Катрина (2005) — ураганът, който потопи Ню Орлиънс и опустоши САЩ

Ураганът "Катрина" е един от най-смъртоносните урагани в историята на САЩ и вторият ураган от категория 5 в рекордния сезон на ураганите в Атлантическия океан през 2005 г. Бурята се формира над Бахамите на 23 август, откъдето се придвижва на запад и два дни по-късно удря Южна Флорида като ураган от категория 1. След това Катрина преминава над Флорида и се засилва в ураган от категория 5, движещ се на запад в Мексиканския залив. След това бурята се насочва на север, има цикъл на смяна на очната стена и удря източните части на Луизиана и Мисисипи, като наводнява крайбрежните райони сутринта на 29 август. Остатъците от "Катрина" отшумяха над Големите езера на 31 август.

80% от Ню Орлиънс е наводнен, когато защитните диги на града се скъсват. Смята се, че повечето хора, загинали от Катрина, са се удавили. Много от оцелелите са се качили на по-високи покриви или клони на дървета.

Хронология и интензитет

Катрина започва като тропическа депресия на 23 август 2005 г. над Бахамите, бързо се интензифицира и преминава към Ураган на 24–25 август. На 25 август тя преминава през южна Флорида като ураган от категория 1, нанасяйки щети, преди да влезе в топлите води на Мексиканския залив, където се засилва до категория 5. Въпреки че пикът на скоростта на вятъра достига нива на категория 5, при крайбрежните си удари на 29 август Катрина вече е в зона на категория 3. Основната опасност за Ню Орлиънс и бреговата ивица на Мисисипи беше огромният бурен прилив (storm surge), който на много места надхвърли 6–8 метра и проби защитните съоръжения.

Причини за наводненията и пробивите на дигите

Наводненията в Ню Орлиънс се дължаха предимно на комбинираното действие на силния бурен прилив и конструкционни и проекто­вни проблеми в системата от диги и канали. Много от защитните съоръжения не бяха проектирани да издържат на толкова силен натиск, а някои участъци показаха конструктивни слабости или дефекти, които доведоха до масивни пробиви. Последвалите разследвания и съдебни дела накараха отговорните институции да признаят проблеми в планирането и изпълнението на защитните съоръжения.

Щети, жертви и изселване

Катрина причини огромни човешки и материални загуби: загинаха приблизително около 1 800 души (различните източници дават малко вариращи оценки), а щетите бяха оценени на около 125 милиарда долара, което прави бурята една от най-скъпите природни катастрофи в историята на САЩ. Над 1 милион души бяха временно изселени от засегнатите райони, а много общности претърпяха дългосрочни демографски и икономически промени.

Реакция, критика и управление на кризата

Реакцията на местно, щатско и федерално ниво беше силно критикувана. В Ню Орлиънс хиляди хора останаха без подслон, храна и медицинска помощ в първите дни след удара. Големи обществени сгради като Супердомът (Superdome) и Конвенционният център послужиха за убежище на хиляди, но условията там бяха често хаотични и недостигът на ресурси пораждаше критика във вътрешен и международен план. Федералната агенция за управление при спешни случаи (FEMA) и администрацията на президента бяха обвинени в бавна и недостатъчна координация и доставяне на помощ.

Дългосрочно въздействие и възстановяване

Последствията от Катрина бяха дълбоки и многопластови: стопанството и инфраструктурата по крайбрежието бяха сериозно нарушени, екосистемите — засегнати (вкл. загуба на крайбрежни блата и нефтени разливи), а общественият живот в Ню Орлиънс се трансформира. В отговор на трагедията бяха стартирани мащабни проекти за укрепване на защитните системи — включително реконструкция и модернизация на дигите и изграждане на по-сложни бариерни системи от страна на US Army Corps of Engineers и други агенции.

Уроци и последици за бъдещата подготовка

Катрина промени подходите към планиране и управление на бедствия: постави акцент върху нуждата от по-добра евакуация за хора без достъп до транспорт, подобряване на координацията между федералните, щатските и местните власти, инвестиране в по-устойчиви инфраструктурни решения и разработване на по-ранни системи за предупреждение и масово оповестяване. Бурята също така постави въпроси за социална и расова справедливост в защита на уязвимите общности при природни бедствия.

Катрина остава в паметта като една от най-опустошителните ураганни катастрофи в съвременната американска история — трагедия с многогодишни последствия, която промени начина, по който САЩ мислят за риск, подготовка и възстановяване след бедствие.

История на бурята

Ураганът Катрина се формира като тропическа депресия 12 над югоизточните Бахамски острови на 23 август 2005 г. в резултат на сливането на тропическа вълна и остатъците от тропическа депресия 10 четири дни по-рано. На 24 август сутринта бурята се засилва и се превръща в тропическа буря Катрина. Тропическата буря се придвижва към Флорида и се превръща в ураган само два часа преди да достигне сушата между Халандъл Бийч и Авентура на 25 август сутринта. Бурята отслабва над сушата, но възвръща статута си на ураган около един час след навлизането си в Мексиканския залив и продължава да се усилва над откритите води. На 27 август бурята достига интензивност от категория 3 по скалата за ураганни ветрове на Сафир-Симпсън, превръщайки се в третия голям ураган за сезона. Цикълът на подмяна на очната стена прекъсва засилването, но предизвиква почти двойно увеличаване на размера на бурята. След това "Катрина" бързо се засилва над "необичайно топлите" води на течението "Loop Current" от ураган от категория 3 до ураган от категория 5 само за девет часа. След като придобива статут на ураган от категория 5 сутринта на 28 август, "Катрина" достига максималната си сила в 18:00 ч. UTC, с максимални постоянни ветрове от 280 км/ч (175 mph) и минимално централно налягане от 26,6 inHg (902 mbar). Измереното налягане превръща Катрина в петия най-силен атлантически ураган, регистриран по това време, като по-късно през сезона той е надминат само от ураганите Рита и Уилма; по това време той е и най-силният ураган, регистриран някога в Мексиканския залив, преди Рита да счупи рекорда. Впоследствие ураганът отслабва поради друг цикъл на подмяна на очната стена и Катрина достига за втори път сушата в 1110 UTC на 29 август като ураган от категория 3 с постоянни ветрове от 125 мили в час (205 км/ч) близо до Бурас-Триумф, Луизиана. По време на падането на сушата ураганните ветрове се разпростират на 120 мили (190 km) от центъра, а централното налягане на бурята е 920 mbar (27 inHg). След като се придвижва над югоизточната част на Луизиана и Бретон Саунд, тя достига третия си и последен сух бряг близо до границата между Луизиана и Мисисипи с постоянни ветрове със скорост 120 мили/ч (190 км/ч), все още с интензивност от категория 3. Катрина запазва силата си и в Мисисипи, като накрая губи силата си на ураган на повече от 240 км навътре в страната близо до Меридиан, Мисисипи. Близо до Кларксвил, Тенеси, степента ѝ е понижена до тропическа депресия; на 31 август остатъците от нея са погълнати от студен фронт в източната част на района на Големите езера. Възникналата в резултат на това екстратропична буря се придвижва бързо на североизток и засяга Източна Канада[1].

Пътят на бурята


Хората се качват на покривите на къщите си, за да избегнат наводненията

Търсене по буква