Президентските избори в Съединените щати през 2008 г. се проведоха на 4 ноември 2008 г. Кандидатът на Демократическата партия и младши сенатор от Илинойс Барак Обама спечели изборите. Той победи Джон Маккейн, кандидат на републиканците, който беше старши сенатор от Аризона. Победата на Обама на тези избори го направи първия афроамерикански президент на САЩ.
Досегашният президент републиканец Джордж Буш-младши нямаше право на трети мандат. Маккейн си осигурява републиканската номинация до март 2008 г., побеждавайки бившите губернатори Мит Ромни, Майк Хъкаби и други претенденти. Обама си осигурява номинацията на Демократическата партия през юни 2008 г., след като се сблъсква със силната конкуренция на бившата първа дама и сенатор от Ню Йорк Хилари Клинтън. Победата на Клинтън в първичните избори в Ню Хемпшир я прави първата жена, спечелила първичните избори за президент на голяма партия.
Контекст и основни въпроси
Изборите през 2008 г. се проведоха на фона на две големи кризи: продължаващият конфликт в Ирак и световна финансова криза, която кулминира през септември 2008 г. и доведе до спешни мерки в икономиката, обсъждане на спасителни пакети и сериозни колебания на финансовите пазари. Темите икономика, здравеопазване, енергийна политика и външна политика бяха централни в кампанията.
Кандидати и вицепрезиденти
Барак Обама избира като свой кандидат за вицепрезидент сенатора от Делауеър Джо Байдън, който донесе опит в външната политика и легислатурата. Джон Маккейн запозна изненадата в кампанията, когато избра за своята вицепрезидентска кандидатка губернатора на Аляска Сара Пейлин — ход, който привлече внимание, но предизвика и разнопосочни реакции относно нейния опит и готовност.
Първични избори и кампания
Демократическите първични избори през 2008 г. бяха ожесточени, с дълъг двубой между Обама и Хилари Клинтън. Те привлякоха голям обществен интерес и рекордно мобилизиране на избиратели, особено млади хора и нови гласоподаватели. Маккейн бързо консолидира републиканската подкрепа след края на вътрешнопартийните надпревари.
Резултати
Обама спечели категорична победа над Маккейн. Той спечели щати, които не бяха гласували за кандидат за президент на демократите от 1964 г. (Индиана и Вирджиния) и 1976 г. (Северна Каролина). Обама спечели девет щата, които през 2004 г. бяха гласували за републиканците: Колорадо, Флорида, Индиана, Айова, Невада, Ню Мексико, Северна Каролина, Охайо и Вирджиния, както и 2-ри конгресен район на Небраска.
Електорални и популярни гласове: Обама получи 365 изборни гласа срещу 173 за Маккейн. В популярен вот Обама спечели около 69 498 516 гласа (приблизително 52,9% от гласувалите), докато Маккейн получи около 59 948 323 гласа (около 45,7%). Избирателната активност беше висока — приблизително 61,6% от правомощните избиратели гласуваха, което беше най-високият показател от десетилетия.
Обама получи най-големия брой гласове, печелен някога от кандидат за президент до онзи момент (приблизително 69,5 млн. гласа); този рекорд ще бъде надминат през 2020 г. както от Джо Байдън, така и от Доналд Тръмп.
Значение и последици
Историческа промяна: Изборът на Барак Обама като първи афроамерикански президент имаше огромно символично и политическо значение за САЩ и света. Победата бе възприета като отражение на желанието за промяна и нов подход в политиката след осем години управление на Джордж Буш.
Кампанията на Обама акцентираше върху лозунги като „Change” и „Yes We Can”, мобилизирайки големи количества млади избиратели и използвайки интензивно интернет и социални медии за организация и набиране на средства. Изборите поставиха началото на политически дебати за реформи в здравеопазването, финансова регулация и климатичната политика.
След изборите Обама встъпи в длъжност като 44-ия президент на САЩ на 20 януари 2009 г. Неговото управление трябваше да се справи със следствията от финансовата криза, войните в Близкия изток и с изпълнението на редица обещания за реформи и социални инициативи.
Наследство
Изборите от 2008 г. оставиха траен отпечатък върху американската политика — чрез промени в електоралните карти, усилено участие на младите и малцинствените гласоподаватели и чрез нови методи на политическа комуникация. Победата на Обама променя динамиката в партийната политика и задава рамка за последващите дебати за ролята на държавата в икономиката и обществото.
Бележка: Текстът запазва всички връзки, използвани в оригиналната версия на статията.
