Перикъл (ок. 495–429 г. пр.н.е., на гръцки: Περικλῆς, което означава „заобиколен от слава“) е виден и влиятелен държавник, оратор и генерал на Атина. Живял е в периода между Персийската и Пелопонеската война и по майчина линия произхожда от влиятелния род на алкмеонидите. Неговата силна личност, политическа дейност и културни инициативи бележат т.нар. „епоха на Перикъл“ в атинската история.

Тукидид, съвременен историк, го описва като „първия гражданин на Атина“. Перикъл разширява влиянието на Атина в Делийската лига и постепенно превръща съюза в атинска морска империя. Той ръководи държавата и военните дела през първите години на Пелопонеската война и е водещ политически фактор приблизително от 461 до 429 г. пр.н.е.; тази наситена с политически и културни промени епоха често се свързва с неговото име.

Перикъл подкрепя обществените реформи, които разширяват ролята на народното събрание и създават по-широко участие на гражданите в управлението — мерки, които засилват атинската демокрация, но му печелят и критици, които го наричат популист. Важен съюзник в реформите е реформаторът Ефиалт (Ефиалт), чиито закони ограничават влиянието на аристократическите съдебни институции; по-късно Ефиалт е убит, което променя политическия баланс в града. Перикъл въвежда и заплащане за съдебните заседатели и за службите, които до тогава са били достъпни предимно за богатите, което допринася за по-широко гражданско участие.

Като покровител на изкуствата и строителството, Перикъл инициира масивна програма за обновяване на града. Този проект включва строежа и възстановяването на много от запазените постройки на Акропола, включително Партенона), за който работят известни творци и архитекти като Фидий, Иктин и Каликрат. Финансирането на тези проекти създава заетост и служи и като политическа демонстрация на мощта и славата на Атина. Перикъл също така подкрепя театъра — организира и финансира постановки за празника на Дионис, насърчавайки драматурзи и актьори и превръщайки града в културен център на древногръцкия свят.

Личният живот на Перикъл е предмет на интерес и дискусии: той има двама сина, а сред най-известните му спътници е Аспазия, която оказва влияние върху интелектуалния и политическия кръг около него. През 429 г. пр.н.е. Перикъл умира от чума, която опустошава Атина в началните години на Пелопонеската война. Неговото наследство остава смесено — от една страна многобройни реформи, архитектурни и културни постижения, които оформят златния век на Атина; от друга — обвинения в империализъм и политически егоизъм. Паметта за Перикъл е запечатана и чрез речите и описанията на съвременниците, най-известна сред които е Погребалната реч, запазена от Тукидид.