Панамският канал: история, характеристики и значение за световната търговия

Панамският канал е воден път (канал) в Панама, Централна Америка, който свързва Атлантическия и Тихия океан. Поради начина, по който Панама се извива, входът към Тихия океан е по-източен от входа към Атлантическия океан. Това е обратното на очакваното. Каналът е отворен за корабоплаване от 1914 г. и оттогава играе ключова роля за глобалната търговия, като съкращава значително времето и разходите за превоз между източното и западното крайбрежие на Америка и Азия.

История

Фердинанд дьо Лесепс се опитва да построи Панамския канал през 1880 г., но не успява да го завърши. Причините за провала включват сложна геология, тежки трудови условия и масови епидемии от болести като жълта треска и малария. Проектът е започнат отново през 1904 г. от Съединените щати под президентството на Теодор Рузвелт, който изразходва десет години и 375 милиона долара за изграждането му. Строителството е ръководено от американски инженери (сред които ключова роля има Колонел Джордж У. Гетеалс), а борбата с разпространението на болести—с водещ принос на лекаря Уилям Горгас—намалява смъртността сред работниците.

Панамският канал е окончателно завършен през 1914 г. с цената на около 25 000 човешки живота. Повечето смъртни случаи са причинени от болести и преди началото на строителството на канала от страна на Съединените щати. Правителството на САЩ притежава и управлява канала до 1999 г., когато панамското правителство започва да го контролира след подписването и постепенното влизане в сила на споразуменията за прехвърляне на суверенитета.

Характеристики и устройство

Панамският канал е дълъг 77 км и пресича Панамския провлак. Маршрутът включва създадения от човека язовир и езеро Гатун (Gatun Lake), което се формира чрез запушване на река Чагрес и осигурява голяма част от необходимата за шлюзовете вода. Един от най-трудните участъци при строежа е т.нар. Culebra Cut (Gaillard Cut), където е извършено мащабно изкопаване през хълмовете.

Във всеки край каналът използва три двойки шлюзове за вдигане и спускане на кораби при различни нива на водата. По-точно, на атлантическата (Карибска) страна са шлюзовете на Гатун, а на тихоокеанската страна са комплекси Мирaфлорес и Педро Мигел—заедно те създават необходимата серия от повдигания и спускания. Това спестява на корабите 15 000 км (10 000 мили) в сравнение с обикалянето на Южна Америка. Средното време за преминаване на кораба през целия канал е от няколко часа до около 10–12 часа, в зависимост от трафика и оперативните условия. Всяка година през канала преминават около 14 000 кораба. До 2002 г. през него са преминали около 800 000 кораба.

Старите шлюзове са широки 33,53 м, дълги 320 м, дълбоки 12,6 м, с използваема дължина от 305 м. Най-големите кораби, които могат да преминат през Панамския канал, се наричат Panamax. Тези ограничения оформят дизайна на голяма част от световния флот и на контейнерните кораби за десетилетия.

Разширение (2016) и New Panamax

През 2016 г. бяха открити нови шлюзове, които позволяват преминаването на повече от два пъти по-големи кораби, наречени New Panamax. Те са широки 55 м (180 фута), дълги 427 м (1400 фута) и дълбоки 18,3 м (60,0 фута). Към новите шлюзове се свързват нови канали. Новите съоръжения използват също водоспестяващи басейни, които намаляват потреблението на прясна вода при всяко преминаване, което е важно предвид зависимостта от водните ресурси на канала.

Разширението влезе в експлоатация през 2016 г. и промени картината на международното корабоплаване—то позволи на по-големи контейнеровози и танкери да пресичат провлака, което доведе до промени в маршрутирането на товари, до инвестиции в пристанища и до преразглеждане на тарифните и логистични стратегии от страна на корабоплавателните компании.

Значение за световната търговия

Панамският канал е една от най-важните инфраструктурни артерии за световната търговия. Той позволява бързо и икономично свързване между търговски центрове в Азия, Северна и Южна Америка и Европа. По този начин намалява времето за превоз, разходите за гориво и емисиите, свързани с по-дългите океански маршрути. Таксите за преминаване представляват и значителен източник на приходи за панамската икономика.

Околна среда и предизвикателства

Експлоатацията и бъдещото развитие на канала са обвързани с няколко предизвикателства: колебанията в нивото на язовира Гатун в резултат на суши и климатични промени, натискът от все по-големите кораби и съответните инфраструктурни нужди на пристанищата, опазването на биоразнообразието и риска от разпространение на инвазивни видове чрез баластни води. Управлението на прясната вода е ключов въпрос, поради което новите шлюзове използват системи за повторно използване на вода.

Управление и собственост

Правителството на САЩ притежава и управлява канала до 1999 г., когато панамското правителство започва да го контролира в изпълнение на международни споразумения и национални политики. Оттогава управлението е в ръцете на националната администрация за канала, която отговаря за оперативната експлоатация, модернизацията, таксуването и стратегическото планиране. Каналът остава критична част от глобалната логистика и икономика и непрекъснато се адаптира към новите изисквания на световната търговия.

Панамският канал продължава да бъде пример за мащабна инженерна и организационна дейност, чието значение надхвърля националните граници—той влияе върху модели на производство, морско търговско балансиране и глобални вериги за доставки.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява Панамският канал?

В: Колко е дълъг Панамският канал?

В: За какво се използват шлюзовете в двата края на канала?

В: Колко кораба преминават през канала всяка година?

В: Какво представляват корабите тип "Панамакс" и "Нов Панамакс"?

Въпрос: Кой пръв се опитва да построи Панамския канал?

В: Кой завършва строителството на този проект ?

Търсене по буква