Политика за ядрената енергетика: регулация, сигурност и международни въпроси

Преглед

След аварията в атомната електроцентрала "Фукушима-1" през 2011 г. Китай, Германия, Швейцария, Израел, Малайзия, Тайланд, Обединеното кралство и Филипините преразглеждат програмите си за ядрена енергия. Индонезия и Виетнам все още планират да строят атомни електроцентрали. Държави като Австралия, Австрия, Дания, Гърция, Ирландия, Люксембург, Португалия, Израел, Малайзия, Нова Зеландия, Северна Корея и Норвегия продължават да се противопоставят на ядрената енергетика.

Австралия

Австралия не произвежда ядрена енергия. Плановете за преразглеждане на въпроса дали страната трябва да развива ядрена енергетика бяха изоставени, след като Кевин Ръд, който се противопоставяше на този ход, беше избран за министър-председател през 2007 г.

Финландия

Към 2006 г. финландската програма за ядрена енергия разполага с четири ядрени реактора. Първият от тях е пуснат в експлоатация през 1977 г. Понастоящем те осигуряват 27 % от електроенергията във Финландия.

Третият реактор в Олкилуото ще бъде новият европейски реактор под налягане. Планира се той да бъде пуснат в експлоатация през 2011 г. и ще има мощност 1600 MWe.

Строителството на Олкилуото 3 започва през август 2005 г. Две години и половина по-късно проектът "изостава с повече от две години от графика и надхвърля бюджета с поне 50%, като загубите за доставчика се оценяват на 1,5 млрд. евро".

Франция

След петролната криза в началото на 70-те години на миналия век френското правителство решава през 1974 г. да се насочи към самодостатъчност в производството на електроенергия, най-вече чрез изграждането на атомни електроцентрали. Днес Франция произвежда около 78,1 % от електроенергията си чрез ядрена енергия. Тъй като Франция има общ излишък на електроенергия, тя изнася произведената от ядрени мощности енергия. Част от нея отива в страни, които привидно са против използването на ядрена енергия, като Германия например. Управителният съвет на Electricité de France (Électricité de France или EDF) е одобрил изграждането на европейски реактор под налягане с мощност 1630 MWe или EPR във Фламанвил, Нормандия. Очаква се строителството да започне в края на 2007 г. и да приключи през 2012 г.

През 70-те години на ХХ век във Франция възниква антиядрено движение, състоящо се от граждански групи и комитети за политически действия. Провеждат се многобройни антиядрени протести и демонстрации. Напоследък се провеждат целенасочени кампании, основно от Грийнпийс, а Sortir du nucléaire (Франция) призовава за официална проверка на безопасността на съоръженията на Areva.

Германия

През 2000 г. германското правителство, съставено от коалиция, включваща Зелената партия "Алианс '90"/"Зелените", официално обяви намерението си да се откаже от ядрената енергия в Германия. Юрген Тритин, министър на околната среда, опазването на природата и ядрената безопасност, постига споразумение с енергийните компании за постепенното спиране на деветнадесетте атомни електроцентрали в страната и прекратяване на гражданското използване на ядрена енергия до 2020 г. Законодателството беше прието със Закона за излизане от ядрената енергетика. Електроцентралите в Щаде и Обригхайм бяха изключени съответно на 14 ноември 2003 г. и 11 май 2005 г. Демонтажът на централите е планиран да започне през 2007 г. Но Законът за излизане от ядрената енергетика не забранява станциите за обогатяване на уран - една от тях в Гронау е получила разрешение да продължи дейността си. Съществуват опасения относно безопасността на постепенното прекратяване, особено по отношение на транспортирането на ядрени отпадъци. През 2005 г. Ангела Меркел спечели федералните избори в Германия през 2005 г. с партията ХДС. Впоследствие тя обяви, че ще предоговори с енергийните компании срока за спиране на атомните електроцентрали. Но като част от пакта ѝ с ГСДП, с която ХДС формира коалиция, политиката за постепенно спиране на производството засега е запазена.

