Рицари тамплиери (Орден на храма) — определение и история

Рицари тамплиери (Орден на храма) — история, тайни и падение на могъщия средновековен орден: от кръстоносни походи и банки до преследване и разпускане.

Бедните съратници на Христос и на Соломоновия храм (на латински: Pauperes commilitones Christi Templique Salomonici), известни като рицари тамплиери или Орден на храма (на френски: Ordre du Temple или Templiers), са сред най-известните военни ордени на западното християнство. Организацията просъществува два века през Средновековието. Основана е след Първия кръстоносен поход през 1096 г., като първоначалната ѝ цел е да осигури безопасността на многобройните християни, които извършват поклонническо пътуване до Йерусалим, след като той е превзет от мюсюлманите.

Официално е одобрена от Римокатолическата църква около 1129 г. и се превръща в предпочитана благотворителна организация от много християни, като бързо увеличава броя на членовете си и силата си. Рицарите тамплиери носели бели мантии, четвъртити с червен кръст, и били сред най-опитните бойни единици на кръстоносните походи. Членовете на ордена, които не се сражават, управляват голяма икономическа инфраструктура в целия християнски свят, като въвеждат иновации в областта на финансите, които са ранна форма на банковото дело, и изграждат множество укрепления в Средиземноморието и Светите земи.

Успехът на тамплиерите е тясно свързан с кръстоносните походи; когато Светите земи са загубени, подкрепата за Ордена намалява. Слуховете за тайната церемония по посвещаване на тамплиерите пораждат недоверие и френският крал Филип IV, който е дълбоко задлъжнял на Ордена, започва да оказва натиск върху папа Климент V да предприеме действия срещу Ордена. През 1307 г. много от членовете на Ордена във Франция са арестувани, измъчвани, за да дадат фалшиви признания, и след това изгорени на клада. През 1312 г. папа Климент, под непрекъснатия натиск на крал Филип, разпуска ордена.

Произход и ранен период

Орденът е основан около 1119–1120 г. от група рицари, начело с Уго дьо Пайен (Hugues de Payens), които получават за база на дейността си терен върху Храма в Йерусалим — оттук произлиза и името "тамплиери". Първоначално броят на членовете е малък, а функциите — предимно охрана на поклонници и защита на пътищата към светите места. На Събора в Троа (1129 г.) Орденът получава значителна подкрепа от влиятелни духовници, сред които Бернар дьо Клерво (Бернар Клервоски), и се приема устав (латинската "Regula"), който урежда живота и дисциплината в Ордена. По-късно папски були, като Omne datum optimum (1139), дават на тамплиерите широки привилегии и независимост от местните епископи.

Организация и дейности

Орденът имал ясно йерархична структура: Велики магистър (Grand Master) начело, подкрепян от командори и настоятели на различни "командерии" (представителства и имения). Членовете се делят на орденски рицари (военни), сержанти (по-нисш военен чин) и духовници. Освен военни действия в Крестовите държави, тамплиерите управлявали обширни земи, манастири, стопанства и пристанища в Европа и Близкия изток.

• Военна роля: участват в основни сражения и обсади по време на кръстоносните походи; издигат и държат ключови крепости в Леванта и по крайбрежието.
• Икономическа дейност: системата от командерии и зависими имения им позволява да акумулират значителни средства и ресурси. Те предоставят охрана на кервани, събират ренти и данъци и управляват земеделски и занаятчийски производства.
• Финансови иновации: използват механизми, близки до ранно банково обслужване — депозити, прехвърляне на средства чрез писма на кредит, гарантиране на заеми за поклонници и европейски монарси.

Връзка със светската власт и влияние

С времето тамплиерите стават богати и влиятелни. Те действат почти като международна корпорация със свои съдилища и привилегии, които ги правят независими от много местни институции. Това богатство и автономия привличат както покровители, така и завист — особено от крале и владетели, нуждаещи се от пари или жадни за власт.

Крах и разпускане

Краят на Ордена е резултат от съвкупност от политически, военни и финансови обстоятелства. След загубите на кръстоносните държави и накрая падането на Акре (1291) намалява и стратегическата цел на тамплиерите. Възникват и слухове за тайнствени обреди при посвещението, обвинения в ерес и неморалност, които се използват политически.

• На 13 октомври 1307 г. по заповед на френския крал Филип IV започват масови арести на тамплиери във Франция. Много от задържаните са подложени на мъчения и дават признания.
• Под натиска на краля папа Климент V свиква процедури и в крайна сметка издава папската була Vox in excelso (1312), с която формално разпуска Ордена. Част от имуществото по-късно се прехвърля на Ордена на Хоспиталиерите чрез булата Ad providam.
• Последният велик магистър, Жак дьо Моле (Jacques de Molay), е осъден и екзекутиран (изгорен на клада) в Париж през 1314 г., което слага символичен край на тамплиерската институция.

Изключения и преустройства

В някои държави последствията са различни: в Португалия крал Диниш успява да защити много от бившите тамплиерски имоти и хора, като през 1319 г. създава Орден на Христос, който поема част от активите и ролите на тамплиерите. На други места владетелите конфискуват имуществото или го прехвърлят към местни ордени и институции.

Наследство и митология

Историческото наследство на тамплиерите е многопластово. От една страна, те са оставили след себе си архитектурни паметници (крепости, църкви, командерии), документи за стопанска и военна дейност и влияние върху развитието на средновековната финансова практика. От друга страна, поради тайнствеността на реда и драматичния му край, около тамплиерите са се развили множество легенди — за скрити съкровища, езотерични знания и връзки с масонството и други тайни общества. Съвременната историография и архивните изследвания тук правят ясно разграничение между документално потвърдените факти и по-късните спекулации.

Кратки факти

• Основан: около 1119–1120 г.
• Официално утвърждаване и разрастване: след Събора в Троа (1129) с подкрепата на Бернар дьо Клерво; папски були в XII век засилват статута на Ордена.
• Разпускане: 1312 г. по силата на папската була Vox in excelso; изпълнение на Жак дьо Моле — 1314 г.
• Наследници: частично преустройство в Португалия (Орден на Христос) и прехвърляне на имущество в полза на други ордени в различни страни.

Тамплиерите остават една от най-изследваните и романтизираните институции на Средновековието — обект както на научен интерес, така и на попкултурни интерпретации, които често надхвърлят историческата действителност.

Въпроси и отговори

В: Как се е наричал военният орден?

В: Кога е основан?

В: Каква е била първоначалната му цел?

В: Как са станали толкова могъщи?

Въпрос: Защо успехът на кръстоносците намалява?

В: Какво се случва през 1307 г.?

В: Кога папа Климент ги разпуска?

Търсене по буква