Ирландска парламентарна партия: история, лидери и борба за автономия

Ирландската парламентарна партия (често наричана просто Ирландска партия или Home Rule Party) е националистическа политическа партия в Ирландия, която от края на XIX век работи за законно и мирно постигане на самоуправление (Home Rule). Партията настояваше Ирландия да може да се управлява сама, вместо да бъде управлявана директно от Обединеното кралство. Движението за самоуправление започва с формирането на организации от Айзък Бът (Isaac Butt), а именно чрез създаване на първите парламентни групи; най-известният и най-влиятелен ѝ лидер по-късно е Чарлз Стюарт Парнел, който превръща партията в дисциплинирана и ефективна парламентарна сила.

История и опити за автономия

От 1870-те години партията организира изборни кампании и внася законопроекти за вътрешно управление (Home Rule) в британския парламент. През 1886 г. партията успява да убеди британския министър-председател Уилям Гладстон да внесе първия голям законопроект за местно самоуправление. Този първи законопроект предвиждаше Ирландия да получи собствен парламент и широка автономия, вместо да зависи директно от лондонското управление. Законопроектът обаче не беше приет и бе отхвърлен в парламента.

През следващите години бяха предложени още законопроекти, които варираха по обхват — някои защитаваха изцяло отделен ирландски парламент, други предвиждаха по-ограничено самоуправление, като запазване на ирландско представителство в британския парламент. Нито един от тези опити не доведе до окончателно и дълготрайно решение в полза на цялостно самоуправление в периода до Първата световна война. Един от важните етапи е приемането на законопроект през 1914 г., но той беше замразен заради избухването на Първата световна война и не бе приложен веднага.

Следвоенните и революционните събития промениха ситуацията коренно. Последвалите въстания и въоръжена борба — включително Великденското въстание през 1916 г. и Ирландската война за независимост (1919–1921) — доведоха до срив в обичайната парламентарна политика. Законопроектът от 1920 г. (Government of Ireland Act) създаде разделение: Ирландия бе разделена на две юрисдикции — т.нар. Ирландска свободна държава за по-голямата част от острова и Северна Ирландия с местно управление в шест окръга на Ълстър, които останаха в Обединеното кралство. Този акт фактически въведе институционалната основа за разделението на острова, а окончателното политическо уреждане настъпи с Англо-ирландския договор и създаването на Ирландската свободна държава през 1922 г.

Лидери, разцепления и спад

Айзък Бът е един от основателите на конституционното националистическо движение, но истинският разцвет на партията настъпи при Чарлз Стюарт Парнел, който през 1880-те години въведе строг партиен дисциплинен ред и използва парламентарните процедури ефективно, за да натиска за Home Rule. Парнел превърна партията в най-силната ирландска сила в Уестминстър и постигна значителни изборни победи.

В крайна сметка авторитетът на Парнел беше подкопан от личен скандал (развод), който предизвика силни противоречия и доведе до разцепление през 1890–1891 г. — партията се раздели на парнелити и антипарнелити, което отслаби националистическата парламентарна власт за години. В началото на XX век партията постепенно възстанови влияние, но политическата сцена се промени драстично след Великата война и Ирландските въстания. На изборите през 1918 г. Ирландската парламентарна партия претърпя катастрофална загуба за сметка на републиканската партия Sinn Féin, която печели мнозинството ирландски места и прокламира независимост, с което окончателно отстъпи централната роля на парламентарния национализъм към революционния и републиканския подход.

Значение и наследство

Ирландската парламентарна партия играе ключова роля в дългия процес на търсене на автономия за Ирландия чрез парламентарни средства. Нейните действия повишиха вниманието към въпроса за Home Rule в британската политика, доведоха до няколко значими законодателни инициативи и поставиха основите на модерната ирландска политическа сцена. Въпреки че партията не успя да постигне окончателна конституционна независимост сама по себе си, нейната работа подготви почвата за по-късните политически и революционни събития, които доведоха до създаването на Ирландската свободна държава и до трайното разделение на острова чрез създаването на Северна Ирландия с местни институции.

Наследството на партията е двустранно: от една страна — демонстрира устойчивостта и легитимността на мирния конституционен подход; от друга — показва ограниченията на този подход в условията на социални и национални кризи, което доведе до радикализация и до възхода на републиканските движения. Името и методите ѝ остават важна част от историята на ирландския национализъм и на процеса на установяване на съвременните държавни формации на острова.

Въпроси и отговори

В: Какво представляваше Ирландската парламентарна партия?

В: Кой създаде Ирландската парламентарна партия?

В: Кой е най-известният лидер на Ирландската парламентарна партия?

Въпрос: Какво включваше законопроектът за вътрешни правила, обявен от британския министър-председател Уилям Гладстон?

Въпрос: Беше ли приет първоначалният законопроект за Home Rule?

Въпрос: Имаше ли успех някой от другите законопроекти за вътрешни правила?

Въпрос: Какво се случи вместо неуспешните законопроекти за вътрешни правила?

Търсене по буква