Джордж Уокър Буш (роден на 6 юли 1946 г. в Ню Хейвън, Кънектикът) е американски политик и бизнесмен, 43-ият президент на Съединените щати от 2001 до 2009 г. Той е син на бившия президент на САЩ Джордж Буш-младши (Джордж Хърбърт Уокър Буш) и на бившата първа дама на САЩ Барбара Буш. Произхожда от семейство с дълги връзки в политиката и бизнеса; през детството и младежките си години живее в различни щати, където се оформя интересът му към публичната служба и предприемачеството.
Завършва колежа Йейл през 1968 г. със степен бакалавър и след това бизнес училището на Харвард (MBA) през 1975 г. По време на младостта си е записан в Националната въздушна гвардия на Тексас и служи като военен пилот; службата му и документирането ѝ впоследствие бяха предмет на обществен дебат и проверка. След образованието си започва работа в петролната индустрия и предприема няколко бизнес проекта в енергийния сектор. През 1977 г. се жени за Лора Уелч. В началото на политическата си кариера през 1978 г. се кандидатира за Камарата на представителите на САЩ, но губи изборите. По-късно участва като съсобственик в групата, която придобива бейзболния отбор "Тексас Рейнджърс", което увеличава публичния му профил в щата.
През 1994 г. е избран за губернатор на Тексас, побеждавайки действащия губернатор, демократката Ан Ричардс. Като губернатор (1995–2000) той провежда политики в подкрепа на реформата на съдебната система (включително т.нар. tort reform), увеличава финансирането за образование и въвежда по-високи стандарти за училищата. В областта на енергетиката насърчава развитието на електроенергия от вятърни генератори и други източници, с което допринася за растежа на сектора в Тексас. Управлението му като губернатор утвърждава репутацията му на консервативен реформатор и подготвя почвата за кандидатурата му за президент.
През 2000 г. Буш е избран за президент на Съединените щати в много спорни и тесни избори; централна роля в резултата играят изборите във Флорида и последвалото решение на Върховния съд в делото Bush v. Gore, което фактически прекратява повторното преброяване и му осигурява победата в Електоралния колеж, въпреки че губи народния вот. Той става четвъртият човек в историята на САЩ, избран за президент, без да спечели общия вот (предишни примери включват Джон Куинси Адамс, Ръдърфорд Хейс и Бенджамин Харисън). Той е и вторият син на бивш президент, който сам става президент — първият е Джон Куинси Адамс, син на Джон У. Адамс.
Буш встъпва в длъжност през януари 2001 г. и в началото на първия си мандат се фокусира върху вътрешната политика. Сред водещите му инициативи са значителни данъчни облекчения (провеждани чрез пакетите от 2001 и 2003 г.), въвеждането на закон за реформата в образованието, известен като No Child Left Behind, промени в Medicare (включително създаването на лекарствената част D), както и консервативна политика по социални въпроси. На 11 септември 2001 г. Съединените щати са нападнати от терористи, което радикално променя приоритетите на администрацията. В отговор Буш подпомага създаването на Министерството на вътрешната сигурност, обявява "война срещу тероризма" и подкрепя приемането на Патриотичния закон и други мерки за национална сигурност. Администрацията също така разшири използването на предпазни мерки срещу заподозрени терористи, включително разположението на задържани в Гуантанамо и спорове около техники за разпит, което предизвика международни критики и дебати за гражданските права.
През 2001 г. започват военни операции в Афганистан с цел сваляне на режима на талибаните и унищожаване на тренировъчната и командна мрежа на Ал-Кайда. През 2003 г. Буш нарежда нахлуване в Ирак, с което започва войната в Ирак. Администрацията аргументира решението с твърдения, че Ирак притежава програма за оръжия за масово унищожение (ОМУ) и представлява заплаха; по-късни разследвания не откриват доказателства за наличието на активна програма ОМУ, което довежда до продължителни международни и вътрешни критики по отношение на разузнаването и вземането на решения.
През 2004 г. Буш е преизбран за втори мандат. По време на втория си мандат подписва и подкрепя редица споразумения за свободна търговия, номинира и успява да въведе във Върховния съд Джон Робъртс (като главен съдия) и Самюел Алито (като съдия), след като предшестващите номинации на администрацията срещат препятствия. Опитите му за широка реформа на Социалното осигуряване и имиграционната система не намират подкрепа в Конгреса. Военните операции в Афганистан и Ирак продължават; през 2007 г. администрацията изпраща допълнителни войски в Ирак в опит да стабилизира ситуацията (т.нар. "surge"). Буш и неговата администрация получават силна критика както от опонентите, така и от някои съюзници за справянето с урагана Катрина и за уволнението на няколко американски прокурори в средата на мандата. През декември 2007 г. САЩ влизат в Голямата рецесия, която е предизвикана от срив на пазара на жилищни кредити и финансови инструменти; в отговор администрацията подкрепя и прилага програми за стабилизиране на финансовата система, включително Програмата за подпомагане на проблемните активи (TARP), приета в края на 2008 г.
Буш напуска поста си през януари 2009 г. и е наследен от демократа Барак Обама. След президенството живее частично на своето ранчо в Кроуфорд, Тексас, близо до Уейко, и участва в различни благотворителни и обществени инициативи. През 2010 г. публикува мемоарите си, озаглавени "Точки на вземане на решения". През 2013 г. е открита президентската му библиотека и център за публична политика, посветен на архивите и инициативите на неговата администрация. В следващите години се занимава с благотворителна дейност, подкрепа на ветераните и други обществени проекти; също така развива хоби в рисуването и издава книги със свои портрети и истории, посветени на ветерани и емигранти.
Буш остава една от най-поляризираните фигури в съвременната американска история: одобрен от голям брой граждани веднага след атентатите от 11 септември 2001 г., той впоследствие регистрира и едни от най-ниските рейтинги на одобрение по време на финансовата криза от 2008 г. Историческата оценка на неговото президентство остава смесена — с признания за реформи в образованието и социалните програми, но и с остра критика за външната политика, загубите и дългосрочните последици от войните в Ирак и Афганистан, както и за напрежението между мерките за сигурност и гражданските свободи.









