Клавдий — римски император (10 пр.н.е.–54 г.): биография и управление

На 24 януари 41 г. Калигула е убит от заговор на широка основа. Няма доказателства, че Клавдий е имал пряко участие в убийството, въпреки че се твърди, че е знаел за заговора. В хаоса, последвал убийството, Клавдий става свидетел как германската гвардия покосява няколко неангажирани благородници, включително някои от неговите приятели. Той бяга в двореца, за да се скрие. Според традицията преторианец на име Грат го открил да се крие зад завеса и внезапно го обявил за император. Една част от гвардията може би е планирала да потърси Клавдий, може би с негово одобрение. Те го уверили, че не са от групите, търсещи отмъщение. Той бил поставен под тяхна закрила.

Сенатът бързо се събра и започна да обсъжда смяната на правителството. Когато чуха за искането на преторианците, те поискаха Клавдий да им бъде предаден за одобрение. Той отказва, усещайки опасност. В крайна сметка Сенатът е принуден да отстъпи и в замяна Клавдий помилва почти всички убийци.

При управлението на Клавдий империята се разраства за първи път след управлението на Август. По време на мандата му са присъединени провинциите Тракия, Юдея и още три провинции. Започнатото при Калигула анексиране на Мавритания е завършено след разгрома на бунтовническите сили и е разделено на две провинции. Най-важната нова експанзия е завладяването на Британия. През 43 г. Клавдий изпраща четири легиона в Британия (Britannia). Британия била привлекателна цел за Рим заради богатствата си - особено мините и робите. Освен това тя била убежище за галски бунтовници и други подобни, така че не можела да бъде оставена на спокойствие още дълго време. Самият Клавдий пътува до острова след приключването на първоначалните офанзиви, като води със себе си подкрепления и слонове.

Сенатът му присъжда римски триумф за усилията му: в Римската империя такива почести се полагат само на членовете на императорското семейство. По-късно Клавдий отменя това ограничение за някои от генералите си. Когато през 50 г. британският генерал Карактак е заловен, Клавдий му предоставя живота си. Карактак доживява дните си на земя, предоставена от римската държава - необичаен край за вражески командир.

Клавдий провежда преброяване на населението през 48 г. след Христа, при което се установява, че римските граждани са 5 984 072, което е с около един милион повече от преброяването, проведено при смъртта на Август.

Клавдий се жени четири пъти. Първият му брак, с Плавция Ургуланила, е сключен след два неуспешни годежа. По време на брака им тя ражда син - Клавдий Друз. За съжаление Друз умира от задушаване в ранна младост, малко след като е сгоден за Юнила, дъщерята на Сеян. По-късно Клавдий се развежда с Ургуланила заради изневяра и по подозрение, че е убила снаха си Апрония. Когато Ургуланила ражда след развода, Клавдий се отказва от момиченцето Клавдия, тъй като бащата е един от неговите собствени свободни хора.

Скоро след това (вероятно през 28 г. сл. Хр.) Клавдий се жени за Алия Паетина, роднина на Сеян, ако не и осиновителка на Сеян. По време на брака си Клавдий и Паетина имат дъщеря - Клавдия Антония.

Няколко години след като се развежда с Аелия Паетина, през 38 г. или в началото на 39 г., Клавдий се жени за Валерия Месалина, която е негова първа братовчедка и е тясно свързана с обкръжението на Калигула. Скоро след това тя му ражда дъщеря Клавдия Октавия. Веднага след възкачването на Клавдий се ражда син, наречен първо Тиберий Клавдий Германик, а по-късно известен като Британик. Този брак завършва с трагедия. Месалина редовно изневерява на Клавдий и манипулира политиката му, за да натрупа богатство. През 48 г. от н.е. Месалина се омъжва за любовника си Гай Силий на публична церемония, докато Клавдий е в Остия. Резултатът е екзекуцията на Силий, Месалина и по-голямата част от нейното обкръжение. Клавдий кара преторианците да обещаят да го убият, ако се ожени отново.

Агрипина Младша

Въпреки тази декларация Клавдий се жени още веднъж за племенницата си Агрипина Младша.

