В Китай има много хора, повече, отколкото в която и да е друга страна. Всички те имат много различни култури, история и вярвания. Китайското правителство официално твърди, че има 56 националности. В Китай те се наричат 族 zú или 民族 mínzú. От тях почти всички (около 90 %) са хански народи (汉族 : Hàn Zú). Останалите националности (наричани "етнически малцинства"), подредени от най-големия до най-малкия брой на населението, са
- Zhuang (壮族 : Zhuàng Tû
- Манчу (满族 : Mǎn Zú)
- Хуи (回族 : Huí Zú)
- Miao (苗族 : Miáo Zú) (хмонг)
- Уйгурски (维吾尔族 : Wéiwúěr Zú)
- Yi (彝族 : Yí Zú)
- Tujia (土家族 : Tǔjiā Zú)
- Монголски (蒙古族 : Měnggǔ Zú)
- Тибетски (藏族 : Zàng Zú)
- Buyei (布依族 : Bùyī Zú)
- Донг (侗族 : Dòng Zú)
- Яо (瑶族 : Yáo Zú)
- Корейски (朝鲜族 : Cháoxiǎn Zú)
- Bai (白族 : Bái Zú)
- Hani (哈尼族 : Hāní Zú)
- Ли (黎族 : Lí Zú), наричан също Hlai на езика на етническата група.
- Казак (哈萨克族 : Hāsàkè Zú)
- Дай (傣族 : Dǎi Zú, наричана също Dai Lue, една от тайландските етнически групи)
- Тя (畲族 : Shē Zú)
- Лису (傈僳族 : Lìsù Zú)
- Gelao (仡佬族 : Gēlǎo Zú)
- Lahu (拉祜族 : Lāhù Zú)
- Дунсян (东乡族 : Dōngxiāng Zú)
- Va (佤族 : Wǎ Zú) (Va)
- Sui (水族 : Shuǐ Zú)
- Накси (纳西族 : Nàxī Zú) (включва мосуо (摩梭 : Mósuō))
- Qiang (羌族 : Qiāng Zú)
- Tu (土族 : Tǔ Zú)
- Xibe (锡伯族 : Xíbó Zú)
- Mulao (仫佬族 : Mùlǎo Zú)
- Kirgiz (柯尔克孜族 : Kēěrkèzī Zú)
- Daur (达斡尔族 : Dáwòěr Zú)
- Jingpo (景颇族 : Jǐngpō Zú)
- Salar (撒拉族 : Sǎlá Zú)
- Blang (布朗族 : Bùlǎng Zú)
- Maonan (毛南族 : Màonán Zú)
- Таджикски (塔吉克族 : Tǎjíkè Zú)
- Pumi (普米族 : Pǔmǐ Zú)
- Achang (阿昌族 : Āchāng Zú)
- Nu (怒族 : Nù Zú)
- Ewenki (鄂温克族 : Èwēnkè Zú)
- Джин (京族 : Jīng Zú), което означава виетнамци или хора от племето кинх.
- Jino (基诺族 : Jīnuò Zú)
- De'ang (德昂族 : Déáng Zú)
- Узбекски (乌孜别克族 : Wūzībiékè Zú)
- Руснаци (俄罗斯族 : Éluōsī Zú)
- Yugur (裕固族 : Yùgù Zú)
- Bonan (保安族 : Bǎoān Zú)
- Monba (门巴族 : Ménbā Zú)
- Oroqen (鄂伦春族 : Èlúnchūn Zú)
- Derung (独龙族 : Dúlóng Zú)
- Татарски (塔塔尔族 : Tǎtǎěr Zú)
- Hezhen (赫哲族 : Hèzhé Zú)
- Lhoba (珞巴族 : Luòbā Zú)
- Gaoshan (高山族 : Gāoshān Zú), което означава тайвански аборигени
Няколко важни факта и разпределение
Според последното всеобщо преброяване (2020) ханите съставляват приблизително 91.11% от населението на Китай, а всички етнически малцинства заедно — около 8.89%. Официално признатите 56 националности включват както големи народи със милиони хора (напр. Zhuang, Манчу, Hui, Miao, Уйгури, Yi, Монголци, Tибетци), така и малки общности със само няколко хиляди души.
Повечето етнически малцинства живеят концентрирано в определени географски райони. Има пет автономни района, носещи имена на големи етнически групи: Guangxi Zhuang, Inner Mongolia, Ningxia Hui, Xinjiang Uyghur и Tibet. Освен тях съществуват автономни окръзи и префектури за различни малцинства. Някои групи са преобладаващи в провинции като Yunnan, Guizhou, Sichuan и Gansu.
Език, религия и култура
Етническите групи в Китай говорят множество езици от различни езикови семейства — ханските (китайските) езици, тибетско-бирманските, тюркските, монголските, тай-кай и други. Някои групи използват собствени писмени системи (например уйгурският кирилски/арабски писменост има варианти исторически; монголите използват вертикално монголско писмо в някои области). Китайската държава провежда политика за двуезично образование в някои райони, макар прилагането ѝ да варира.
Религиозните практики са различни — сред малцинствата има мюсюлмани (напр. Hui, уйгури, казахи), будисти (тибетци, монголци, някои групи в югозападен Китай), християни в отделни общности, шаманистични и анимистични вярвания, както и народни религиозни практики. Традициите, празниците и обредите (напр. празненствата Лосар у тибетците, Наадам у монголците, Новогодишните и музикално-танцови празници у Miao и Zhuang) са важна част от културното богатство на страната и много от тях са вписани в списъците на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.
Политика, права и предизвикателства
Официалната политика на властите е свързана с признаване на правото на малцинствата на културна и езикова самостоятелност, както и със създаване на автономни административни единици. В практиката обаче възникват разнообразни предизвикателства: икономическа интеграция, урбанизация, промени в образователните програми, както и международни дискусии относно защитата на правата и културната автономия на някои групи. Поради сложността на въпросите, информацията и оценките често се различават в зависимост от източника.
Избрани бележки за някои от големите етнически групи
- Zhuang: най-голямото етническо малцинство, концентрирано главно в Guangxi.
- Манчжури (Манчу): имат важна роля в историята на династията Qing; днес много манчжури са асимилирани езиково сред ханите, но съхраняват някои културни черти.
- Хуи: мюсюлманска етническа група, разпространена в различни провинции, включително Ningxia.
- Уйгури: тюркска етническа група, главно в Xinjiang; с ислямска религиозна традиция и собствен културен и езиков характер.
- Тибетци и Монголци: с дълбоки религиозни и културни традиции (тибетски будизъм, монголска номадска култура) и съсредоточени в съответните автономни области.
Кратка историческа бележка
Традиционните хански обществени норми понякога са включвали строги възгледи за семейните роли и за поведението на жените в домашната сфера. Манджурите (манчжурите), които са свързани с джурченските племена от североизточна Азия, основават династията, известна като Династия Цин (по-късно Qing). Нурхачи (национален лидер на джурчените/манчжурите) обявява държавност през 1616 г. (първоначално като „Later Jin“) и през 1618 г. формулира т.нар. "Седем упрека" (Seven Grievances), които послужили за легитимация на военни действия срещу Ming. След установяването на властта си манчжурите заимстват и адаптират редица китайски административни и културни практики, като същевременно запазват и свои традиции.
Етническото разнообразие на Китай е огромно и динамично — то се проявява както в ежедневните практики и регионалните кухни, така и в изкуството, музиката и културните паметници. Разбирането и уважението към това многообразие допринасят за по-пълна представа за съвременния Китай.