Мохандас Карамчанд (Махатма) Ганди — лидер на индийското движение за независимост

Махатма Ганди — лидерът на индийското движение за независимост: живот, ненасилствени протести, философия и наследство, вдъхновили борбата за свобода.

Мохандас Карамчанд Ганди (на хинди: मोहनदास करमचन्द गांधी; на гуджарати: મોહનદાસ કરમચંદ ગાંધી; на синдхи:محاتما گاندهي; октомври 1869 г. - 30 януари 1948 г.) е лидер на национализма в управляваната от Великобритания Индия. По-често е наричан Махатма Ганди; махатма е почетно име, което на санскрит означава "велика душа" или "почитаем". За първи път е наречен така през 1914 г. в Южна Африка. В Индия го наричат също Бапу (гуджаратска ласка за "баща", "татко"). Пълното му име е Мохандас Карам Чанд Ганди

Той е мъченик на нацията от 1948 г. насам. Рабиндранат Тагор му дава титлата "Махатма".

Ганди е един от най-важните хора, участвали в движението за независимост на Индия. Той е ненасилствен активист, който ръководи движението за независимост чрез ненасилствен протест.

Ранен живот и образование

Мохандас Карамчанд Ганди е роден през октомври 1869 г. в град Порбандар в провинция Катхиявар (днес в щата Гуджарат). Произхожда от семейство с административни и духовни традиции. На 13 години е даден в традиционен брак с Кастурба (Кастур), с която има четири сина.

През 1888 г. заминава за Лондон, за да изучава право. Завършва правни студии и е приет в писарската гилдия (Inner Temple). След кратък период на практика в Индия през 1891–1893 г., през 1893 г. заминава за Южна Африка, където прекарва близо две десетилетия и започва активната си обществена дейност.

Дейност в Южна Африка и формиране на методите

В Южна Африка Ганди става свидетел на расова дискриминация и ограничения спрямо индийския и други необелени население. Там той развива и усъвършенства методите си на мирно гражданско неподчинение, които по-късно ще нарече satyagraha — буквално "сила чрез истина" или "увековечаване на истината". През това време той участва в организирането на общността, основани са организации като наталския Индийски конгрес, и се провеждат кампании срещу дискриминацията.

Връщане в Индия и водеща роля в борбата за независимост

Ганди се завръща окончателно в Индия през 1915 г. и бързо става виден лидер в Индийския национален конгрес. Неговите методи — ненасилствено гражданско неподчинение, бойкот на британски стоки, създаване на паралелни институции и личен пример на аскетичен живот — мобилизират милиони индийци.

• Ненасилствена съпротива (satyagraha и ахимса): Ганди проповядва и прилага принципа на ахимса (ненанасяне на вреда) като етичен и политически инструмент.
• Движение за неподчинение и "несътрудничество": В началото на 1920-те години Ганди ръководи мащабни кампании за отказ от работа с британските институции и бойкот на техните стоки и съдилища.
• Соления поход (1930): Масов протест срещу данъците и монополите върху солта, известен като Похода до Данди — силен символ на гражданско неподчинение.
• Движението "Напуснете Индия" (Quit India, 1942): Призив за незабавен край на британското управление по време на Втората световна война; последвало е масово потискане и арести.

Философия и обществени практики

Ганди съчетава политическа борба с морални и духовни принципи. Сред основните му идеи са:

• Ахимса: неприложимост на насилието по отношение на хора и идеи;
• Satyagraha: упорство в търсенето на истината чрез мирни средства;
• Swaraj: самоуправление и истинска независимост, не само формален политически суверенитет;
• Икономическа самостоятелност: подкрепа за местни занаяти (особено тъкане на кади — khadi), бойкот на вносни стоки и прости житейски навици;
• Социални реформи: борба срещу недосегаемостта (untouchability), застъпничество за правата на жените и подобряване на положението на най-бедните.

Арести, гладни стачки и личен пример

Ганди е многократно арестуван и прекарва значителни периоди в затвора. Той използва гладните стачки като форма на морален натиск със самоконтрол и с цел предотвратяване на насилие в общността. Неговият аскетичен живот — проста дреха (често само дреха, изтъкана на вретено), ограничено потребление и лична дисциплина — имат силен символичен ефект.

Конфликти, разделение и смърт

По време на последните години на борбата за независимост напреженията между хиндуисти и мюсюлмани нарастват. През 1947 г. Индия е разделена на независима Индия и Пакистан, което довежда до масови размирици и погроми. Ганди полага усилия за помирение и ходи на молитвени бдения в зоните на насилие.

На 30 януари 1948 г. Ганди е убит в Ню Делхи от член на радикална група — атентатът предизвиква широко възмущение в страната и по света. След смъртта му той остава символ на ненасилствената борба и моралното лидерство.

Наследство

Ганди оказва силно влияние не само в Индия, но и върху световни лидери и движения — сред които борбата за граждански права в САЩ (Мартин Лутър Кинг) и движението срещу расовия апартейд в Южна Африка (Нелсън Мандела). Неговият живот и учение продължават да бъдат предмет на изучаване, спорове и почитание.

Въпреки че никога не получава Нобелова награда за мир, неговото име е в историята като символ на ненасилствената съпротива и моралното изискване за справедливост.

За по-задълбочено изучаване: биографични книги, писма на Ганди, архивни материали и изследвания на движението за независимост дават богата и многопластова картина на неговата личност и действия.

Въпроси и отговори

В: Кой беше Мохандас Карамчанд Ганди?

В: Какво означава почетното наименование "махатма"?

Въпрос: Кога Ганди за първи път е наречен "махатма"?

В: Как наричат Ганди в Индия?

В: Защо Ганди е наричан мъченик на нацията?

В: Кой дава на Ганди титлата "Махатма"?

В: Каква е ролята на Ганди в движението за независимост на Индия?

Търсене по буква