Опитът за държавен преврат от страна на Силий и Месалина вероятно е накарал Клавдий да осъзнае слабостта на позицията си, тъй като не е имал очевиден възрастен наследник, а Британик е бил само момче. Синът на Агрипина Луций Домиций Ахенобарб (император Нерон) е един от последните мъже от императорското семейство. Бъдещите опити за преврат биха могли да се обединят около двойката, а Агрипина вече проявяваше такава амбиция. Във всеки случай Клавдий приема Агрипина, а по-късно осиновява новоизлюпения Нерон като свой син.

Нерон става общ наследник с малолетния Британик, жени се за Октавия и получава голямо повишение. Нерон е популярен сред обществеността като внук на Германик и пряк потомък на Август.

Древните историци са единодушни, че Клавдий е бил убит с отрова и е починал в ранните часове на 13 октомври 54 г. Разказите се различават значително, но почти всички сочат последната му съпруга Агрипина като подбудителка. Агрипина имала мотив да осигури наследяването на Нерон, преди Британик да получи властта.

Светоний описва Клавдий като физически отблъскващ, слаб и лесно манипулируем от съпругите и спътниците си, но на този историк не може да се вярва напълно. Запазените произведения на Клавдий представят различна гледна точка. Те рисуват картина на интелигентен, учен, начетен и съвестен администратор с усет към детайлите и справедливостта. Така Клавдий се превръща в загадка. След откриването на писмото му до александрийците през миналия век беше извършена много работа за реабилитирането на Клавдий и за определяне на това къде е истината.

Клавдий пише много през целия си живот. Освен историята на управлението на Август, основните му трудове включват история на етруските и осем тома по картагенска история, както и етруски речник и книга за игра със зарове. Клавдий е последният човек, за когото е известно, че е можел да чете етруски. Първата му съпруга е била етруска. Накрая той написва осемтомна автобиография.

За съжаление нито едно от тези големи произведения не е оцеляло. Те обаче са запазени като източници за оцелелите истории на Юлиево-Клавдиевата династия. Светоний цитира автобиографията на Клавдий веднъж и сигурно я е използвал като източник многократно. Тацит може би го е използвал за някои от по-античните пасажи в своите летописи. Клавдий е източник на многобройни пасажи от "Естествена история" на Плиний. Плиний го споменава поименно в книга VII, 35. ^p83

Много от обществените работи, започнати по време на управлението му, се основават на планове, предложени за първи път от Юлий Цезар. Левик смята, че това подражание на Цезар може да се е разпространило върху всички аспекти на неговата политика.

Най-известното фикционално представяне на император Клавдий са книгите "Аз, Клавдий" и "Клавдий, Богът" (публикувани през 1934 и 1935 г.) на поета Робърт Грейвс. И двете са написани от първо лице, сякаш са автобиография на Клавдий. Сюжетът на Грейвс предполагаше, че има наскоро открити, истински преводи на писанията на Клавдий. Запазените истински писма, речи и изказвания на Клавдий са включени в текста (най-вече във втората книга, "Клавдий Богът"), за да се придаде автентичност.

Двете книги на Грейвс са в основата на телевизионния сериал "Аз, Клавдий" на Би Би Си. Сериалът е с участието на Дерек Джакоби в ролята на Клавдий и е излъчен през 1976 г. по BBC2. Сериалът има значителен успех сред критиците и печели няколко награди БАФТА. По-късно сериалът е излъчен в Съединените щати по Masterpiece Theatre през 1977 г. DVD изданието на телевизионния сериал съдържа документалния филм "Епопеята, която никога не е била".

Клавдий е бил представян многократно във филми. "Аз, Клавдий" (1937 г., режисьор Йозеф фон Щромберг), незавършен; Чарлз Лотън в ролята на Клавдий е страхотно изпълнение. Запазените ролки са включени в документалния филм на BBCtv "Епопеята, която никога не беше" (1965 г.), разкриващ някои от най-съвършените актьорски изпълнения на Лотън. Също така, незначителни превъплъщения във филмите "Деметрий и гладиаторите" (1954 г.) и "Калигула" (1979 г.).