Муамар Кадафи — биография и управление на Либия (1942–2011)
Муамар Кадафи — изчерпателна биография и анализ на управлението му в Либия (1942–2011): полковник Кадафи, възход, политика, революция и наследство.
Муамар Мухаммад Абу Миняр ал Кадафи (на арабски: مُعَمَّر القَذَّافِي Muʿammar al-Qaḏḏāfī audio )[варианти] (срв. 1942 г. - 20 октомври 2011 г.), по-известен като полковник Кадафи, е либийски политик. Той управлява Либия от 1969 до 2011 г. В продължение на повече от четири десетилетия Кадафи остава доминираща, често противоречива фигура в либийската политика и в международните отношения, комбинирайки идеологически експерименти, авторитарно управление и промени в отношенията със Запада.
Ранен живот и военна кариера
Муамар Кадафи е роден през 1942 г. в селцето Каср Абу Хади близо до Сирт, в бедно семейство от племето Кададфа. Приблизителната дата на раждане често се посочва като 7 юни 1942 г. През 1960-те години завършва военна школа и се включва в млад офицерски кръг, който възприема арабския национализъм и социалистическите идеи. Неговата роля в организирането на военен преврат го издига на власт през 1969 г.
Пристъпване към властта: превратът от 1969 г.
На 1 септември 1969 г. Кадафи и група нискорангови офицери извършват безкръвен преврат и свалят крал Идрис I. Новото правителство отменя монархията, обявява Либия за република и национализира ключови сектори от икономиката, преди всичко добива на петрол. Кадафи приема титлата „полковник“ и става най-влиятелният лидер в страната, въпреки че формално често отказва конвенционални държавни постове.
Вътрешна политика: Джамахирия, „Зелената книга“ и управление
През 1970-те и 1980-те Кадафи развива своята политическа теория, описана в Зелената книга, която предлага „Трета универсална теория“ — смес от пряк демократичен контрол, социализъм и ислямски елементи. През 1977 г. той обявява Либия за „Саурова джамахирия“ (буквално „Държава на масите“), където формално властта трябва да бъде упражнявана от местни народни комитети и събрания.
На практика режимът установява силна централна власт, мрежа от революционни комитети и обширен апарат за сигурност, който потиска политическата опозиция, контролира медиите и ограничава гражданските свободи. В същото време държавата инвестира значителни приходи от нефт в образование, здравеопазване, инфраструктура и социални услуги, което подобрява нивото на живот за част от населението.
Икономика
След национализацията на нефтения сектор приходите позволяват мащабни обществени проекти — жилищни програми, безплатно образование и здравеопазване. В същото време държавният контрол, корупцията и управленските проблеми ограничават диверсификацията на икономиката и създават зависимост от приходите от суровини.
Външна политика и отношения със света
Кадафи води активна и често конфронтационна външна политика. Той подкрепя различни освободителни и революционни движения в Африка, Близкия изток и Латинска Америка, което подобрява влиянието на Либия сред част от развиващия се свят. От друга страна, този подход води до конфликти със западни държави и обвинения за финансиране на терористични групи.
Един от най-емблематичните инциденти е бомбеният атентат над Полет Pan Am 103 над Локърби през 1988 г., за който Либия е обвинена. В резултат страната е подложена на международни санкции през 1990-те. През 2003 г. режимът официално признава отговорност за някои атентати и поема ангажимент да сътрудничи по въпроси на международния тероризъм и да се откаже от програми за оръжия за масово унищожение. Това довежда до постепенна нормализация на отношенията със западни държави през следващото десетилетие.
Репресии и правата на човека
Режимът на Кадафи е многократно критикуван за системни нарушения на човешките права — произволни арести, изтезания, липса на свобода на словото и преследване на политически опоненти. Много либийци и международни организации описват управлението като автократично и репресивно, което натрупва широко разочарование и недоволство в обществото.
Кризата от 2011 г., гражданската война и смъртта
През февруари 2011 г. в контекста на Арабската пролет в Либия избухват масови протести срещу режима на Кадафи. Конфликтът бързо ескалира до въоръжена гражданска война между привърженици и противници на режима. Международната общност реагира: Съветът за сигурност на ООН приема Резолюция 1973, която упълномощава „всички необходими мерки“ за защита на цивилното население. Под ръководството на НАТО се провеждат въздушни удари срещу силите на Кадафи.
На 20 октомври 2011 г. Муамар Кадафи е заловен и убит в района на неговото родно градче Сирт, докато се опитва да избяга от обкръжението на бунтовниците. Събитието бележи краха на неговото управление и началото на дълъг и хаотичен период за Либия.
Наследство и оценка
Оценките за Кадафи са силно поляризирани. Част от населението признава постижения в социалната сфера и инфраструктурните проекти, постигнати благодарение на нефтените приходи, докато други подчертават създадената система на репресии, корупция и лична власт. След свалянето му Либия изпада в продължителна нестабилност, с борби за власт между различни групировки и тежки икономически и социални последици.
