Тиберий
Тиберий (Тиберий Юлий Цезар Август, 16 ноември 42 г. пр.н.е. - 16 март 37 г.) е вторият римски император. Управлява от 14 до 37 г. Той е доведен син на Цезар Август.
Тиберий е един от най-великите генерали на Древен Рим, чиито походи защитават северната граница. Той управлявал 22 години и първата част от императорската му дейност била отлична. По-късно е запомнен като мрачен, отшелнически и мрачен владетел. След смъртта на сина му Друз през 23 г. качеството на управлението му се влошило и завършило с терор.
През 26 г. Тиберий се премества от Рим на остров Капри и оставя администрацията до голяма степен в ръцете на безскрупулния си преториански префект Сеян. Сеян се превръща в ефективен управител на Рим и заговорничи срещу Тиберий, като убива хората, които му се противопоставят. Когато е предупреден, Тиберий замисля контразаговор, за да отстрани Сеян от официалните му позиции, и в крайна сметка го екзекутира. Следват още екзекуции на хора, извършили престъпления по време на управлението на Сеян.
Калигула, племенник на Тиберий и негов осиновен внук, наследява императора след смъртта му.
Възход към властта
От 6 г. пр.н.е. Тиберий споделя трибунските правомощия на Август, но скоро се оттегля в Родос. Съобщава се, че не желае повече да участва в политиката. p117p46 След ранната смърт на малките внуци на Август, превърнали се в синове, Луций и Гай, съответно през 2 и 4 г. пр. н. е., и по-ранната смърт на собствения му брат Друз (9 г. пр. н. е.), Тиберий е отзован в Рим през юни 4 г. пр. н. е., където е осиновен от Август при условие, че той на свой ред осинови племенника му Германик. p119 Това продължава традицията да се представят поне две поколения наследници.
През същата година Тиберий получава и правомощията на трибун и проконсул, емисари от чужди крале трябва да му отдават почит, а към 13 г. е награден с втория си триумф и равнопоставеност на императора с тази на Август. p119/120 Тиберий надлежно приема титлите на Август, когато дългото управление на стареца приключва през 14 г.
Император Тиберий
Скоро възникват проблеми. На северните легиони не било платено и те се разбунтували. Германик и синът на Тиберий, Друз, били изпратени с малка войска, за да потушат въстанието и да върнат легионите в строя. Германик сплотява бунтовниците и ги повежда на кратък поход през Рейн в германска територия, като заявява, че всяко съкровище, което успеят да заграбят, ще им се брои за бонус. Силите на Германик се разбиват през Рейн и бързо окупират цялата територия между Рейн и Елба. Така Германик нанася значителен удар на враговете на Рим и потушава въстание на войските - действия, които увеличават славата му сред римския народ.
След като е отзован от Германика, Германик празнува триумф в Рим през 17 г. пр.н.е. - първият пълен триумф, който градът вижда след този на Август през 29 г. пр.н.е. В резултат на това през 18 г. сл. н. е. Германик получава контрол над източната част на империята, какъвто преди това са получили и Агрипа, и Тиберий, и очевидно е наследник на Тиберий. Но трагедията се повтаря, тъй като Германик умира след една година, очевидно отровен.
Тиберий и Сеян
Сеян служи на императорското семейство от почти двадесет години, когато става преториански префект през 15 г. сл.Хр. Смъртта на Друз издига Сеян. Тиберий нарежда да се издигнат статуи на Сеян из целия град, а Сеян става все по-видим, когато Тиберий започва да се оттегля от Рим. Накрая, след като Тиберий се оттегля на Капри през 26 г., Сеян остава начело на целия държавен механизъм и на град Рим.
Позицията на Сеян не е съвсем като на наследник. Изглежда, че присъствието на Ливия (третата съпруга и съветничка на Август) е ограничило властта му за известно време. Смъртта ѝ през 29 г. от н.е. променя всичко. Сеян започва серия от процеси за прочистване на сенаторите в Рим. Вдовицата на Германик Агрипина Старша и двама от синовете ѝ са арестувани и изпратени в изгнание през 30 г. сл. н. е., а по-късно всички умират при подозрителни обстоятелства.
