Рицари тамплиери (Орден на храма) — определение и история
Рицари тамплиери (Орден на храма) — история, тайни и падение на могъщия средновековен орден: от кръстоносни походи и банки до преследване и разпускане.
Бедните съратници на Христос и на Соломоновия храм (на латински: Pauperes commilitones Christi Templique Salomonici), известни като рицари тамплиери или Орден на храма (на френски: Ordre du Temple или Templiers), са сред най-известните военни ордени на западното християнство. Организацията просъществува два века през Средновековието. Основана е след Първия кръстоносен поход през 1096 г., като първоначалната ѝ цел е да осигури безопасността на многобройните християни, които извършват поклонническо пътуване до Йерусалим, след като той е превзет от мюсюлманите.
Официално е одобрена от Римокатолическата църква около 1129 г. и се превръща в предпочитана благотворителна организация от много християни, като бързо увеличава броя на членовете си и силата си. Рицарите тамплиери носели бели мантии, четвъртити с червен кръст, и били сред най-опитните бойни единици на кръстоносните походи. Членовете на ордена, които не се сражават, управляват голяма икономическа инфраструктура в целия християнски свят, като въвеждат иновации в областта на финансите, които са ранна форма на банковото дело, и изграждат множество укрепления в Средиземноморието и Светите земи.
Успехът на тамплиерите е тясно свързан с кръстоносните походи; когато Светите земи са загубени, подкрепата за Ордена намалява. Слуховете за тайната церемония по посвещаване на тамплиерите пораждат недоверие и френският крал Филип IV, който е дълбоко задлъжнял на Ордена, започва да оказва натиск върху папа Климент V да предприеме действия срещу Ордена. През 1307 г. много от членовете на Ордена във Франция са арестувани, измъчвани, за да дадат фалшиви признания, и след това изгорени на клада. През 1312 г. папа Климент, под непрекъснатия натиск на крал Филип, разпуска ордена.
Произход и ранен период
Орденът е основан около 1119–1120 г. от група рицари, начело с Уго дьо Пайен (Hugues de Payens), които получават за база на дейността си терен върху Храма в Йерусалим — оттук произлиза и името "тамплиери". Първоначално броят на членовете е малък, а функциите — предимно охрана на поклонници и защита на пътищата към светите места. На Събора в Троа (1129 г.) Орденът получава значителна подкрепа от влиятелни духовници, сред които Бернар дьо Клерво (Бернар Клервоски), и се приема устав (латинската "Regula"), който урежда живота и дисциплината в Ордена. По-късно папски були, като Omne datum optimum (1139), дават на тамплиерите широки привилегии и независимост от местните епископи.
Организация и дейности
Орденът имал ясно йерархична структура: Велики магистър (Grand Master) начело, подкрепян от командори и настоятели на различни "командерии" (представителства и имения). Членовете се делят на орденски рицари (военни), сержанти (по-нисш военен чин) и духовници. Освен военни действия в Крестовите държави, тамплиерите управлявали обширни земи, манастири, стопанства и пристанища в Европа и Близкия изток.
- Военна роля: участват в основни сражения и обсади по време на кръстоносните походи; издигат и държат ключови крепости в Леванта и по крайбрежието.
- Икономическа дейност: системата от командерии и зависими имения им позволява да акумулират значителни средства и ресурси. Те предоставят охрана на кервани, събират ренти и данъци и управляват земеделски и занаятчийски производства.
- Финансови иновации: използват механизми, близки до ранно банково обслужване — депозити, прехвърляне на средства чрез писма на кредит, гарантиране на заеми за поклонници и европейски монарси.
Връзка със светската власт и влияние
С времето тамплиерите стават богати и влиятелни. Те действат почти като международна корпорация със свои съдилища и привилегии, които ги правят независими от много местни институции. Това богатство и автономия привличат както покровители, така и завист — особено от крале и владетели, нуждаещи се от пари или жадни за власт.
