Екосистемни услуги (природни услуги): икономическа стойност за човечеството

Екосистемни услуги: как природните услуги дават икономическа стойност за човечеството, оценени в трилioni долари — защо опазването на природния капитал е жизнено важно.

Услугите на природата са термин, с който се обозначават начините, по които природата носи полза на хората. Това са предимно онези ползи, които могат да бъдат измерени в икономически аспект. Робърт Костанца и други теоретици на природния капитал анализират услугите на природата за човечеството през 90-те години на ХХ век.

Икономическият принос на седемнадесет от тези услуги е изчислен на около 33 трилиона щатски долара годишно, което е повече от дейността на цялата човешка икономика, която е около 25 трилиона щатски долара. Това се основава на изчислените разходи за заместване на услугите, които природата предоставя. За тази цел те бяха сравнени с еквивалентни услуги, които се произвеждат от хората. Това изчисление ясно показва, че човечеството не може да се развива без услугите на природата.

Това изследване е от основно значение за теорията за природния капитал.

Но това проучване не оказа голямо влияние върху политиката на правителството или върху икономическата и търговската политика на СТО, МВФ или Г-8.

Какво включват екосистемните услуги

Екосистемните услуги обхващат широк набор от ползи, които природата осигурява. Някои от най-познатите примери са:

• Прехранване: риболов, селскостопански продукти, дървесина и други материали.
• Регулация: пречистване на вода, контрол на наводненията, регулиране на климата чрез секвестиране на въглерод, контрол на болести и вредители.
• Поддържащи процеси: образуване на почва, циклиране на хранителни вещества, опрашване на култури.
• Културни услуги: рекреация, образование, естетика, духовни и културни стойности.

Категоризация

За да се улесни анализът и управлението им, екосистемните услуги обикновено се групират в четири основни категории:

• Доставни (provisioning) – физически продукти като храна, вода, материали.
• Регулиращи (regulating) – услуги, които регулират екосистемните процеси (наводнения, качество на въздуха и вода, климат).
• Културни (cultural) – нематериални ползи: туризъм, рекреация, научни и образователни стойности.
• Поддържащи (supporting) – основни екологични процеси, които позволяват съществуването на другите услуги (напр. фотосинтеза, почвообразуване).

Методи за икономическа оценка

Оценяването на екосистемните услуги използва различни методи, всеки с предимства и ограничения:

• Пазарни цени: за стоки, които се търгуват (рибни запаси, дървесина).
• Разходи за заместване/възстановяване: колко би струвало да се замени услуга с човешка технология (напр. пречистване на вода чрез съоръжения).
• Избягнати разходи (avoided cost): стойността на щетите, които природата предотвратява (наводнения, ерозия).
• Хедонични методи и разходи за пътуване: използват се за оценяване на влияние върху цената на имоти или за стойността на рекреация.
• Контингентна оценка: анкети, които измерват готовността на хората да платят за опазване на определени услуги.
• Benefit transfer: прилагане на оценки от едно място към друго, когато липсват локални данни.

Въздействие върху политиката и практиката

Въпреки че първоначалното проучване на Робърт Костанца не доведе веднага до ясни промени в глобалната търговска или икономическа политика, то:

• подбуди допълнителни научни изследвания и дискусии относно природния капитал и стойността на екосистемните услуги;
• въздейства върху инициативи като Millennium Ecosystem Assessment (2005), TEEB (The Economics of Ecosystems and Biodiversity) и създаването на международни платформи като IPBES;
• допринесе за развитие на политики и инструменти като плащания за екосистемни услуги (PES), зелена инфраструктура, възстановяване на екосистеми и включване на природния капитал в национални сметки (напр. SEEA);
• стимулира частния сектор да интегрира оценката на природните ресурси в корпоративните рискове и отчети.

Критики и ограничения

Монетаризирането на екосистемните услуги среща и сериозни предизвикателства:

• Етични и културни аспекти: не всички ценности могат или следва да бъдат изразени в пари (напр. духовни или наследствени стойности).
• Двойно отчитане: риск от припокриване между услуги (напр. почваобразуване и производителност на културите).
• Сложност и несигурност: стойността на услугите варира по място, време и екологично състояние; методите дават различни резултати.
• Распределение на ползите: икономическите стойности не показват кой точно печели или губи — социални и справедливи аспекти могат да бъдат пренебрегнати.

Практически препоръки

За по-добро управление на екосистемните услуги се препоръчват следните подходи:

• интегриране на оценките на екосистемните услуги в пространствено планиране и инвестиционни решения;
• разработване на системи за плащане и стимулиране (PES) за собственици и общности, които пазят и възстановяват екосистеми;
• въвеждане на естествени решения и зелена инфраструктура като икономично и устойчиво допълнение към техническите мерки;
• подобряване на данните, мониторинга и научните методи за по-точно картографиране и оценяване;
• включване на местни и традиционни знания при оценката и управлението на услугите.

Заключение

Екосистемните услуги представляват съществена част от благосъстоянието на човечеството и имат реална икономическа стойност. Докато количественото им оценяване помага да се направят по-информирани решения и да се аргументира опазването на природата, подходите трябва да бъдат използвани внимателно, като се отчитат етичните, социалните и научни ограничения. Интегрирането на природния капитал в политики, счетоводни системи и управленски практики остава ключов елемент за устойчиво развитие.

Въпроси и отговори

В: Какво е определението за "услугите на природата"?

В: Кой анализира услугите на природата за човечеството през 90-те години на ХХ век?

В: Какъв е икономическият принос на седемнадесетте анализирани услуги, изчислен от тях?

В: Какво сравнение са направили теоретиците на природния капитал, докато са изчислявали икономическите ползи от услугите на природата?

В: Какво става ясно от изчислението на икономическите ползи от услугите на природата?

В: Върху какво е съсредоточена теорията за природния капитал?

В: Има ли изследването на икономическите ползи от природните услуги значително влияние върху икономическата и търговската политика на правителството, СТО, МВФ или Г-8?

Търсене по буква