Салман Рушди — автор на Децата на полунощ и Сатанински стихове
Сър Ахмед Салман Рушди CH FRSL (роден на 19 юни 1947 г.) е британско-американски романист и есеист от индийски произход. Автор е на "Децата на полунощ" (1981 г.), който печели наградата "Букър". Най-известното му произведение е "Сатанински стихове" (1988 г.), което го превръща в противоречив автор и предизвиква множество смъртни заплахи. Роден е в Бомбай (днес Мумбай) в семейство с мюсюлмански произход; ранните му години и преживявания в Индия оставят траен отпечатък върху творчеството му. През 2000 г. се установява в Съединените щати и получава и американско гражданство, като продължава да живее и работи между Европа и Северна Америка.
Ранни години и образование
Рушди е изпратен в Англия, за да учи в частно училище, и по-късно следва в Кингс Колидж, Кеймбридж, където изучава история. Преди да се посвети изцяло на литературата, работи за кратко в рекламната индустрия в Лондон. Неговото образование в Англия и корените му в Индия формират темите за разцепена идентичност, диаспора и постколониална памет, които присъстват в повечето му творби.
Творчество и стил
Рушди е известен с употребата на магически реализъм — литературен похват, който съчетава реалистичното описание с фантастични, често символични елементи. Често в творбите му се срещат образи и събития, които изглеждат нереални или чудновати, но служат за илюстриране на по-дълбоки исторически и социални истини. Темите му включват:
- паметта и историческата трансформация (особено на Индия и Южна Азия);
- идентичността на мигранта и живота в диаспора;
- религията, политиката и свободата на словото;
- сатирични и иронични портрети на обществени нрави.
Освен романи, Рушди пише есета и колекции, сред които сборникът с есета Imaginary Homelands, както и книги, в които експериментира с митове, история и съвременни сюжети.
„Децата на полунощ“ и „Сатанински стихове“
Децата на полунощ (1981) разказва историята на семейство и на индийската нация чрез погледа на герой, роден в полунощ на деня на независимостта. Романът съчетава лична съдба и исторически събития, използвайки магически елементи (например телепатични връзки между деца, родени в първите часове на независимостта). Книгата е определена като едно от важните произведения на постколониалната литература и е носител на наградата "Букър".
Сатанински стихове (1988) предизвиква международен скандал — неговото съдържание води до остра реакция в части от мюсюлманския свят. През 1989 г. иранският върховен лидер аятолах Рухолах Хомейни издава фетва, която призовава за смъртта на Рушди и на някои от издателите и преводачите на книгата. Последвалата заплаха принуждава автора да живее под охрана и в укритие в продължение на години. Произведението и реакциите около него поставят на дневен ред въпроси за свободата на словото, религиозната чувствителност и политическите граници на художественото изразяване.
По-късни години, отличия и наследство
Рушди продължава да публикува романи и есеистика, сред по-известните му заглавия са Shame, The Moor's Last Sigh, The Ground Beneath Her Feet, Fury, Two Years Eight Months and Twenty-Eight Nights, The Golden House и Quichotte. Негови книги често получават критическо внимание и награди. През годините е удостояван с редица литературни отличия и почести, включително рицарско звание за заслуги към литературата.
Темите, които Рушди развива — смесването на мит и история, изследване на културната идентичност и смелият подход към религиозни и политически табута — оказват значително влияние върху съвременната англоезична литература. Неговата кариера е пример за това как художествената проза може да предизвика обществен дебат и да отвори дискусия за границите на творческата свобода.
Напоследък
Рушди остава активен като писател и публична личност, участвайки в дебати за литература, цензура и свобода на речта. През август 2022 г. той стана жертва на нападение по време на литературно събитие в Съединените щати, при което бе сериозно ранен; това нападение отново привлече вниманието към дългогодишните заплахи, свързани с контроверзните теми в творчеството му.
Художествена литература
През 1988 г. Рушди написва книгата "Сатанински стихове". Книгата включва измислена история за някои герои с измислена религия. Някои хора казват, че тя обижда Мохамед, но други не са съгласни с това. Рушди казва за историята: "неговият пророк не се е наричал Мохамед, живял е в град, който не се е наричал Мека, и е създал религия, която не се нарича (или не съвсем) ислям. И той се появява само в сериите от сънища на човек, който е докаран до лудост от загубата на вярата си.". Заради тази книга е издадена фетва от аятолах Рухола Хомейни от Иран. В нея се призовава за екзекуцията на Рушди.
