Кодификация (право)
В правото кодификацията е процес на събиране и преформулиране на правото на дадена юрисдикция. Те се подреждат в списък, обикновено по теми, и образуват правен кодекс (кодекс или книга на правото). Кодификацията е определяща характеристика на юрисдикциите на гражданското право.
История
Древният шумерски кодекс Ур-Намму е съставен около 2100-2050 г. пр. Хр. и е най-ранният известен запазен граждански кодекс. Три века по-късно вавилонският цар Хамурапи въвежда в действие сборника от закони, наречен на негово име.
Религиозните закони, като например Тората, са кодифицирани. Важни кодификации са разработени в Древната римска империя с компилациите на Lex Duodecim Tabularum. Много по-късно е съставен и Corpus Iuris Civilis. Тези кодифицирани закони са били по-скоро изключения, отколкото правило. През по-голямата част от древната история римските закони са останали предимно некодифицирани.
Първата постоянна система от кодифицирани закони се появява в Китай. Това е станало със съставянето на Кодекса на Тан през 624 г. Той е в основата на китайския наказателен кодекс. След това той е заменен от Великия правен кодекс на Цин. Този кодекс на свой ред е отменен през 1912 г. след Синхайската революция и създаването на Китайската република. Новите закони на Китайската република са вдъхновени от немския кодифициран труд Bürgerliches Gesetzbuch. Много влиятелен пример в Европа е френският Наполеонов кодекс от 1804 г.
Друга ранна система от закони е хиндуисткият закон, създаден от Ману и наречен Ману Смрити. Те датират от II в. пр. Използването на граждански кодекси в ислямското шериатско право започва с Османската империя през XVI в. сл.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява кодификацията в правото?
О: Кодификацията в правото е процес на събиране и пресъздаване на правото на дадена юрисдикция.
В: До какво води кодификацията?
О: В резултат на кодификацията се създава правен кодекс, който обикновено е подреден по теми под формата на кодекс или сборник с правни норми.
В: Коя е характерната черта на гражданскоправните юрисдикции?
О: Определящата характеристика на гражданскоправните юрисдикции е кодификацията.
В: Какво се постига с кодификацията?
О: С кодификацията се постига събиране и преформулиране на правото на дадена юрисдикция в правен кодекс.
В: Какво представлява кодексът в правото?
О: Правният кодекс се отнася до правна книга, която обобщава правото на дадена юрисдикция по теми в резултат на процеса на кодификация.
В: За кои юрисдикции се прилага кодификацията?
О: Кодификацията се прилага конкретно за юрисдикциите на гражданското право.
В: Какво включва пресъздаването на правото при кодификацията?
О: Преформулирането на правото при кодификацията включва организиране на законите по теми и изясняването им, за да станат по-достъпни и разбираеми за широката общественост.
