Клавдий — римски император (10 пр.н.е.–54 г.): биография и управление
Клавдий (10 пр.н.е.–54) — неочакван император: от пренебрегван аристократ до реформатор и строител, завладяване на Британия, съдебни реформи и драматична съдба.
Клавдий (на латински: Tiberius Claudius Caesar Augustus Germanicus; 1 август 10 пр.н.е. - 13 октомври 54 г.) е четвъртият римски император. Управлява от 24 януари 41 г. до смъртта си през 54 г. Неговият прадядо е първият император Август, а чичо му е вторият император Тиберий. Негов племенник е третият император Калигула. Дядо му по майчина линия е Марк Антоний.
Произход и ранни години
Клавдий е роден в Лугдунум (съвременен Лион), в заможно и престижно семейство от династията Юлий-Клавдиевите. Още в детството и юношеството той проявява здравословни проблеми — говорни и двигателни затруднения — които древните автори (Тацит, Светоний) описват като частична физическа немощ. Поради тези недостатъци семейството му често го подценява и го изключва от активна политическа кариера в ранна възраст, което обаче през следващите десетилетия се оказва и определящо за оцеляването му при вътрешните чистки и интриги в императорския двор.
Възкачване на престола
След убийството на Калигула на 24 януари 41 г., Клавдий е провъзгласен за император от преторианската гвардия — неочаквано за мнозина, тъй като дотогава той не е бил смятан за претендент. В този момент той е един от последните възрастни представители на императорското семейство и е възприет като компромисна фигура, която може да възстанови реда. Възкачването му бележи края на хаотичния период след убийството на Калигула и отваря нов етап за институциите на империята.
Управление и реформи
Въпреки първоначалните съмнения в неговите способности, Клавдий се оказва ефективен администратор. Той посвещава внимание на:
- Реформи в администрацията: укрепва централната императорска администрация, дава по-голяма роля на освобождените роби (imperial freedmen) и на бюрократичния апарат при управлението на делата на империята;
- Разширяване на гражданските права и сенаторските редове: провежда политики, които улесняват включването на провинциални елити в римската администрация и сената, с което допринася за интеграцията на провинциите;
- Правосъдие: Клавдий има личен интерес към правото — често председателства съдебни сесии и издава решения, като се старае да укрепи правния ред;
- Публични строежи и инженерни проекти: под негово управление са завършени или започнати важни водоснабдителни съоръжения (включително работи по акведуктите като Aqua Claudia и Anio Novus), подобрено е пристанището при Остия и е започнато строителството на по-голям морски порт (Portus), за да се подсигури снабдяването на Рим;
- Комуникации и инфраструктура: строежи и ремонти на пътища, Акцент върху укрепване на пратеническите връзки с провинцията.
Външна политика и походи
По време на управлението на Клавдий империята се разширява. Най-значимото военно постижение е завладяването на Британия през 43 г., проведено под командването на Аул Плавтий (Aulus Plautius) и довело до установяване на римско присъствие и създаване на провинция в части от острова. Освен това през управлението на Клавдий са извършени и административни промени и анексирания в Северна Африка и други региони, които затвърждават властта на Рим върху пределите на империята.
Личен живот и семейство
Клавдий се жени четири пъти. Браковете му често са белязани от семейни и политически конфликти и скандали:
- първите две съпруги не оставят големи следи в политиката;
- с третата си съпруга, Валерия Месалина, той има син — Британикус, чието раждане подсилва династичните очаквания; Месалина обаче е свалена и екзекутирана през 48 г. заради заговор и публичен скандал;
- четвъртата му съпруга е Агрипина Младша, амбициозна и влиятелна фигура, майка на Нерон; тя успява да наложи нейния син от предишен брак — Нерон (роден като Лукул Домиций Ахенобарб) — като наследник чрез усурпиращо влияние и в крайна сметка като осиновен син на Клавдий.
Смърт и наследство
Клавдий умира на 13 октомври 54 г. Древните автори твърдят, че той е бил отровен — възможно чрез ядене на отровени гъби или отровено ястие — и че зад това може да стои Агрипина, която имала интерес Нерон да стане император. Днес точният характер на смъртта остава предмет на исторически дебат; е възможно да е настъпила и по естествени причини, макар че мотивите и обстоятелствата около бързото провъзгласяване на Нерон подкрепят хипотезата за принудително ускоряване на прехода.
Оценка на управлението
Античните историографи (като Тацит и Светоний) често представят Клавдий като слаб, манипулиран от дворцови интриги; те подчертават неговите физически недостатъци и лични слабости. Съвременните историци обаче отдават заслужено внимание на неговите административни успехи: укрепване на централната власт, внимателно управление на провинциите, строителни достижения и правни реформи. Неговото управление поставя основи, които за известно време стабилизират империята, макар наследството му да е частично подменено от действията на Нерон след 54 г.
Култура и писателска дейност
Клавдий проявява личен интерес към науката и историята — пише исторически и езикови трактати, изследвания за етруските обичаи и други теми. Повечето от тези трудове не са достигнали до нас; тяхното съдържание е известно основно чрез цитати и препратки у по-късни автори.
