Ураган от категория 5 е ураган, чиито устойчиви ветрове достигат над 156 мили в час (официално дефинирани като 157 мили/ч или повече), което съответства примерно на ≥252 км/ч (≈70 м/сек). На тази страница е представен списък на ураганите от категория 5 в Атлантическия океан. Понякога категорията се определя по максималната устойчивa скорост на вятъра, измерена в кратък период (1 минута по стандартите на Националния център за урагани на САЩ). Няма надеждни данни за урагани от категория 5 преди около 1900 г.; преди това оборудването и наблюденията (корабни дневници, крайбрежни станции) не са били достатъчно точни, а самолети-разузнавачи и спътникови данни започват да запълват тази празнина едва през XX век. Много исторически записи се ревизират чрез ретроспективен анализ (reanalysis), когато се използват нови данни и методи за оценка.
Методи на измерване и ограничения
Определянето на категорията на урагана се базира основно на измервания на устойчивия вятър. Източниците за тези измервания включват:
- самолетни мисии-разузнавачи (хеликоптери и самолети на NOAA и други служби), които вкарват облaци и измерват вятъра;
- спътникови оценки (бароцентрична интензивност, методи като Dvorak);
- наземни и корабни метеорологични станции; и
- пост-сторм реанализи и моделиране.
Важно е да се отбележи, че категориите по Saffir–Simpson описват само силата на вятъра и не включват директно щетите от вълни, валежи или разрушителен прилив (storm surge), които често са основната причина за големи човешки и материални загуби.
Исторически данни и статистика
Поради подобрения в наблюдението през XX и XXI век, по-пълни списъци на ураганите от категория 5 са налични след 1900 г. Сезонът с най-много урагани от категория 5 в Атлантика е през 2005, когато са регистрирани четири такива системи. Най-много последователни години с поне един ураган от категория 5 са 2016 до 2019 (примерни представители: 2016 — Matthew; 2017 — Irma и Maria; 2018 — Michael; 2019 — Dorian). Някои други известни урагани от категория 5 в историята на Атлантика включват (без да е изчерпателно) урагана „Лейбър Дей“ от 1935 г., Camille (1969), Andrew (1992), Wilma (2005), Rita (2005) и Katrina (2005), като интензитетът и въздействието при всяка от тези бури са били предмет на подробно проучване и оценка.
Имена и оттегляне
Поради своята огромна разрушителна сила, много урагани от категория 5 имат свои имена, които по-късно се оттеглят (retired) от списъците с имена на Световната метеорологична организация, за да не се повтарят за бъдещи сезони от съображения за чувствителност и яснота. На практика голяма част от имената на урагани, които са причинили значителни човешки жертви и материални загуби, биват оттеглени. Само четири от обявените урагани от категория 5 в Атлантическия океан не са с оттеглени имена: Клео (1958), Етел (1960), Едит (1971) и Емили (сезон на атлантическите урагани 2005 г.|2005 г.).
Въздействие и подготовка
Ураганите от категория 5 могат да предизвикат крайни щети: тотално унищожени постройки, унищожени широки зони от инфраструктура, катастрофални наводнения и дългосрочни прекъсвания на основни услуги (вода, електричество, транспорт). Научните и оперативните служби препоръчват:
- внимателно следене на официалните предупреждения и прогнози;
- спазване на издадените задължителни евакуации;
- подготовка на спешен комплект (вода, храна, медицински пособия, батерии, комуникации);
- подсилване и евентуално укрепване на жилищни и обществени сгради, когато е възможно.
За по-подробен списък и индивидуални данни за всеки ураган от категория 5 в Атлантика се използват бази данни на Националния център за урагани (NHC), архиви и публикации от реанализи на исторически събития.