В отговор Тиберий маневрира ловко. Той знаеше, че незабавното осъждане на Сеян може да не успее. Тъй като по това време двамата със Сеян бяха съвместни консули, Тиберий подаде оставка от поста си на консул, което принуди Сеян да направи същото. Това отнема голяма част от юридическите правомощия и защитата на Сеян. След това, през 31 г. от н.е., Сеян е призован на заседание на Сената, на което е прочетено писмо от Тиберий, в което се осъжда Сеян и се нарежда незабавната му екзекуция. Макро е назначен за преториански префект със специалната задача да отстрани Сеян. Сеян е съден и той и няколко негови колеги са екзекутирани в рамките на седмица.
Следват още процеси за държавна измяна. Тацит пише, че в началото на управлението си Тиберий се е колебаел дали да действа, но сега, към края на живота си, изглежда, че го прави без угризения. Образът на Тиберий като тираничен и отмъстителен император обаче е оспорен от няколко съвременни историци. Изтъкнатият античен историк Едуард Того Салмон отбелязва в своя труд "История на римския свят от 30 г. пр. н. е. до 138 г. от н. е.
"През всичките двадесет и две години от управлението на Тиберий не повече от петдесет и двама души са обвинени в държавна измяна, от които почти половината избягват присъда, а четиримата невинни, които трябва да бъдат осъдени, стават жертва на прекомерното усърдие на Сената, а не на тиранията на императора".
Римски ауреус (златна монета), отсечена през 36 г. пр.н.е., с изображение на Тиберий, а на обратната страна е изобразена Ливия като Pax (мир)
Руини от вила Йовис на Капри, където Тиберий прекарва много от последните си години, оставяйки контрола над империята в ръцете на префекта Сеян
Последни години
Последните години на Тиберий се отличават с пълното му отсъствие от Рим и бездействието му като император. Той вече е старец на 70 години и оставя решенията на чиновниците в Рим. Не прави нищо, за да предотврати възхода на своя внук Калигула, който вече е популярен сред народа (като единствен оцелял син на Германик) и който има подкрепата на префекта Макро. През 35 г. Тиберий прави Калигула и собствения си внук Гемел сънаследници, преди да умре две години по-късно, на 78-ата си година. Някои предполагат, че Макро и Калигула са ускорили смъртта на стария император. Независимо от това Калигула наследява Тиберий като император.
Въпроси и отговори
В: Кой е бил Тиберий?
О: Тиберий е вторият римски император, управлявал от 14 до 37 г. от н.е., и е доведен син на Цезар Август.
В: Какви са постиженията на Тиберий като пълководец?
О: Тиберий е един от най-великите генерали на Древен Рим, отговорен за защитата на северната граница с кампаниите си.
Въпрос: Колко време Тиберий е управлявал като император?
О: Тиберий е управлявал 22 години.
В: Какво е било качеството на управлението на Тиберий?
О: Първата част от императорската дейност на Тиберий е отлична, но след смъртта на сина му Друз през 23 г. качеството на управлението му спада и завършва с терор.
Въпрос: Къде се преместил Тиберий през 26 г. и какво се случило в резултат на това?
О: През 26 г. от н.е. Тиберий се премества от Рим на остров Капри, което вероятно води до спад в качеството на управлението му, тъй като безскрупулният му преториански префект Сеян става ефективен управител на Рим и заговорничи срещу него.
Въпрос: Как реагира Тиберий на заговора на Сеян?
О: Когато е предупреден, Тиберий замисля контразаговор, за да отстрани Сеян от официалните му позиции, и накрая го екзекутира.
В: Кой наследил Тиберий като император след смъртта му?
О: След смъртта на Тиберий негов внук и осиновен племенник, Калигула, го наследява като император.