Клавдий остава противоречива фигура в римската история: от една страна — като обект на насмешки и обвинения от част от елита, от друга — като способен организатор, който в реалността управлява и развива империята в продължение на повече от десетилетие.
Убийството на Калигула
На 24 януари 41 г. Калигула е убит от заговор на широка основа. Няма доказателства, че Клавдий е имал пряко участие в убийството, въпреки че се твърди, че е знаел за заговора. В хаоса, последвал убийството, Клавдий става свидетел как германската гвардия покосява няколко неангажирани благородници, включително някои от неговите приятели. Той бяга в двореца, за да се скрие. Според традицията преторианец на име Грат го открил да се крие зад завеса и внезапно го обявил за император. Една част от гвардията може би е планирала да потърси Клавдий, може би с негово одобрение. Те го уверили, че не са от групите, търсещи отмъщение. Той бил поставен под тяхна закрила.
Сенатът бързо се събра и започна да обсъжда смяната на правителството. Когато чуха за искането на преторианците, те поискаха Клавдий да им бъде предаден за одобрение. Той отказва, усещайки опасност. В крайна сметка Сенатът е принуден да отстъпи и в замяна Клавдий помилва почти всички убийци.
Монета на Ирод Халкидски, изобразяваща Ирод Халкидски с брат си Ирод Агрипа Юдейски, който коронясва Клавдий. Британски музей
Разширяване на империята
При управлението на Клавдий империята се разраства за първи път след управлението на Август. По време на мандата му са присъединени провинциите Тракия, Юдея и още три провинции. Започнатото при Калигула анексиране на Мавритания е завършено след разгрома на бунтовническите сили и е разделено на две провинции. Най-важната нова експанзия е завладяването на Британия. През 43 г. Клавдий изпраща четири легиона в Британия (Britannia). Британия била привлекателна цел за Рим заради богатствата си - особено мините и робите. Освен това тя била убежище за галски бунтовници и други подобни, така че не можела да бъде оставена на спокойствие още дълго време. Самият Клавдий пътува до острова след приключването на първоначалните офанзиви, като води със себе си подкрепления и слонове.
Сенатът му присъжда римски триумф за усилията му: в Римската империя такива почести се полагат само на членовете на императорското семейство. По-късно Клавдий отменя това ограничение за някои от генералите си. Когато през 50 г. британският генерал Карактак е заловен, Клавдий му предоставя живота си. Карактак доживява дните си на земя, предоставена от римската държава - необичаен край за вражески командир.
Клавдий провежда преброяване на населението през 48 г. след Христа, при което се установява, че римските граждани са 5 984 072, което е с около един милион повече от преброяването, проведено при смъртта на Август.
Бракове и личен живот
Клавдий се жени четири пъти. Първият му брак, с Плавция Ургуланила, е сключен след два неуспешни годежа. По време на брака им тя ражда син - Клавдий Друз. За съжаление Друз умира от задушаване в ранна младост, малко след като е сгоден за Юнила, дъщерята на Сеян. По-късно Клавдий се развежда с Ургуланила заради изневяра и по подозрение, че е убила снаха си Апрония. Когато Ургуланила ражда след развода, Клавдий се отказва от момиченцето Клавдия, тъй като бащата е един от неговите собствени свободни хора.
Скоро след това (вероятно през 28 г. сл. Хр.) Клавдий се жени за Алия Паетина, роднина на Сеян, ако не и осиновителка на Сеян. По време на брака си Клавдий и Паетина имат дъщеря - Клавдия Антония.
Няколко години след като се развежда с Аелия Паетина, през 38 г. или в началото на 39 г., Клавдий се жени за Валерия Месалина, която е негова първа братовчедка и е тясно свързана с обкръжението на Калигула. Скоро след това тя му ражда дъщеря Клавдия Октавия. Веднага след възкачването на Клавдий се ражда син, наречен първо Тиберий Клавдий Германик, а по-късно известен като Британик. Този брак завършва с трагедия. Месалина редовно изневерява на Клавдий и манипулира политиката му, за да натрупа богатство. През 48 г. от н.е. Месалина се омъжва за любовника си Гай Силий на публична церемония, докато Клавдий е в Остия. Резултатът е екзекуцията на Силий, Месалина и по-голямата част от нейното обкръжение. Клавдий кара преторианците да обещаят да го убият, ако се ожени отново.
Агрипина Младша
Въпреки тази декларация Клавдий се жени още веднъж за племенницата си Агрипина Младша.
Опитът за държавен преврат от страна на Силий и Месалина вероятно е накарал Клавдий да осъзнае слабостта на позицията си, тъй като не е имал очевиден възрастен наследник, а Британик е бил само момче. Синът на Агрипина Луций Домиций Ахенобарб (император Нерон) е един от последните мъже от императорското семейство. Бъдещите опити за преврат биха могли да се обединят около двойката, а Агрипина вече проявяваше такава амбиция. Във всеки случай Клавдий приема Агрипина, а по-късно осиновява новоизлюпения Нерон като свой син.