Противоречия
Лидерът на Иран говори по радиото за Рушди. Той каза, че Рушди не вярва в исляма и че Рушди трябва да бъде екзекутиран, защото смята, че книгата му е лоша. Това се нарича фетва. През 1989 г. британското правителство започва да защитава Рушди. Той казва, че винаги е бил атеист, но все още се интересува от религията.
На 16 юни 2007 г. Рушди е удостоен с рицарско звание за заслуги към литературата в рамките на наградата на кралицата за рождения ден. Много страни с мюсюлманско мнозинство не бяха доволни от това. Пакистанският министър по религиозните въпроси Мохамед Иджаз-ул-Хак заяви, че удостояването с рицарско звание е неправилно. Тогава министър-председателят на Пакистан Беназир Бхуто заяви, че това не е начинът, по който мисли Пакистан. Техните бащи Зия-ул-Хак и Зулфикар Али Бхуто бяха в романа на Рушди "Позор".
Би Би Си твърди, че "през 1998 г. иранското правителство пое публичен ангажимент, че няма да изпълни смъртната присъда срещу г-н Рушди", но някои хора като "иранските хардлайнери" не са съгласни с това.
Личен живот
Женен е четири пъти. Последният му брак е с актрисата и модел Падма Лакшми; развеждат се през 2007 г.
2022 нападение с нож
На 12 август 2022 г. Рушди е намушкан няколко пъти с нож от мъж точно преди да произнесе реч в института "Чаутаука" в Чаутаука, Ню Йорк. Рушди е транспортиран със самолет до болница в Ери, Пенсилвания, където е опериран. Той е бил намушкан с нож във врата и се твърди, че е загубил окото си, имал е увредени нерви на ръцете, черният му дроб е бил наранен и не е можел да говори. Ден по-късно Рушди е изключен от апарата за изкуствено дишане и е в състояние да говори.
Писане от Салман Рушди
Художествена литература
- Grimus
- Децата на полунощ
- Срам
- Сатанинските стихове
- Харун и морето от истории
- Изток, Запад
- Последната въздишка на мавъра
- Земята под краката ѝ
- Fury
- Клоунът Шалимар
- Чародейката от Флоренция
- Лука и огънят на живота
- Je Moeder
Нехудожествена литература
- Усмивката на Ягуара: Пътешествие из Никарагуа
- Въображаеми родини: Есета и критика 1981-1991
- Преминете през тази линия: Събрана нехудожествена литература 1992-2002
Играе
- Харун и морето от разкази (с Тим Съпъл и Дейвид Тушингам)
- Децата на полунощ (с Тим Съпъл и Саймън Рийд)
Сценарий
- Децата на полунощ
Антологии
- Огледална работа: 50 години индийско писане, 1947-1997 (съредактор)
- Най-добри американски разкази 2008 (съредактор)
Галерия
· В Полша, Варшава, 03 октомври 2006 г.
· 
· 
· 
Въпроси и отговори
В: Кой е сър Ахмед Салман Рушди?
О: Сър Ахмед Салман Рушди е британско-американски писател и есеист, роден в Индия. Той е автор на "Децата на полунощ" (1981 г.), който печели наградата "Букър". Най-известната му творба е "Сатанински стихове" (1988 г.).
Въпрос: Какъв тип писане използва Рушди?
О: Рушди е известен с това, че пише разкази, в които използва "магически реализъм", който е подобен на сюрреализма. Това означава, че в разказите му се случват неща, които могат да бъдат магически или невъзможни, като например да паднеш от самолет и да се носиш надолу леко като хартия.
В: Къде е роден Рушди?
О: Рушди е роден в Индия.
В: Къде е учил?
О: Изпратен е в Англия да учи в частно училище.
В: Кога се премества в Съединените щати?
О: Живее в САЩ от 2000 г.
В: Какви теми често присъстват в разказите му?
О: Често пише за Индия, а действието в разказите му често се развива в различни части на света.
В:Какви награди е получил за творчеството си?
О:Получава наградата "Букър" за "Децата на полунощ" (1981 г.).
