализи, синтез и техники като спектроскопия; биологията включва наблюдение в природата, микроскопия, генетичен и молекулярен анализ; геологията се опира на полеви проучвания, датировки и анализ на скали и минерали. Освен това съществуват междинни и прикладни области като биохимията, екологията, климатологията, геофизиката и други, които комбинират подходи от няколко дисциплини, за да разрешават сложни въпроси.

Как работи научният метод на практика: започва се с наблюдение на явление и формулиране на въпрос. Следва хипотеза — обяснение, което може да бъде проверено. От хипотезата се извеждат предсказания, които се подлагат на експерименти или допълнителни наблюдения. Данните се анализират и се правят изводи — хипотезата може да бъде потвърдена, модифицирана или отхвърлена. При многократни и последователни потвърждения се изграждат модели, теории и понякога научни закони. Важни принципи са повторяемостта на експериментите, количествените измервания и критичната оценка от други учени (peer review).

Някои науки, като например математиката, могат да помогнат във всички горепосочени области. Те улесняват говоренето за правила и модели, дават език и инструменти за математическо описание, статистически анализ и числено моделиране. Математиката често стои в основата на предсказанията и на обработката на големи обеми данни.

Прилагане и граници на природните науки: природните науки дават модели и обяснения, но тези модели са опростени представяния на сложната действителност. Те работят в рамките на допускания и граници на точност — затова учените винаги посочват несигурността на измерванията и условията, при които заключенията важат. Нови данни или по-прецизни измервания могат да променят съществуващи теории или да доведат до нови хипотези.

Други науки, които се занимават основно с това как хората мислят и се държат, както и с тяхното общество, се наричат социални науки. Въпреки различията, природните и социалните науки често си взаимодействат — например екологичните изследвания включват както природни процеси, така и социално-икономически фактори при решения за опазване и устойчиво развитие.