Железопътният мост на Уиндзор е мост от ковано желязо с "вързана арка" в Уиндзор, графствоБъркшир. Мостът е проектиран от Исамбард Кингдъм Брунел и по него минава разклонението на железницата на Брунел Great Western Railway (GWR) от Слау до Уиндзор (централна гара Уиндзор и Итън). Пресича река Темза между шлюза Ромни и шлюза Бовени.
Мостът е еднопролетна/едноповърхностна конструкция, съставена от три успоредно разположени ферми от ковано желязо — две външни и една средна — които образуват два пролукени коридора за първоначалните два коловоза на GWR. Тази схема позволява на арката да бъде "вързана": хоризонталните усилия от извивката се поемат от свързващия елемент (връзката), вместо да се предават на бреговете, което е характерна и важна конструктивна особеност на проекта на Брунел. Мостът е най-старият мост от ковано желязо в света, който все още е в редовна експлоатация, и е предшественик на последния шедьовър на Брунел — моста "Роял Албърт" в Салташ. През 1975 г. мостът е включен в списъка на клас II*.
История на строителството
Линията е открита през 1849 г. Строителството на разклона към Уиндзор е забавено в периода преди откриването и не е било включено в първоначалния парламентарен закон заради възражения от страна на ръководството на колежа Итън, които са искали да запазят архитектурния и исторически характер на района. На мястото на първоначалния дървен естакаден виадукт по-късно е изграден тухлен виадукт; сегашният тухлен виадукт е построен в периода 1861–1865 г. и заменя временните дървени съоръжения.
Конструкция и технически особености
Проектиран като ковано-желязна вързана арка, мостът демонстрира ранна и изящна употреба на желязото в железопътното мостостроене. Вързаната арка намалява хоризонталните натоварвания върху основите и позволява по-леко и елегантно решение при преминаване на река. Конструкцията е с компактни, характерно оформени елементи, типични за техниката на Брунел, както и за индустриалния дизайн на средата на XIX век.
Промени и съвременно състояние
Въпреки че мостът е бил проектиран за два коловоза, единият от тях е премахнат при рационализацията на линията през 1960-те години. Пространството, където е бил горният коловоз, в момента е използвано за прокарване на комуникационни услуги — например канализационна или водопроводна тръба. През годините съоръжението е подлагано на редовна поддръжка и рехабилитационни работи с цел осигуряване на безопасна експлоатация за модерни железопътни превози, като усилията целят също така да запазят оригиналния вид и конструктивни детайли на моста.
Културно и техническо значение
Железопътният мост на Уиндзор е значим както от инженерна, така и от историческа гледна точка. Той представя ранно приложение на кованото желязо в големи железопътни съоръжения и показва развитието на мостовото строителство преди широкото навлизане на стоманата. Като произведение на И. К. Брунел, мостът е част от по-широката му програма за модернизиране на железопътната мрежа и за разработване на иновативни конструктивни решения. Статутът му на защитена сграда клас II* подчертава неговата специална историческа и архитектурна стойност.
Мостът продължава да изпълнява своята първоначална функция — да осигурява връзка за пътнически влакове между Слау и Уиндзор — и е обект на внимание от страна на историческите и инженерните общности. Посетителите и изследователите могат да го разгледат като ранно свидетелство за използване на кованото желязо в инфраструктурата и като част от наследството на един от най-известните британски инженери.