Нелсън Мандела — живот, борба срещу апартейда и президент на ЮАР

Нелсън Ролихла Мандела е роден на 18 юли 1918 г. в Мвезо, Умтата (сега Мтатха), Транскей, Южна Африка. Той има тринадесет братя и сестри от един и същи баща и две майки. Родителите му са Гадла Хенри Мфаканисва и Носекени Нонкафи . Кръщелното му име е Ролихла, име от племето кхоса, което означава дърпане на клон от дърво или неофициално - смутител на спокойствието. Бил е член на кралското семейство Thembu. На първия си учебен ден получава името Нелсън от учителката си мис Мдингане. Даването на английски имена на децата в Африка е било обичай сред африканците през този период.

Бащата на Мандела умира, когато той е на 12 години. Тогава Мандела живее при местния регент, който го изпраща на училище. Той е първият член на семейството си, който посещава училище. През 1941 г. е изключен от университета "Форт Харе", защото води група студенти на политическа стачка. След като е изключен, Нелсън си намира работа като нощен пазач.

През 1944 г. Мандела помага за създаването на Младежката лига на Африканския национален конгрес. Скоро той е високопоставен лидер на групата.

Той иска да освободи Южна Африка без насилие, но правителството започва да убива и наранява протестиращите. След това основава "Умхонто ние Сизве" заедно с Уолтър Сисулу и други хора от Африканския национален конгрес, на които се възхищава, като Махатма Ганди.

По-късно се провежда съдебен процес, който става известен като "Процесът Ривония". Мандела е съден заради участието си в саботажи и насилие през 1962 г. Осъден е на доживотен затвор и е изпратен на остров Робен, но през 1988 г. е преместен в затвора "Виктор Верстер". През 1990 г. е освободен от затвора Виктор Верстер след 26,5 години. Напуска затвора, след като де Клерк премахва забраната за членуване в Африканския национален конгрес. Той нарежда Мандела да бъде освободен. След това получава Нобелова награда за мир през 1993 г. заедно с бившия държавен президент на Южна Африка Фредерик Вилем де Клерк.

Мандела печели общите избори през април 1994 г. Инаугурацията му е в Претория на 10 май 1994 г. Много хора по света видяха встъпването му в длъжност по телевизията. На събитието присъстваха 4000 гости, сред които световни лидери от различни сфери. Мандела е първият президент на Южна Африка, избран на напълно демократични избори.

Като първи чернокож президент на Южна Африка Мандела оглавява правителството на националното единство, което е контролирано от Африканския национален конгрес (АНК). АНК не е имал познания в политиката, но е имал представители на Националната партия и Инката. В съответствие с предишните обещания де Клерк става първи заместник-председател, а Табо Мбеки е избран за втори.

Въпреки че Мбеки не е бил първият му избор за президент, Мандела скоро се доверява на Мбеки по време на цялото му президентство. Това позволи на Мбеки да организира детайлите на политиката. Мандела се премества в президентския кабинет в Туйнхуйс в Кейптаун. Той ще се настани в близкото имение Уестбрук. Уестбрук е преименуван на Генадендал. Запазвайки дома си в Хоутън, той поръчва да бъде построена и къща в родното му село Куну. Посещавал редовно Куну, разхождал се из района, срещал се с местните хора, които живеели там, и преценявал племенните проблеми.

На 76-годишна възраст той се сблъсква с много болести. Въпреки че има енергия, той се чувства изоставен и самотен. Често забавляваше известни личности, като Майкъл Джексън, Упи Голдбърг и Spice Girls. Сприятелява се с редица богати бизнесмени, като Хари Опенхаймер и британския монарх Елизабет II по време на държавното ѝ посещение в Южна Африка през март 1995 г. Това доведе до силно осъждане от страна на антикапиталистите от АНК. Въпреки заобикалящата го среда Мандела живее просто, като дарява една трета от богатството си в размер на 552 000 долара на Детския фонд "Нелсън Мандела", който основава през 1995 г. През същата година Мандела публикува автобиографията си "Дългият път към свободата".

