Екосистемни услуги (природни услуги): икономическа стойност за човечеството
Екосистемни услуги: как природните услуги дават икономическа стойност за човечеството, оценени в трилioni долари — защо опазването на природния капитал е жизнено важно.
Услугите на природата са термин, с който се обозначават начините, по които природата носи полза на хората. Това са предимно онези ползи, които могат да бъдат измерени в икономически аспект. Робърт Костанца и други теоретици на природния капитал анализират услугите на природата за човечеството през 90-те години на ХХ век.
Икономическият принос на седемнадесет от тези услуги е изчислен на около 33 трилиона щатски долара годишно, което е повече от дейността на цялата човешка икономика, която е около 25 трилиона щатски долара. Това се основава на изчислените разходи за заместване на услугите, които природата предоставя. За тази цел те бяха сравнени с еквивалентни услуги, които се произвеждат от хората. Това изчисление ясно показва, че човечеството не може да се развива без услугите на природата.
Това изследване е от основно значение за теорията за природния капитал.
Но това проучване не оказа голямо влияние върху политиката на правителството или върху икономическата и търговската политика на СТО, МВФ или Г-8.
Какво включват екосистемните услуги
Екосистемните услуги обхващат широк набор от ползи, които природата осигурява. Някои от най-познатите примери са:
- Прехранване: риболов, селскостопански продукти, дървесина и други материали.
- Регулация: пречистване на вода, контрол на наводненията, регулиране на климата чрез секвестиране на въглерод, контрол на болести и вредители.
- Поддържащи процеси: образуване на почва, циклиране на хранителни вещества, опрашване на култури.
- Културни услуги: рекреация, образование, естетика, духовни и културни стойности.
Категоризация
За да се улесни анализът и управлението им, екосистемните услуги обикновено се групират в четири основни категории:
- Доставни (provisioning) – физически продукти като храна, вода, материали.
- Регулиращи (regulating) – услуги, които регулират екосистемните процеси (наводнения, качество на въздуха и вода, климат).
- Културни (cultural) – нематериални ползи: туризъм, рекреация, научни и образователни стойности.
- Поддържащи (supporting) – основни екологични процеси, които позволяват съществуването на другите услуги (напр. фотосинтеза, почвообразуване).
Методи за икономическа оценка
Оценяването на екосистемните услуги използва различни методи, всеки с предимства и ограничения:
- Пазарни цени: за стоки, които се търгуват (рибни запаси, дървесина).
- Разходи за заместване/възстановяване: колко би струвало да се замени услуга с човешка технология (напр. пречистване на вода чрез съоръжения).
- Избягнати разходи (avoided cost): стойността на щетите, които природата предотвратява (наводнения, ерозия).
- Хедонични методи и разходи за пътуване: използват се за оценяване на влияние върху цената на имоти или за стойността на рекреация.
- Контингентна оценка: анкети, които измерват готовността на хората да платят за опазване на определени услуги.
- Benefit transfer: прилагане на оценки от едно място към друго, когато липсват локални данни.
Въздействие върху политиката и практиката
Въпреки че първоначалното проучване на Робърт Костанца не доведе веднага до ясни промени в глобалната търговска или икономическа политика, то:
- подбуди допълнителни научни изследвания и дискусии относно природния капитал и стойността на екосистемните услуги;
- въздейства върху инициативи като Millennium Ecosystem Assessment (2005), TEEB (The Economics of Ecosystems and Biodiversity) и създаването на международни платформи като IPBES;
- допринесе за развитие на политики и инструменти като плащания за екосистемни услуги (PES), зелена инфраструктура, възстановяване на екосистеми и включване на природния капитал в национални сметки (напр. SEEA);
- стимулира частния сектор да интегрира оценката на природните ресурси в корпоративните рискове и отчети.
Критики и ограничения
Монетаризирането на екосистемните услуги среща и сериозни предизвикателства:
- Етични и културни аспекти: не всички ценности могат или следва да бъдат изразени в пари (напр. духовни или наследствени стойности).
- Двойно отчитане: риск от припокриване между услуги (напр. почваобразуване и производителност на културите).
- Сложност и несигурност: стойността на услугите варира по място, време и екологично състояние; методите дават различни резултати.
- Распределение на ползите: икономическите стойности не показват кой точно печели или губи — социални и справедливи аспекти могат да бъдат пренебрегнати.
Практически препоръки
За по-добро управление на екосистемните услуги се препоръчват следните подходи:
- интегриране на оценките на екосистемните услуги в пространствено планиране и инвестиционни решения;
- разработване на системи за плащане и стимулиране (PES) за собственици и общности, които пазят и възстановяват екосистеми;
- въвеждане на естествени решения и зелена инфраструктура като икономично и устойчиво допълнение към техническите мерки;
- подобряване на данните, мониторинга и научните методи за по-точно картографиране и оценяване;
- включване на местни и традиционни знания при оценката и управлението на услугите.
Заключение
Екосистемните услуги представляват съществена част от благосъстоянието на човечеството и имат реална икономическа стойност. Докато количественото им оценяване помага да се направят по-информирани решения и да се аргументира опазването на природата, подходите трябва да бъдат използвани внимателно, като се отчитат етичните, социалните и научни ограничения. Интегрирането на природния капитал в политики, счетоводни системи и управленски практики остава ключов елемент за устойчиво развитие.
Свързани страници
- Екосистемни услуги
- Икономика на опита
Въпроси и отговори
В: Какво е определението за "услугите на природата"?
О: Услугите на природата се отнасят до начините, по които природата носи ползи на хората, особено тези ползи, които могат да бъдат измерени в икономически смисъл.
В: Кой анализира услугите на природата за човечеството през 90-те години на ХХ век?
О: Робърт Костанца и други теоретици на природния капитал анализираха услугите на природата за човечеството през 90-те години на ХХ век.
В: Какъв е икономическият принос на седемнадесетте анализирани услуги, изчислен от тях?
О: Те изчислиха, че икономическият принос на седемнадесетте анализирани услуги е около 33 трилиона щатски долара годишно, което е повече от дейността на цялата човешка икономика, която е около 25 трилиона щатски долара.
В: Какво сравнение са направили теоретиците на природния капитал, докато са изчислявали икономическите ползи от услугите на природата?
О: Теоретиците на природния капитал сравняват очакваните разходи за заместване на услугите, които природата предоставя, с еквивалентни услуги, които се произвеждат от хората, докато изчисляват икономическите ползи от услугите на природата.
В: Какво става ясно от изчислението на икономическите ползи от услугите на природата?
О: Изчисляването на икономическите ползи от услугите на природата ясно показва, че човечеството не може да се развива без услугите на природата.
В: Върху какво е съсредоточена теорията за природния капитал?
О: Теорията за природния капитал е съсредоточена върху икономическите ползи от услугите на природата.
В: Има ли изследването на икономическите ползи от природните услуги значително влияние върху икономическата и търговската политика на правителството, СТО, МВФ или Г-8?
О: Не, изследването на икономическите ползи от природните услуги не оказа голямо влияние върху правителствената политика или върху икономическата и търговската политика на СТО, МВФ или Г8.
обискирам