Нерон става общ наследник с малолетния Британик, жени се за Октавия и получава голямо повишение. Нерон е популярен сред обществеността като внук на Германик и пряк потомък на Август.
Смърт, обожествяване и репутация
Древните историци са единодушни, че Клавдий е бил убит с отрова и е починал в ранните часове на 13 октомври 54 г. Разказите се различават значително, но почти всички сочат последната му съпруга Агрипина като подбудителка. Агрипина имала мотив да осигури наследяването на Нерон, преди Британик да получи властта.
Светоний описва Клавдий като физически отблъскващ, слаб и лесно манипулируем от съпругите и спътниците си, но на този историк не може да се вярва напълно. Запазените произведения на Клавдий представят различна гледна точка. Те рисуват картина на интелигентен, учен, начетен и съвестен администратор с усет към детайлите и справедливостта. Така Клавдий се превръща в загадка. След откриването на писмото му до александрийците през миналия век беше извършена много работа за реабилитирането на Клавдий и за определяне на това къде е истината.
Научни трудове и тяхното въздействие
Клавдий пише много през целия си живот. Освен историята на управлението на Август, основните му трудове включват история на етруските и осем тома по картагенска история, както и етруски речник и книга за игра със зарове. Клавдий е последният човек, за когото е известно, че е можел да чете етруски. Първата му съпруга е била етруска. Накрая той написва осемтомна автобиография.
За съжаление нито едно от тези големи произведения не е оцеляло. Те обаче са запазени като източници за оцелелите истории на Юлиево-Клавдиевата династия. Светоний цитира автобиографията на Клавдий веднъж и сигурно я е използвал като източник многократно. Тацит може би го е използвал за някои от по-античните пасажи в своите летописи. Клавдий е източник на многобройни пасажи от "Естествена история" на Плиний. Плиний го споменава поименно в книга VII, 35. p83
Много от обществените работи, започнати по време на управлението му, се основават на планове, предложени за първи път от Юлий Цезар. Левик смята, че това подражание на Цезар може да се е разпространило върху всички аспекти на неговата политика.
В литературата и киното
Най-известното фикционално представяне на император Клавдий са книгите "Аз, Клавдий" и "Клавдий, Богът" (публикувани през 1934 и 1935 г.) на поета Робърт Грейвс. И двете са написани от първо лице, сякаш са автобиография на Клавдий. Сюжетът на Грейвс предполагаше, че има наскоро открити, истински преводи на писанията на Клавдий. Запазените истински писма, речи и изказвания на Клавдий са включени в текста (най-вече във втората книга, "Клавдий Богът"), за да се придаде автентичност.
Двете книги на Грейвс са в основата на телевизионния сериал "Аз, Клавдий" на Би Би Си. Сериалът е с участието на Дерек Джакоби в ролята на Клавдий и е излъчен през 1976 г. по BBC2. Сериалът има значителен успех сред критиците и печели няколко награди БАФТА. По-късно сериалът е излъчен в Съединените щати по Masterpiece Theatre през 1977 г. DVD изданието на телевизионния сериал съдържа документалния филм "Епопеята, която никога не е била".
Клавдий е бил представян многократно във филми. "Аз, Клавдий" (1937 г., режисьор Йозеф фон Щромберг), незавършен; Чарлз Лотън в ролята на Клавдий е страхотно изпълнение. Запазените ролки са включени в документалния филм на BBCtv "Епопеята, която никога не беше" (1965 г.), разкриващ някои от най-съвършените актьорски изпълнения на Лотън. Също така, незначителни превъплъщения във филмите "Деметрий и гладиаторите" (1954 г.) и "Калигула" (1979 г.).
Ancestry
| Роднини на Клавдий | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Въпроси и отговори
В: Кой беше Клавдий?
О: Клавдий е четвъртият римски император, управлявал от 24 януари 41 г. до смъртта си през 54 г. Негов прадядо е първият император Август, а чичо му е вторият император Тиберий. Негов племенник е третият император Калигула. Дядо му по майчина линия е Марк Антоний.
Въпрос: Какъв вид увреждане е имал Клавдий?
О: Клавдий е имал някакво увреждане на говора и ходенето, което му е попречило да заема държавна длъжност до 38-годишна възраст.
В: Как Клавдий става император?
О: Той е обявен за император по настояване на преторианската гвардия след убийството на Калигула. Тогава той е последният възрастен мъж от семейството си.
В: Кои са някои постижения по време на управлението на Клавдий?
О: Въпреки липсата на опит, Клавдий се оказал добър администратор и голям строител на обществени обекти. По време на управлението му империята се разширява и се завладява римска Британия. Той проявява личен интерес към правото и председателства публични съдебни процеси.
Въпрос: Колко пъти се е женил Клавдий?
О: Оженил се е четири пъти, но нито един от тях не се е оказал добър за него в личен или политически план.
В: Кой го наследи на поста император?
О: Неговият роднина и осиновен син Нерон го наследява като император след смъртта му и отменя голяма част от добрите му дела, които е извършил, докато е управлявал Рим.
обискирам