Въпреки че подкрепя свободата на печата, Мандела е важен за голяма част от медиите в страната, защото те са собственост на много бели от средната класа. Мандела става известен с това, че използва ризи с батик, известни като ризи на Мадиба, дори на нормални събития. Мандела никога не е планирал да изкара втори мандат на поста си. Мандела произнася прощалната си реч на 29 март 1999 г., след което се пенсионира. Мандела приключва мандата си на 14 юни 1999 г. Табо Мбеки наследява Мандела на поста президент на Южна Африка.

През 1993 г. получава Нобелова награда за мир за лидерството си в борбата срещу апартейда. След като получава наградата, той казва:

"Днес ние стоим тук като нищо повече от представител на милионите наши хора, които се осмелиха да въстанат срещу една социална операция, чиято същност е война, насилие, расизъм, потисничество, репресии и обедняване на цял един народ."

Мандела е женен три пъти и има шест деца. Има седемнадесет внуци и все повече правнуци. Въпреки че физически не е емоционален с децата си, той може да бъде строг и взискателен.

Мандела се жени за Евелин Нтоко Масе през октомври 1944 г. Двамата имат две деца. Мандела остава женен за Евелин до развода им през 1957 г. Евелин умира през 2004 г. След това се жени за Уини Мадикизела през 1958 г. Двамата имат две дъщери. През 1992 г. двойката подава молба за раздяла. Развеждат се през 1996 г. На 80-ия си рожден ден през 1998 г. Мандела се жени отново за Граса Машел. Тя е вдовица на Самора Машел. Машел е бившият президент на Мозамбик и съюзник на АНК, който загива в самолетна катастрофа 12 години по-рано.

Въпреки че публично го критикува в няколко случая, Мандела харесва президента на Съединените щати Бил Клинтън. Мандела лично го подкрепя по време на процеса за импийчмънт през 1998 г.

Публично пенсиониране

През юни 2004 г. Мандела обявява, че се оттегля от обществения живот. Мандела каза: "Не ми се обаждайте, аз ще ви се обадя". Въпреки че продължава да се среща с близки приятели и семейството си, фондация "Нелсън Мандела" отказва покани за участие в публични събития и повечето молби за интервюта.

На 27 март 2013 г. Мандела е хоспитализиран в Претория заради белодробна инфекция. На 28 март е съобщено, че той реагира добре на лечението. Мандела отново е хоспитализиран на 7 юни от друга белодробна инфекция, На 23 юни е обявено, че състоянието му е критично. На 26 юни е обявено, че Мандела е поставен на животоподдържащи системи. На 4 юли семейството на Мандела обявява, че Мандела е на животоподдържаща система и е в постоянно персистиращо вегетативно състояние. На следващия ден южноафриканското правителство отрича факта, че Мандела е във вегетативно състояние. Мандела е изписан от болницата на 1 септември 2013 г.

2013 слух за смъртта

Много южноафриканци смятат, че Мандела е починал през нощта на 26 юни, след като е бил изключен от животоподдържащите системи. Южноафриканското правителство заяви, че Мандела е все още жив, въпреки слуховете, че е починал. По-късно беше съобщено, че слухът е бил само фалшификат за смъртта. Си Ен Ен също съобщи, че Мандела е починал, но скоро след това поправи съобщението. Бяха направени снимки с Мандела и първата дама Мишел Обама като доказателство, че Мандела е все още жив.

Мандела умира на 5 декември 2013 г. в дома си в Хаутън Естейт, Йоханесбург, от усложнения на инфекция на дихателните пътища, на 95-годишна възраст. Когато умира, той е заобиколен от семейството си. Смъртта му беше обявена от президента Джейкъб Зума.

На 6 декември Зума обявява национален траур за десет дни. Във вторник, 10 декември, на стадиона FNB в Йоханесбург се състоя официална панихида. Зума обяви неделя, 8 декември, за национален молитвен ден: "Призоваваме всички наши хора да се съберат в зали, църкви, джамии, храмове, синагоги и в домовете си, за да се помолят и да проведат молитвени служби и медитация, размишлявайки върху живота на Мадиба и неговия принос за нашата страна и света."

От 11 до 13 декември тялото на Мандела е погребано в сградата на Съюза в Претория. Държавното погребение се състоя в неделя, 15 декември, в Куну. Там присъстваха Дейвид Камерън, Барак Обама, Раул Кастро, Бил Гейтс и Опра Уинфри.

