Тиберий — римски император (Тиберий Юлий Цезар Август, 42 пр.н.е.–37 г.)

От 6 г. пр.н.е. Тиберий споделя трибунските правомощия на Август, но скоро се оттегля в Родос. Съобщава се, че не желае повече да участва в политиката. ^p117p46 След ранната смърт на малките внуци на Август, превърнали се в синове, Луций и Гай, съответно през 2 и 4 г. пр. н. е., и по-ранната смърт на собствения му брат Друз (9 г. пр. н. е.), Тиберий е отзован в Рим през юни 4 г. пр. н. е., където е осиновен от Август при условие, че той на свой ред осинови племенника му Германик. ^p119 Това продължава традицията да се представят поне две поколения наследници.

През същата година Тиберий получава и правомощията на трибун и проконсул, емисари от чужди крале трябва да му отдават почит, а към 13 г. е награден с втория си триумф и равнопоставеност на императора с тази на Август. ^p119/120 Тиберий надлежно приема титлите на Август, когато дългото управление на стареца приключва през 14 г.

Скоро възникват проблеми. На северните легиони не било платено и те се разбунтували. Германик и синът на Тиберий, Друз, били изпратени с малка войска, за да потушат въстанието и да върнат легионите в строя. Германик сплотява бунтовниците и ги повежда на кратък поход през Рейн в германска територия, като заявява, че всяко съкровище, което успеят да заграбят, ще им се брои за бонус. Силите на Германик се разбиват през Рейн и бързо окупират цялата територия между Рейн и Елба. Така Германик нанася значителен удар на враговете на Рим и потушава въстание на войските - действия, които увеличават славата му сред римския народ.

След като е отзован от Германика, Германик празнува триумф в Рим през 17 г. пр.н.е. - първият пълен триумф, който градът вижда след този на Август през 29 г. пр.н.е. В резултат на това през 18 г. сл. н. е. Германик получава контрол над източната част на империята, какъвто преди това са получили и Агрипа, и Тиберий, и очевидно е наследник на Тиберий. Но трагедията се повтаря, тъй като Германик умира след една година, очевидно отровен.

Сеян служи на императорското семейство от почти двадесет години, когато става преториански префект през 15 г. сл.Хр. Смъртта на Друз издига Сеян. Тиберий нарежда да се издигнат статуи на Сеян из целия град, а Сеян става все по-видим, когато Тиберий започва да се оттегля от Рим. Накрая, след като Тиберий се оттегля на Капри през 26 г., Сеян остава начело на целия държавен механизъм и на град Рим.

Позицията на Сеян не е съвсем като на наследник. Изглежда, че присъствието на Ливия (третата съпруга и съветничка на Август) е ограничило властта му за известно време. Смъртта ѝ през 29 г. от н.е. променя всичко. Сеян започва серия от процеси за прочистване на сенаторите в Рим. Вдовицата на Германик Агрипина Старша и двама от синовете ѝ са арестувани и изпратени в изгнание през 30 г. сл. н. е., а по-късно всички умират при подозрителни обстоятелства.

В отговор Тиберий маневрира ловко. Той знаеше, че незабавното осъждане на Сеян може да не успее. Тъй като по това време двамата със Сеян бяха съвместни консули, Тиберий подаде оставка от поста си на консул, което принуди Сеян да направи същото. Това отнема голяма част от юридическите правомощия и защитата на Сеян. След това, през 31 г. от н.е., Сеян е призован на заседание на Сената, на което е прочетено писмо от Тиберий, в което се осъжда Сеян и се нарежда незабавната му екзекуция. Макро е назначен за преториански префект със специалната задача да отстрани Сеян. Сеян е съден и той и няколко негови колеги са екзекутирани в рамките на седмица.

Следват още процеси за държавна измяна. Тацит пише, че в началото на управлението си Тиберий се е колебаел дали да действа, но сега, към края на живота си, изглежда, че го прави без угризения. Образът на Тиберий като тираничен и отмъстителен император обаче е оспорен от няколко съвременни историци. Изтъкнатият античен историк Едуард Того Салмон отбелязва в своя труд "История на римския свят от 30 г. пр. н. е. до 138 г. от н. е.

"През всичките двадесет и две години от управлението на Тиберий не повече от петдесет и двама души са обвинени в държавна измяна, от които почти половината избягват присъда, а четиримата невинни, които трябва да бъдат осъдени, стават жертва на прекомерното усърдие на Сената, а не на тиранията на императора".

Последните години на Тиберий се отличават с пълното му отсъствие от Рим и бездействието му като император. Той вече е старец на 70 години и оставя решенията на чиновниците в Рим. Не прави нищо, за да предотврати възхода на своя внук Калигула, който вече е популярен сред народа (като единствен оцелял син на Германик) и който има подкрепата на префекта Макро. През 35 г. Тиберий прави Калигула и собствения си внук Гемел сънаследници, преди да умре две години по-късно, на 78-ата си година. Някои предполагат, че Макро и Калигула са ускорили смъртта на стария император. Независимо от това Калигула наследява Тиберий като император.