Древна Атина

Войни

Персийската война

Когато персийският цар Ксеркс воюва с гърците в Мала Азия, Атина помага на гърците в Мала Азия. След време персите нападат Гърция и започват Гръцко-персийските войни.

На равнината на Маратон много перси с лъкове и стрели се сражават с гърците. Въпреки че персите били много повече от гърците, гърците победили, защото имали метални копия и мечове.

Темистокъл, генералът на Атина, предупреждава атиняните, че персите ще се върнат, затова трябва да увеличат флота си. Народът го направил, а Спарта предложила да му помогне. През 480 г. пр.н.е. персите пристигнали и нападнали гърците както по суша, така и по море. Персите спечелили битката при Термопилите, но тя дала време на гърците да се подготвят.

Въпреки че град Атина е опожарен, повечето хора са избягали на близките острови, за да се спасят. Темистокъл нарежда на гърците да се подготвят за ново нападение. Този път той им казал да оставят корабите си в Саламинския залив. Когато персите пристигнали, те били изненадани и объркани от пристанището, което било толкова пълно с кораби, че не можели да се движат в него. В тази битка при Саламин няколкостотин гръцки кораба унищожили много, много персийски кораби. Ксеркс си тръгнал.

На следващата година 32 000 гръцки хоплити и 50 000 други войници печелят битката при Платея. Персите не нападат повече Гърция.

Пелопонеската война

Въпреки че Спарта и Атина си помагали в битките, те били много различни в културно отношение. През 431-440 г. пр.н.е. тези два града-държави се сражават в конфликт, наречен Пелопонескавойна по името на долната част на полуострова. Спарта имала помощ от други държави. При обсадата на Атина загинали много хора заради страшна болест, включително и Перикъл.

През 405 г. спартанците унищожават флота на Атина в битка. През следващата година Атина се предава на Спарта.

В продължение на 30 години Спарта управлявала, но много хора не харесвали спартанското управление и Тебес, друг град-държава, помогнал на Атина да победи Спарта. В продължение на девет години Тива е най-могъщата държава.

Гърция обаче е много по-слаба заради войните в страната. Филип Македонски започва да навлиза в гръцка територия. Въпреки че Демостен предупредил Атина за опасността, атиняните не се погрижили за това. В Хайронея Филип Македонски контролира Гърция.

Когато Филип умира, синът му Александър Велики, макар да е само на 20 години, тръгва да завладява света. Той завладява Мала Азия, Персия, Егпит и малка част от Индия, но умира от болест, когато е на 32 години.

Начин на живот

Хората в Атина се хранели просто, обикновено с ечемичени питки, лук, риба и плодове. За облекло мъжете носели къси парчета плат (туники), престилки и сандали за работа. Жената носела хитон - дълъг, свободен плат, който се прикрепял към рамото. Свободната дреха приличала на блуза заради въжето, което се носело около кръста. Сандалите се изработвали, като кракът се поставял върху парче кожа, а обущарят правел покривало за крака.

Децата обичали да имат домашни зайци и да играят игри с топка. За забавление те се състезаваха и с малки колесници, теглени от кучета. Те били обучавани от роби, които ги учели на поезия, музика и танци. Упражненията също били важни.

Когато младежът навърши 18 години, той започва двегодишно обучение за армията. След това можел да се включи в мъжките класове, където се хвърляло копие. За защита при борба той завързвал кожени ленти около китките си. Освен това се подстригвал. Учители от много страни преподавали на младите мъже.

Гръцките хоплити се сражавали близо един до друг във формация фаланга. Копията им били много дълги.

Жените в класическа Атина

Към жените в древна и класическа Атина се отнасят с малко уважение. Те не са могли да станат граждани на Атина. Това означава, че не са можели да гласуват и не са имали пряко отношение към случващото се в Атина. Те не са могли да се кандидатират на избори.

Момичетата не можеха да бъдат граждани. Те напускат дома си на 14-годишна възраст, за да се омъжат, понякога за мъж, който е много по-възрастен от нея (около 30 години). Бракът й се уреждал от баща й. В повечето случаи бащата е избирал богат съпруг за дъщеря си. Момичето и майка му нямали право да решават за кого да се омъжи, това било изцяло избор на бащата.

Съпоставете това със Спарта. Спартанските жени се радват на статут, власт и уважение, които са непознати в останалата част от класическия свят. Въпреки че спартанските жени били изключени от военния и политическия живот, те се радвали на значителен статут като майки на спартанските воини. Докато мъжете се занимавали с военна дейност, жените поемали отговорността за управлението на именията.

през IV в. пр.н.е. спартанските жени са притежавали приблизително между 35% и 40% от цялата спартанска земя и собственост. През елинистическия период някои от най-богатите спартанци са жени. Те контролирали собствените си имоти, както и имотите на роднините си мъже, които отсъствали от армията. Спартанките рядко се омъжвали преди да навършат 20 години и за разлика от атинските жени, които носели тежки, прикриващи дрехи и рядко били виждани извън дома, спартанките носели къси рокли и ходели, където си поискат. Момичетата и момчетата получавали образование. Младите жени, както и младите мъже, може би са участвали в Гимнопедията ("Фестивал на голите младежи").