Погребение

На 28 юни семейството на Мандела спори къде да го погребе. На 29 юни южноафриканското правителство обявява, че 10 до 14 дни след смъртта на Мандела ще се проведе панихида в Soccer City. На 1 юли е обявено, че ако Мандела умре, той може да стане първият небританец, който ще бъде почетен в Уестминстърското абатство. В началото на 2014 г. кралица Елизабет II почете Мандела с благодарствена служба в Уестминстърското абатство. Така Мандела става първият небританец, почетен в Уестминстърското абатство. Мандела е погребан в село Куну в Източен Кейп в Южна Африка. Куну е мястото, където е израснал.

В Южна Африка Мандела понякога е наричан с родовото си име Мадиба.

Нелсън Мандела бе удостоен със следните отличия:

• През 1990 г. Мандела получава наградата Бхарат Ратна в Индия.
• През 1992 г. получава пакистанската награда Нишан-е-Пакистан.
• През 1992 г. получава наградата за мир "Ататюрк" от Турция. Той отказва наградата заради нарушенията на човешките права, извършени от Турция по това време. По-късно приема наградата през 1999 г.
• През 1993 г. Мандела получава Нобелова награда за мир заедно с Ф. В. де Клерк за работата им по време на революцията за граждански права в Южна Африка.
• През 1993 г. Мандела получава ключа на град Чикаго, Илинойс, от кмета Ричард М. Дейли.
• През 2007 г. Мандела е почетен със статуя в Уестминстърското абатство, Лондон, Англия.
• През 2009 г. Организацията на обединените нации обявява 18 юли за Ден на Мандела.
• През 2012 г. международното летище Прая в Кабо Верде е преименувано на международното летище "Нелсън Мандела".
• През 2013 г. в южноафриканското посолство край Вашингтон е открита статуя на Мандела.
• Град Йоханесбург го награждава със Свободата на града.
• През март 2004 г. площад Сандтън в Йоханесбург е преименуван на площад Нелсън Мандела.
• Стадионът "Нелсън Мандела Бей" е наречен в негова чест.
• Мостът Нелсън Мандела в Йоханесбург също е кръстен на него.
• Тогавашният президент на САЩ Джордж Буш-младши награждава Мандела с Президентския медал на свободата на САЩ.
• Мандела е награден с Ордена на Канада.
• Мандела е първият жив човек, който получава званието почетен гражданин на Канада.
• Мандела е последният носител на Ленинската награда за мир, присъждана от Съветския съюз.
• Мандела е първият носител на Международната награда за правата на човека "Ал Кадафи
• Мексиканското правителство удостоява Мандела с Ордена на ацтекския орел.
• Паркът в Лестър, Англия, е наречен Нелсън Мандела Паркът е кръстен на Мандела.
• Елизабет II го награждава с Големия кръст на Ордена на Свети Йоан.
• Елизабет II награждава Мандела и с Ордена за заслуги.

Мандела е представян във филми и по телевизията. Във филма от 1997 г. "Мандела и де Клерк" Сидни Поатие играе Мандела. Денис Хейсбърт играе Мандела в "Сбогом, Бафана" (2007 г.). В телевизионния филм на Би Би Си от 2009 г. "Госпожа Мандела" Нелсън Мандела е изигран от Дейвид Харууд. През 2009 г. Морган Фрийман играе Мандела във филма Invictus (2009). Терънс Хауърд също играе Мандела във филма Winnie Mandela от 2011 г. Мандела се появява в ролята на самия себе си в американския филм "Малкълм Х" от 1992 г. Във филма Mandela: Дългият път към свободата е изигран от Идрис Елба.

Към момента на смъртта си Мандела е смятан за "баща на нацията" в Южна Африка. Той е възприеман и като "национален освободител, спасител, Вашингтон и Линкълн в едно". През целия си живот Мандела се сблъсква и с критики. Маргарет Тачър привлича вниманието на международната общественост, тъй като през 1987 г. описва АНК като "типична терористична организация". По-късно тя се застъпва за освобождаването на Мандела от затвора. Мандела е критикуван и заради приятелството си с политически лидери като Фидел Кастро, Муамар Кадафи, Акбар Хашеми Рафсанджани и Сухарто.

На 29 септември 2022 г. Исая Огедегбе написва стихотворение за Нелсън Мандела в чест на живота му.