Президентската кампания за 2016 г. на Хилари Клинтън, 67-ия държавен секретар, бивша първа дама и бивш сенатор от Ню Йорк, беше обявена чрез видеоклип в YouTube на 12 април 2015 г. Кандидат за президент в 2008, кандидатурата ѝ на изборите през 2016 г. е втората ѝ кандидатура за президентския пост. Широко разпространено е мнението, че тя е основен претендент за номинацията на Демократическата партия, въпреки че се сблъсква с няколко претенденти, особено с Бърни Сандърс.

Кампания и ключови теми

Кампанията на Клинтън се фокусира върху няколко основни теми: защита и разширяване на достъпа до здравеопазване, подобряване на икономическите възможности за средната класа, платен родителски отпуск и семейни обезщетения, реформи в системата за наказателно правосъдие, по-строга регулация на финансовия сектор, имиграционна реформа и борба с климатичните промени. Официалният ѝ слоган през кампанията беше „Stronger Together“ (По‑силни заедно).

Кампанията разполагаше с мащабна организация за набиране на средства и мобилизация на избиратели — в това число големи онлайн дарения, подкрепа от традиционни донори и широк мрежов ресурс за доброволци. Въпреки това, финансирането и връзките ѝ с различни институции бяха обект на публичен дебат и критика от опоненти.

Път към номинацията

През първата половина на 2016 г. Клинтън водеше в състезанието за номинацията на Демократическата партия, като натрупа мнозинство от делегатите в праймъризите и каузите. Тя получи формалната подкрепа на голяма част от партийния апарат и оставаше водещият кандидат противокоалиция срещу конкурентите ѝ. На националната конвенция на Демократическата партия, проведена през юли 2016 г., Клинтън беше официално номинирана за кандидат-президент — с това тя стана първата жена, номинирана за президент от голяма американска партия.

На 22 юли 2016 г. тя обяви, че е избрала за кандидат‑вицепрезидент сенатор Тим Кейн (Tim Kaine) от Вирджиния.

Резултати на изборите и последици

На 8 ноември 2016 г., след президентските избори, Хилари Клинтън загуби от Доналд Тръмп в гласуването на избирателната колегия на САЩ. Резултатът в Електоралната колегия бе 306 гласа за Доналд Тръмп и 232 за Хилари Клинтън. В същото време Клинтън спечели повече гласове в националния вот (популярен вот) — с приблизително 2.9 милиона повече гласа от опонента си.

Контроверзии и външни обстоятелства

Кампанијата ѝ беше белязана от няколко значими противоречия, които оказаха влияние върху общественото мнение и медиите:

  • Разследвания за използването на личен имейл сървър за служебна кореспонденция по време на мандата ѝ като държавен секретар — през юли 2016 г. и отново в края на октомври ФБР публикува съобщения по случая, което предизвика широко медийно отразяване.
  • Конгресни разпити и дебати относно нападението в Бенгази (Либия) през 2012 г., които се използваха от политически опоненти за критика на решения от времето, когато тя бе държавен секретар.
  • Влиянието на чужда намеса и кибератаки — през 2016 г. имаше широко разпространена загуба на вътрешна електронна поща (изтичане чрез WikiLeaks) и обвинения за руска намеса в полза на опонента ѝ, което предизвика обществен и политически дебат за сигурността на изборния процес.

Наследство и значение

Номинацията на Хилари Клинтън остава важен исторически момент: тя е първата жена-кандидат, номинирана от голяма американска политическа партия за президентския пост. Кампанията ѝ повиши вниманието върху въпросите за равенството на половете, участието на жените в политиката и дебатите за националната сигурност и етика в управлението. Резултатите от изборите и начинът, по който те бяха проведени, доведоха до последващи изследвания, реформи и публични разговори за влиянието на дезинформацията и киберсигурността върху демократичните процеси.