Временният председател (лат. President pro tempore) е официалната длъжност в Сената на САЩ, която обикновено се заема от най-дълго служилия сенатор от политическата партия на мнозинството. Титлата означава „председател за времето“ и е предвидена от Конституцията като постоянна институция в работата на Сената. В протоколния ред на властта в Съединените щати временният председател е четвърти по ранг (след президента, вицепрезидента и председателя на Камарата на представителите)), а според Закона за наследяването на президента е трети в линията за наследяване на длъжността президент (след вицепрезидента и председателя на Камарата на представителите).

Роля и правомощия

Официално вицепрезидентът е формалният председател на Сената, но той не е сенатор и не участва в ежедневната работа на Камарата. Когато вицепрезидентът отсъства или не може да ръководи заседание, Сенатът се ръководи от временния председател. В практиката длъжността има главно церемониална и процедурна функция:

  • води заседанията на Сената при отсъствие на вицепрезидента;
  • подписва приетите закони и официални протоколи;
  • може да назначава сенатски комисии и да изпълнява други процедурни правомощия, предвидени в правилниците на Сената;
  • в случай на импийчмънт на държавен глава, позицията на председател при провеждане на процеса зависи от характера на делото (при процес срещу президента Конституцията предвижда председател да е главният съдия на Върховния съд).

Въпреки официалните правомощия, много от ежедневните задължения по председателстване се делегират на други членове на мнозинството — често на по-млади или редови сенатори — така че длъжността на временния председател в съвременния Сенат често е и почетна награда.

Избор и традиции

Временният председател се избира от самия Сенат. По традиция от края на XIX век тази позиция се дава на най-дълго служилия сенатор от мнозинството — практическо правило, което се е наложило като въпрос на старшинство и уважение. Изборът се потвърждава чрез гласуване на пленарно заседание и може да бъде променян по всяко време.

История и значими личности

Някои от най-известните носители на тази длъжност включват Джон Лангдън (първият временен председател), Дейвид Райс Атчисън (D-MO), Бенджамин Уейд (R-OH), Артър Ванденберг (R-MI), Карл Хейдън (D-AZ), Ричард Ръсел, младши. (D-GA), Стром Търмънд (R-SC), Робърт Бърд (D-WV), Даниел Инуйе (D-HI) и Патрик Лийхи (D-VT).

Исторически интересен е случаят на Бенджамин Уейд, който по време на импийчмънта на Андрю Джонсън беше толкова близо до президентската пост, че едно гласуване го отделяше от това да стане държавен глава — тъй като вицепрезидентската длъжност тогава е била вакантна. Въпреки това нито един временен председател до момента не е встъпвал в длъжността президент на САЩ.

Почетни и допълнителни титли

В някои случаи Сенатът е учредявал почетни или допълнителни титли, свързани с поста. Така например, когато сенатор Хюбърт Хъмфри, бивш вицепрезидент на САЩ, беше тежко болен, на него бе оказано специално почетно внимание — Сенатът учреди титлата „заместник-председател про темпоре“ за бивши президенти или вицепрезиденти, които са избрани в Сената, като изключение и знак на уважение. Тази практика не е широко разпространена и след Хъмфри не е системно прилагана.

В щатските законодателни органи

По подобен начин някои щатски законодателни камари също използват длъжността на временен или „председател про темпоре“ в своите правила (щатски сенати), но процедурите и значението ѝ варират в зависимост от конкретния щат.

Практически бележки

В ежедневната работа на Сената ролята на временния председател комбинира протоколни задължения с процедурни функции, но в съвременната практика тя по-скоро служи като знак на уважение към дългогодишна служба в Сената. Често реалното председателстване се възлага на други членове, а временният председател остава ключова фигура при въпроси, свързани с реда и формалностите на горната камара.

В текста по-горе са използвани примери и имена, свързани с историята и практиката в Сената; за повече детайли по конкретни периоди или биографии на посочените сенатори може да се направи допълнително историческо или биографично проучване.