Муамар Кадафи остава една от най-спорните фигури на XX и началото на XXI век — човек, чието управление съчетава популистки социални политики, ексцентричен личен стил и твърда ръка, довела до жестока репресия и в крайна сметка до насилствен край.
Ранен живот
Муамар Кадафи е роден в палатка близо до Каср Абу Хади. Семейството му произхожда от малка племенна група, наречена Кадхадфа. Семейството му е арабизирано берберско население по наследство. През 1961 г. той се присъединява към либийската армия; армията е един от малкото начини за либийците от по-ниската класа като него да повишат социалния си статус. Става полковник.
Владетел на Либия
Кадафи става държавен глава на Либия, след като сваля крал Идрис от власт по време на безкръвен преврат през 1969 г. Той управлява Либия от 1 септември 1969 г. до 23 август 2011 г. След преврата Кадафи създава Либийската арабска република. Той е един от най-дълго управлявалите некралски владетели в историята, тъй като управлява повече от 41 години. Кадафи използва арабски социалистически и арабски националистически идеи. През 1975 г. той публикува книга за своите философски възгледи. Тази книга е широко известна като "Зелената книга. През 1977 г. той напуска властта в Либия и продължава да играе ролята на революционер. Хората го наричат "Братът водач и водач на революцията".
През 1977 г. Либийската арабска република е преименувана на Социалистическа народна либийска арабска джамахирия, а през 1986 г. Кадафи отново я преименува на Велика социалистическа народна либийска арабска джамахирия.
През 80-те години на миналия век той разработва химически оръжия, заради което критиците наричат Либия държава парий. Холандско разследване установи, че Кадафи е изградил "империя за милиарди долари" от активи в международна компания в петролната индустрия. В него се твърди също, че активите му са разпръснати в голяма част от Европа, Въпреки че не са открити следи или доказателства дори за 1 млрд. Кадафи е имал силен интерес към геополитическия контрол, бил е твърд поддръжник на OAPEC и е водил панафриканска кампания за създаване на Съединени африкански щати. През 1986 г. САЩ бомбардират Либия, като мишена е домът на Кадафи, но той оцелява. Бомбардировката е осъдена от много страни, както и от ООН.
През 1988 г. Организацията на обединените нации налага икономически санкции на Либия. Кадафи започва да поддържа по-тесни икономически отношения и отношения в областта на сигурността със Запада. Той сътрудничи на разследванията на предполагаеми либийски антизападни действия, а през 1999 г. предлага да демонтира оръжията за масово унищожение на Либия, които ще бъдат инспектирани през 2003 г. В резултат на това през същата година санкциите на ООН бяха отменени.
През 2009 г. Кадафи е избран за председател наАфриканския съюз.
Протести в Либия през 2011 г.
През февруари 2011 г. имаше големи протести с насилие срещу либийското правителство. Те се проведоха заедно с други демонстрации в Тунис, Египет и други части на арабския свят. Протестите бързо прераснаха в гражданска война. Кадафи се зарече да "умре като мъченик", ако се наложи, в борбата си срещу бунтовниците и външните сили; той също така заяви, че "мирният протест е едно, а въоръженият бунт - друго".
Обвинение в престъпления
На 17 май 2011 г. Международният наказателен съд отправи искане за издаване на заповед за арест на Кадафи за предполагаеми престъпления срещу човечеството, което беше одобрено на 27 юни и съдът издаде заповед. През юни 2011 г. според разследване, проведено от Amnesty International, беше установено, че няма доказателства за много от предполагаемите престъпления и че бунтовниците са обвинили невярно Кадафи, както и правителството. Той е обвинен, че е наредил бомбения атентат в Локърби, Шотландия, при който загинаха над 200 души. Целта на бомбардировката е бил граждански самолет, който е бил свален.
Смърт
Гражданската война в Либия (2011 г.) избухва през февруари. Целта беше Кадафи да бъде свален от власт. Кадафи е заловен жив и убит от подкрепяни от НАТО бунтовници в Сирт, Либия, на 20 октомври 2011 г. Сирт беше последната крепост на режима на Кадафи.
Въпроси и отговори
В: Кой беше Муамар Кадафи?
О: Муамар Кадафи е либийски политик, управлявал Либия от 1969 до 2011 г.
В: Какво е пълното име на Муамар Кадафи?
О: Пълното име на Муамар Кадафи е Муамар Мухаммад Абу Миняр Кадафи.
В: Кога е роден Муамар Кадафи?
О: Точната дата на раждане на Муамар Кадафи е неизвестна, но той е роден около 1942 г.
В: Какъв е прякорът на Муамар Кадафи?
О: Прякорът на Муамар Кадафи е Полковник Кадафи.
В: Колко години Муамар Кадафи управлява Либия?
О: Муамар Кадафи управлява Либия в продължение на 42 години - от 1969 г. до 2011 г.
В: Кога умира Муамар Кадафи?
О: Муамар Кадафи умира на 20 октомври 2011 г.
В: С какво е известен Муамар Кадафи?
О: Муамар Кадафи е известен с противоречивия си лидерски стил и политика, както и с участието си в международни конфликти.
обискирам