Класическа Атина: Люлката на демокрацията, културата и философията

Класическа Атина — люлката на демокрацията, философията и изкуството: възход, Делийска лига и великите мислители, оформили основите на западната цивилизация.

Класическа Атина се отнася до град Атина от 508 до 322 г. пр. Атинската демокрация е установена през 508 г. пр.н.е. по времето на Клистен, след тиранията на Пейстратидите и управлението на Исагор. Тази система остава забележително стабилна и с няколко кратки прекъсвания се запазва в продължение на 180 години, до 322 г. пр. Атина била един от най-могъщите градове в древността. Той бил важен, защото там се развила демокрацията.

През 477 г. пр.н.е. Атина създава Делийската лига, за да обедини градовете-държави за защита. Техен съперник е Пелопонеската лига, водена от Спарта. Парите на Делийската лига се съхранявали в храма на Аполон.

През класическия период Атина е център на изкуствата, обучението и философията, където се намират Академията на Платон и Лицеят на Аристотел. Атина е и родното място на Сократ, Перикъл, Софокъл и други философи, писатели и политици от древния свят. Широко разпространена е като люлка на западната цивилизация и родина на демокрацията. Културните и политическите ѝ постижения през V и IV в. пр. н. е. имат широкообхватно въздействие.

Класическият период обикновено се разглежда по най-важните политически събития, както следва:

Основни политически и военни събития

• Реформите на Клистен (508/507 г. пр.н.е.) — създаване на основите на атинската демокрация чрез преразпределение на гражданското тяло по територии (фили) и въвеждане на институции като екклесия (народно събрание) и буле (съвет на 500-те).
• Първите конфликти с Персия и гръко-персийските войни (нач. V в. пр.н.е.) — битки като Маратон (490 г. пр.н.е.), Саламин и Платея (480–479 г. пр.н.е.) укрепват ролята на Атина като морска сила и лидер в противостоянието с Персия.
• Създаване на Делийската лига (477 г. пр.н.е.) — Алианс под водачеството на Атина за защита срещу персийската заплаха; с времето фактически се превръща в атинска морска империя, като съкровищницата по-късно е преместена в Афините (ок. 454 г. пр.н.е.).
• Златният век на Перикъл (ок. 461–429 пр.н.е.) — период на културен подем, обществено укрепване и мащабни строителни проекти, включително възстановяване на Акропола и изграждането на Партенона.
• Пелопонеската война (431–404 г. пр.н.е.) — продължителен конфликт между Атина и нейната морска империя и коалицията около Спарта, който завършва с капитулация и сериозни загуби за Атина.
• Тиранията на Тридесетте (404–403 г. пр.н.е.) и възстановяване на демокрацията — след поражението Атина е принудена на рестриктивни мерки и кратка олигархична власт, която обаче бива свалена и демократичните институции се възстановяват.
• Възраждане и създаване на Втората атинска конфедерация (ок. 378–357 г. пр.н.е.) — опити за възстановяване на морската и политическа роля на Атина в Гърция.
• Възход на македонската власт (IV в. пр.н.е.) — подемът на Филип II и победата му при Херонея (338 г. пр.н.е.) поставят Атина и останалите полиси под доминацията на Македония.
• Следсмъртните събития около Александър и окончателният край на класическата автономия (323–322 г. пр.н.е.) — след смъртта на Александър Велики Атина участва в Ламийската война (323–322 г. пр.н.е.), която завършва с македонско потискане и загуба на последните остатъци от независимата атинска демокрация.

Култура, общество и институции

Класическа Атина е не само политически център, но и културната столица на древния гръцки свят. Театърът (трагедия и комедия) процъфтява — творби на автори като Софокъл, Еврипид и Аeschylus се играят в театъра на Дионис. Историците и хроникьорите, сред които Херодот и Тукидид, поставят основите на историческата наука. Визуалните изкуства и архитектурата достигат високи стандарти (Партенон, скулптурите на Фидий).

Атинската демокрация включваше институции като екклесия (събрание на гражданите), буле (съвет на 500) и народните съдилища (дикастерии). В същото време политическата и социалната система бе основана на ясно разграничение между граждани (мъже със политически права), жени, роби и метоци (чужденци и жители без граждански права). Гражданството е било ограничено — например произхождащите от атински семейства мъже, родени от законен брак, участваха в политическия живот.

Образованието, реториката и философията са силно развити: софистите, Сократ, Платон и Аристотел полагат основите на западната философска мисъл. Научните дисциплини, медицина (Хипократ) и математиката също прогресират в този период.

Значение и наследство

Класическа Атина оставя трайно наследство в политическата мисъл, правото, изкуствата и философията. Много от идеите за гражданско участие, публична дискусия и правосъдие влияят върху по-късните политически системи в Европа и извън нея. Въпреки че моделът на атинската демокрация се различава съществено от модерните представи за широка репрезентативност и равенство, приносът ѝ за развитието на идеите за управление от народа е непреодолим.

Класическата епоха на Атина е и време на противоречия: големи културни достижения съществуват редом с имперско поведение спрямо съюзници, вътрешни конфликти и социални неравенства. Разбирането на тези сложни взаимовръзки помага да оценим историческата роля на Атина като люлка на много от основополагащите елементи на западната цивилизация.

Въпроси и отговори

В: Какво е класическа Атина и за какъв период от време се отнася?

В: Кога е създадена атинската демокрация и под чие управление?

Въпрос: Колко време атинската демокрация е била стабилна?

В: Какво е било значението на Атина в древността?

Въпрос: Какво представлява Делийската лига и кога е създадена?

В: Къде са се съхранявали парите на Далийската лига?

В: Какви са културните и политическите постижения на Атина през V и IV в. пр. н. е.?

Търсене по буква