Работник мигрант: определение, видове, права и правен статут

Работник мигрант: ясно обяснение на дефиниция, видове, права и правен статут — защита, възможности и процедури за легална заетост в чужбина.

Работникът мигрант е лице, което работи извън мястото, което счита за свой постоянен дом — често в друга област, друг град или в чужда държава. Включва както хора, които мигрират временно за сезонна или краткосрочна работа, така и тези, които се преместват за по-дълъг период или търсят трайно установяване в друга държава.

Определение и терминология

Терминът се припокрива с термина "чуждестранен работник", използван от Организацията на обединените нации. В различни държави и контексти работникът мигрант може да се означава по различен начин — например като временен чуждестранен работник, сезонен работник, емигрант или чуждестранен работник по дългосрочни договори. В Съединените щати често понятието се използва широко за хора, които често се местят, за да си намерят работа, или в по-тесен смисъл — за тези, които извършват нискооплатен ръчен труд в селското стопанство.

Видове работници мигранти

• Сезонни работници: наемани за кратък период (например за селскостопански прибиране на реколта).
• Временни/договорни работници: наети за определен срок по договори, които могат да се подновяват.
• Дългосрочни или постоянно установяващи се мигранти: идват с намерение да живеят и работят продължително и често търсят пътища за постоянно пребиваване.
• Документирани и недокументирани (нелегални) работници: различават се по статут; недокументираните често са по-уязвими към експлоатация и депортация.
• Вътрешни мигранти: преместват се в рамките на една държава (например от селските райони към градовете).

Права и защита

Работниците мигранти имат основни трудови и човешки права, които би трябвало да им бъдат гарантирани, независимо от имиграционния им статус. Сред ключовите права са:

• право на безопасни и здравословни условия на труд;
• право на справедливо възнаграждение и спазване на минималната работна заплата;
• право на защита от дискриминация и насилие;
• право на достъп до съд и процедури за защитa при нарушения на трудовите права;
• право на социална защита и здравни услуги в съответствие с националното законодателство и международните споразумения.

Международни инструменти и организации (например Международната организация на труда и Конвенцията на обединените нации от 1990 г. — Конвенцията за правата на всички работници мигранти) поставят стандарти за защита на тези права и насърчават държавите да приемат закони и практики в тяхно съответствие.

Правен статут и процедури (пример: Канада)

В различните държави процедурите и изискванията за наемане на работници мигранти се различават. В Канада чуждестранните работници обикновено се означават като чуждестранни работници или по-конкретно като временни чуждестранни работници. Чрез програмата за временни чуждестранни работници (TFWP) правителството на Канада позволява на канадски работодатели да наемат чуждестранни граждани, за да покрият временен недостиг на умения и работна сила.

Обикновено работодателят трябва да покаже, че няма налични квалифицирани канадски граждани или постоянно пребиваващи, които да заемат съответната позиция. В миналото това условие често се доказва чрез механизми като оценка на въздействието върху пазара на труда (на английски LMIA). Временните чуждестранни работници могат да бъдат наети както от чужбина, така и от лица, които вече са в Канада с подходящи разрешения за работа — например с отворено разрешително, което им позволява да работят за различни работодатели.

Някои временни работници успяват по-късно да придобият постоянен статут. Канадските имиграционни програми като Canadian Experience Class (CEC) и Provincial Nominee Program (PNP) предоставят маршрути за придобиване на статут на постоянно пребиваващи на база работен опит, адаптация към живота в страната и търсени умения. Както отбелязва официалният уебсайт на правителството на Канада, тези пътища съществуват, за да гарантират, че работниците, чиито умения са постоянно търсени и които са се адаптирали добре, могат да изградят бъдеще в Канада.

След пандемичните мерки, например през 2020 г., Канада проведе специални тегления по системата за Express Entry, насочени към кандидати с канадски опит, които се квалифицират за CEC. По-широките политики и облекчения понякога се въвеждат, за да се адресира остър недостиг на работна ръка и да се подпомогне икономическото възстановяване.

Икономическо и социално въздействие

Работниците мигранти често имат важно икономическо значение за приемащите региони: допринасят чрез своя труд, запълват вакантни позиции и харчат част от доходите си в местната икономика, което стимулира търсенето. За страните-изпращачи те често осигуряват значителен доход чрез парични преводи (ремитенции), които подкрепят семейства и местни общности.

Рискове, уязвимости и социални предизвикателства

Работниците мигранти често са изправени пред специфични рискове:

• експлоатация и лоши трудови условия;
• липса на достъп до адекватна здравна грижа и социални услуги;
• страх от депортация или загуба на работно място при сигнализиране за нарушения;
• езикови, културни и административни бариери при интеграция;
• разделение на семейства поради временен характер на работата и ограничения в правото на придружаване.