Крах и разпускане
Краят на Ордена е резултат от съвкупност от политически, военни и финансови обстоятелства. След загубите на кръстоносните държави и накрая падането на Акре (1291) намалява и стратегическата цел на тамплиерите. Възникват и слухове за тайнствени обреди при посвещението, обвинения в ерес и неморалност, които се използват политически.
- На 13 октомври 1307 г. по заповед на френския крал Филип IV започват масови арести на тамплиери във Франция. Много от задържаните са подложени на мъчения и дават признания.
- Под натиска на краля папа Климент V свиква процедури и в крайна сметка издава папската була Vox in excelso (1312), с която формално разпуска Ордена. Част от имуществото по-късно се прехвърля на Ордена на Хоспиталиерите чрез булата Ad providam.
- Последният велик магистър, Жак дьо Моле (Jacques de Molay), е осъден и екзекутиран (изгорен на клада) в Париж през 1314 г., което слага символичен край на тамплиерската институция.
Изключения и преустройства
В някои държави последствията са различни: в Португалия крал Диниш успява да защити много от бившите тамплиерски имоти и хора, като през 1319 г. създава Орден на Христос, който поема част от активите и ролите на тамплиерите. На други места владетелите конфискуват имуществото или го прехвърлят към местни ордени и институции.
Наследство и митология
Историческото наследство на тамплиерите е многопластово. От една страна, те са оставили след себе си архитектурни паметници (крепости, църкви, командерии), документи за стопанска и военна дейност и влияние върху развитието на средновековната финансова практика. От друга страна, поради тайнствеността на реда и драматичния му край, около тамплиерите са се развили множество легенди — за скрити съкровища, езотерични знания и връзки с масонството и други тайни общества. Съвременната историография и архивните изследвания тук правят ясно разграничение между документално потвърдените факти и по-късните спекулации.
Кратки факти
- Основан: около 1119–1120 г.
- Официално утвърждаване и разрастване: след Събора в Троа (1129) с подкрепата на Бернар дьо Клерво; папски були в XII век засилват статута на Ордена.
- Разпускане: 1312 г. по силата на папската була Vox in excelso; изпълнение на Жак дьо Моле — 1314 г.
- Наследници: частично преустройство в Португалия (Орден на Христос) и прехвърляне на имущество в полза на други ордени в различни страни.
Тамплиерите остават една от най-изследваните и романтизираните институции на Средновековието — обект както на научен интерес, така и на попкултурни интерпретации, които често надхвърлят историческата действителност.
Свързани страници
- Тевтонските рицари
Въпроси и отговори
В: Как се е наричал военният орден?
О: Бедните съратници на Христос и на Храма на Соломон, по-известни като Рицари тамплиери или Орден на Храма.
В: Кога е основан?
О: Основан е след Първия кръстоносен поход през 1096 г.
В: Каква е била първоначалната му цел?
О: Първоначалната му цел е била да осигури безопасността на християните, които извършват поклонение в Йерусалим, след като той е бил отнет от мюсюлманите.
В: Как са станали толкова могъщи?
О: Те стават предпочитани от много християни и бързо увеличават броя на членовете си и силата си, превръщайки се в една от най-опитните бойни единици по време на кръстоносните походи. Освен това те управляват голяма икономическа инфраструктура в целия християнски свят, като въвеждат иновации във финансовите техники, които са ранна форма на банковото дело, и изграждат укрепления в Средиземноморието и Светите земи.
Въпрос: Защо успехът на кръстоносците намалява?
О: Успехът им отслабва, когато Светите земи са загубени, което води до намаляване на подкрепата за Ордена. Слуховете за тайна церемония по посвещаване пораждат недоверие, което кара крал Филип IV да окаже натиск върху папа Климент V да предприеме действия срещу тях.
В: Какво се случва през 1307 г.?
О: През 1307 г. много членове на Ордена във Франция са арестувани, измъчвани, за да дадат фалшиви признания, и след това изгорени на клада.
В: Кога папа Климент ги разпуска?
О: Папа Климент ги разпуска през 1312 г. под натиска на крал Филип IV.
обискирам