Вятърна енергия — какво е, производство на електричество и предимства

Научете как вятърната енергия превръща вятъра в чисто електричество, растящ капацитет и ключови предимства за екологията, икономиката и енергийната независимост.

Вятърната енергия е преобразуването на енергията на вятъра в по-полезна форма на енергия, например електричество. Това е възобновяем източник на енергия, който спомага за намаляване на замърсяването на въздуха и на емисиите на парникови газове.

Капацитетът на вятърната енергия бързо нарасна до 336 GW през юни 2014 г., а производството на вятърна енергия е около няколко процента от общото потребление на електроенергия в света и продължава да се увеличава. Вятърната енергия се използва широко в европейските страни, а напоследък и в САЩ и Азия. През 2012 г. вятърната енергия е представлявала приблизително 30% от производството на електроенергия в Дания, 20% в Португалия и 18% в Испания. В последните години общият инсталиран капацитет в световен мащаб продължава да расте и достига стотици гига-ватове.

Как се произвежда електричество от вятъра

Процесът за преобразуване на вятърната енергия в електричество включва няколко основни елемента:

• Ветрови перки (ротор) — захващат кинетичната енергия на вятъра; формата и дължината им определят колко енергия може да се улови.
• Населено тяло (nacelle) — в него са разположени механичните и електрическите компоненти: въртящ вал, често скоростна кутия (в някои модели директно задвижване) и генератор.
• Генератор — преобразува въртящия момент в електрически ток.
• Кула и фундаменти — осигуряват височина и стабилност; при офшорните ветрогенератори те са специално проектирани за морски условия.
• Трансформатори и мрежова връзка — изходното напрежение се преобразува и се подава към електрическата мрежа чрез кабели и подстанции.

Системите за управление проследяват скоростта и посоката на вятъра и регулират ъгъла на перките (pitch control) и посоката на ротора (yaw control), за да оптимизират производството и да защитят машината при силни ветрове.

Видове инсталации

• Наземни (onshore) — по-често срещани; по-евтини за изграждане и поддръжка, но с ограничения от терен, инфраструктура и местни възражения.
• Морски (offshore) — по-скъпи за инсталиране и поддръжка, но често се възползват от по-силни и постоянни ветрове и могат да имат по-големи турбини и по-висока производителност.
• Малки ветрогенератори — за частни и селскостопански нужди; използват се и в хибридни системи с батерии или слънчеви панели.

Предимства

• Възобновяем и почти неизчерпаем ресурс при правилно планиране.
• Ниски емисии на парникови газове и замърсители през експлоатацията.
• Става все по-конкурентоспособна икономически: разходите за инсталация и експлоатация намаляха значително през последните десетилетия.
• Бързо време за изграждане в сравнение с големи централи с изкопаеми горива или ядрени централи.
• Местни икономически ползи: работни места, възможности за възстановяване на селските райони и приходи за собственици на земя.
• Наземните паркове често съвместими със земеделие и паша, тъй като не заемат цялата площ активно.

Недостатъци и екологични въздействия

• Прекъсваемост — производството зависи от наличието на вятър; това изисква балансиране на мрежата чрез запаси, пренос, съхранение или комбинирани системи.
• Визуален и акустичен ефект — някои хора ги смятат за визуално натрапчиви; при неподходящо проектиране може да има шумова емисия.
• Въздействие върху птици и прилепи — риск при лош избор на място; може да се намали чрез проучвания и мерки за смекчаване.
• Материали и рециклиране — производството на турбини изисква метали и композитни материали; въпросът за рециклирането на големи перки и частите при края на живота е предизвикателство, но се разработват решения.
• Високи първоначални разходи — особено при офшорни проекти, но оперативните разходи са ниски.

Интеграция в енергийните системи и технологии за баланс

За да се справят с променливото производство, се използват:

• съхранение на енергия (батарии, помпени хидроагрегати, и др.),
• гъвкави електроцентрали и управляемо търсене,
• по-интелигентни мрежи и по-голям преносен капацитет между региони,
• производство на зелен водород от излишна вятърна електроенергия за дългосрочно съхранение и индустриални приложения.

Живот и поддръжка

Типичният експлоатационен живот на ветрогенераторите е 20–25 години. След това могат да бъдат ремонтирани, модернизирани (repowering) или демонтирани и рециклирани. Редовната поддръжка включва проверки на лагерите, електрическите системи, скоростните кутии (ако има такива) и системите за управление.

Икономика и политика

Развитието на вятърната енергия зависи силно от политически решения: регулации, стимули, търгове, тарифи за изкупуване и преференции за чиста енергия. Много държави използват комбинация от субсидии, аукциони и целеви политики за подпомагане масовото внедряване на вятърни паркове.

Заключение

Вятърната енергия е ключов елемент от декарбонизацията на енергетиката: тя предлага чист, бързо внедряем и все по-евтин начин за производство на електричество. Успехът ѝ зависи от добро пространствено планиране, технологии за интеграция и мерки за смекчаване на екологичните и социални въздействия.

Недостатъци

Вятърните турбини трябва да се поставят внимателно. Те трябва да бъдат разположени на места, където има постоянно и стабилно подаване на вятър. В действителност вятърът не трябва да става прекалено силен, защото може да повреди турбината. Тъй като вятърът не може да се контролира, не може да се контролира и количеството енергия, което вятърните турбини ще произвеждат, което ги прави вероятно ненадежден източник на енергия. Някои хора също така смятат, че вятърните турбини са грозни и неугледни. Освен това на земята се изграждат огромен брой електрически стълбове ("преносни кули"), които пренасят електроенергията до електрическата компания. Тези стълбове в райони с естествена красота са основна причина местните хора да се противопоставят на вятърните паркове и на последиците от тях.

Преносна кула

Търсене по буква