Особено уязвими са недокументираните работници и тези, чиито разрешителни за работа са обвързани с конкретен работодател, което намалява възможността им да търсят по-добри условия.

Политики и международни стандарти

Международни конвенции и организации препоръчват държавите да защитават правата на работниците мигранти чрез:

• прилагане на закони за недискриминация и справедливо възнаграждение;
• осигуряване на достъп до здравни и социални услуги;
• гарантиране на процедурни права и възможности за жалби при нарушения;
• сътрудничество между държавите по въпроси като регулиране на посредниците и предотвратяване на трафика на хора.

Заключение

Работниците мигранти са разнообразна група със значителен принос за икономиките на приемните и изпращащите страни, но и с чести потребности от защита и интеграция. Ефективните политики балансират нуждите на пазара на труда с гарантирането на основни човешки и трудови права, минимизирайки риска от експлоатация и улеснявайки възможности за устойчиво развитие и социално включване.

Често работниците мигранти попадат в бедствено положение. Някои от тях са нелегални имигранти и могат да бъдат експулсирани, ако бъдат открити. Те се подпомагат от Международната организация на труда. През 1990 г. Организацията на обединените нации приема и Конвенцията за правата на всички работници мигранти, за да ги защити.

Отворените граници подкрепят работниците мигранти. В Европа например в страните, които наскоро се присъединиха към Европейския съюз, се наблюдава масово изтичане на работници към страните с по-високи заплати. Някои хора, които работят в чужди държави, се наричат "емигранти".

В Канада работниците мигранти обикновено се наричат чуждестранни работници като цяло, и по-специално временни чуждестранни работници.

Чрез програмата за временни чуждестранни работници (TFWP) правителството на Канада наема чуждестранни граждани, за да запълни временния недостиг на умения и работна ръка в страната. Временните чуждестранни работници могат да бъдат наемани от канадските работодатели само когато няма квалифицирани канадски граждани или постоянно пребиваващи в Канада, които да заемат същото свободно работно място[1].

Понастоящем на канадския пазар има голям недостиг на работна ръка. В условията на намаляваща раждаемост, от една страна, и скорошно пенсиониране на голяма част от работната сила, Канада изпитва затруднения да запълни значителния недостиг на работна ръка, пред който е изправена. Счита се, че имиграцията е отговорът до голяма степен.

С ППФТ канадските работодатели могат лесно да наемат чуждестранни работници. Понякога дори не е необходимо да се наемат работници от чужбина. Канадските работодатели, които наемат чрез TFWP, могат да намерят квалифицирани чуждестранни работници, които вече са в страната.

Такива квалифицирани чуждестранни работници, които вече са в Канада и могат лесно да бъдат наети от канадски работодател, може да са на път да приключат договор за работа с друг работодател. Или пък работят в Канада с отворено разрешително за работа, което им дава свободата да работят за всеки работодател навсякъде в Канада.

Обикновено такива временни чуждестранни работници или работници мигранти в Канада се наемат, за да отговорят на определени краткосрочни нужди от работна ръка. Независимо от това някои чуждестранни работници, които първоначално са дошли в Канада, за да запълнят временно свободно работно място, могат да преминат към постоянно пребиваване в Канада, при условие че отговарят на определени изисквания.

Канадските имиграционни програми - като Canadian Experience Class [CEC] и Provincial nominee Program [PNP] - предоставят на работниците мигранти възможности за придобиване на статут на граждани на Канада. Според официалния уебсайт на правителството на Канада "тези пътища съществуват, за да гарантират, че работниците, които са показали, че техните умения са постоянно търсени и че вече са се адаптирали добре към живота в Канада, могат да изградят бъдеще тук".

След налагането на специалната мярка COVID-19 на 18 март Канада провежда тегления по конкретни програми от системата за експресно влизане. Последното теглене - Express Entry Draw No. 148 - беше специално за кандидати, които имат канадски опит, което ги квалифицира за програмата Canadian Experience Class [CEC][2].

Докато през 2011 г. в Канада са пристигнали повече от 192 000 временни чуждестранни работници, около 29 000 чуждестранни работници в крайна сметка са взели разрешение за постоянно пребиваване в Канада[3].

Въпроси и отговори

Въпрос: Какво представлява работникът мигрант?

Въпрос: Как се подпомагат работниците мигранти?

В: Как работниците мигранти могат да бъдат от полза за регионалните икономики?

В: Всички мигранти ли са незаконни имигранти?

В: Кои са емигрантите?

В: Какво представлява Конвенцията за правата на всички работници мигранти?

Търсене по буква