През ноември 2008 г. пратка с радиоактивни отпадъци от германски ядрени централи пристигна на място за съхранение близо до Горлебен, след като беше забавена от големи протести на ядрени активисти. Повече от 15 000 души взеха участие в протестите, които включваха блокиране на камиони със седящи демонстрации и блокиране на маршрута с трактори. Демонстрациите бяха отчасти в отговор на призивите на консерваторите за преосмисляне на планираното постепенно спиране на ядрените електроцентрали.

Япония

Япония разполага с 55 реактора с общ капацитет 47 577 MWe (49 580 MWe бруто), 2 реактора (2 285 MWe) са в процес на изграждане, а 12 реактора (16 045 MWe) са планирани. Ядрената енергетика представлява около 30 % от общото производство на електроенергия в Япония, като капацитетът ѝ е 47,5 GWe (нето). Планира се този дял да се увеличи до 37 % през 2009 г. и до 41 % през 2014 г.

На 16 юли 2007 г. силно земетресение удари района, в който се намира АЕЦ "Кашивазаки-Карива" на Tokyo Electric. Централата със седем блока е най-голямата единична атомна електроцентрала в света. Всички реактори бяха спрени и се очаква да останат затворени за проверка на щетите и ремонт поне една година.

По време на ядрената катастрофа във Фукушима на 11 март 2011 г. в атомната електроцентрала "Фукушима Даичи" в Япония се получи повреда в системите за охлаждане и беше обявено извънредно положение в ядрената енергетика. За първи път в Япония беше обявена ядрена авария и 140 000 жители в радиус от 20 км от централата бяха изведени. Експлозиите и пожарът доведоха до опасни нива на радиация, което доведе до срив на фондовата борса и паническо купуване в супермаркетите.

Съединени щати

Електроцентралата в Шипингпорт е първата атомна електроцентрала с търговска цел, построена в Съединените щати през 1958 г. След разрастването на ядрената енергетика през 60-те години на миналия век Комисията по атомна енергия предвижда, че до 2000 г. в САЩ ще работят повече от 1000 реактора. Но към края на 70-те години става ясно, че ядрената енергетика няма да се разрасне толкова драстично, и в крайна сметка са отменени повече от 120 поръчки за реактори.

Към 2007 г. в Съединените щати има 104 (69 реактора с вода под налягане и 35 реактора с кипяща вода) лицензирани за експлоатация търговски ядрени енергоблокове, които произвеждат общо 97 400 мегавата (електроенергия), което е приблизително 20 % от общото потребление на електроенергия в страната. Съединените щати са най-големият доставчик на ядрена енергия с търговска цел в света.

Аварията в Три Майл Айлънд е най-сериозната авария в ядрената индустрия на САЩ. Сред другите аварии са тези в атомната електроцентрала "Дейвис-Бес", която е източник на два от петте най-опасни ядрени инцидента в САЩ от 1979 г. насам според Комисията за ядрено регулиране.

Няколко американски атомни електроцентрали бяха затворени много преди проектния им срок на експлоатация, включително АЕЦ "Ранчо Секо" през 1989 г. в Калифорния, блок 1 на АЕЦ "Сан Онофре" през 1992 г. в Калифорния (блокове 2 и 3 все още работят), АЕЦ "Сион" през 1998 г. в Илинойс и АЕЦ "Троян" през 1992 г. в Орегон. АЕЦ "Хумболт Бей" в Калифорния е затворена през 1976 г., 13 години след като геолозите откриват, че е построена върху разлом (разломът Литъл Салмон). АЕЦ "Шорхем" никога не е работила с търговска цел, тъй като не е могъл да бъде съгласуван одобрен план за аварийна евакуация поради политическата обстановка след авариите в Три Майл Айлънд и Чернобил.

Много централи наскоро получиха 20-годишно удължаване на лицензирания си срок на експлоатация.