Бошняци — южнославянски етнос, език и култура от Босна и Херцеговина

Бошняци — древен южнославянски етнос от Босна и Херцеговина: език, култура и история, съчетаващи европейско и ислямско наследство.

Бошняците (Бошняци/Бошњаци, женски род: Бошнякиня/Бошњакиња) са южнославянски народ и етническа група, исторически свързана със Стара Босна, днес част от територията на Босна и Херцеговина. В състава на бошняшката общност влизат и потомци на хора от други балкански популации, включително от Сърбия, Черна гора и Хърватия. Корените им могат да се проследят до средновековните босненци (понякога наричани бошняци в историческите извори), които са говорели локален южнославянски говор и са живели на територията на средновековна Босна. Тези общности са изповядвали различни религии през вековете, но са споделяли общ говор, чиито съвременен вариант днес се именува босненски език.

Език и писменост

Бошняците предимно говорят босненски език — стандартизиран вариант от групата на южнославянските езици, който е тясно свързан със сръбския и хърватския. Официално в практика се използват както латиницата, така и кирилицата, макар че в ежедневието и в повечето официални документи в Босна и Херцеговина доминира латиницата. Босненският език съдържа общославянски и южнославянски особености, както и заемки от турски, арабски и персийски език, усвоени през османския период.

Религия и идентичност

Повечето съвременни бошняци са мюсюлмани, предимно сунити, традиционно свързани с ханафитската школа. Присъстват и агностици, агностици и атеисти, както и хора с по-светски възгледи. Исторически процеси като османската експанзия и обществените трансформации през следващите столетия довеждат до масови приемания на исляма сред част от населението на Босна, но религиозната принадлежност не е единственият критерий за етническа принадлежност: понятието „бошняк“ в модерния смисъл обединява общ културен, езиков и исторически опит.

В англоезичната литература често се използва изразът "босненски мюсюлмани" за обозначаване на бошняците, но това не е напълно коректно, тъй като не всички бошняци са религиозни мюсюлмани. След разпада на Югославия през 1990-те години много хора започват да използват етнонима бошняк вместо термина мюсюлманин (като национално обозначение) с цел да се изясни етническата, а не само религиозната принадлежност. Също така думата босненец (родом от Босна) се използва по-широко и може да означава всеки жител на Босна и Херцеговина, независимо от етноса.

Култура и традиции

Културният облик на бошняците е резултат от преплитането на европейски и ислямски влияния в хода на историята. В традиционната култура присъстват:

• музикални форми като сеvdalinka (традиционни песни с меланхоличен характер);
• култов и материален обреден фолклор, свързан с празници, сватбени и погребални обичаи;
• кухня, в която са застъпени ястия като печени и пълнени тестени изделия (местим, пита), кебапи и специалитети с източно влияние;
• архитектурни следи от османския период — джамии, хамами и традиционни къщи — наред с паметници от австро-унгарския и съвременния период.

Исторически бележки

Територията на Босна е преминала през редица исторически власти — средновековни босненски държавни образувания, османско управление (което започва в 15. век), австро-унгарска администрация в края на 19. век и по-късно част от Югославия. През 20. век бошняците са засегнати от насилствени събития, включително етническо прочистване и актове на насилие през Втората световна война (1939–1945) и особено по време на Босненската война в началото на 1990-те. Тези събития довеждат до загуби на човешки животи и масови изселвания.

В историческия английски контекст етнонимът Bosnack (по-късно Bosniak) е документиран още през 17. и 18. век. Във версията от 1836 г. на Penny Cyclopaedia V. 231/1 се използва изписване, описващо жителите на Босна като „бошняци, раса със славянски произход“.

Демография и диаспора

Оценките за броя на бошняците варират в зависимост от източниците; в самата Босна и Херцеговина бошняците са значителна част от населението. Милиони хора от бошняшки произход живеят в региона на Балканите, а значителни общности са се установили в чужбина. Причини за това са както трудова миграция през 20. век, така и бежански вълни, породени от войните през 20-ти век и в началото на 1990-те.

В редица държави има развита бошняшка диаспора, включително в Европа и отвъд нея — сред по-големите общности са босненски австрийци, германци, босненски австралийци, шведи, турци, канадци и американци. Диаспората играе важна роля за поддържане на езиковата и културната традиция, за трансфер на капитал и за политически връзки с родината.

Модерна политика и самоопределение

Етнонимът бошняк в съвременен смисъл преживява възраждане след разпада на Югославия: той се използва като национално обозначение, ясно разграничено от религиозното наименование „мюсюлманин“. Това преосмисляне на елементите на националната идентичност — език, религия, обща история и култура — е част от по-широко съзнание за етническата самоопределеност в постсоциалистическата епоха.

Заключение

Бошняците са сложна и многопластова етническа група с дълбоки исторически корени и специфична културна идентичност, формирана под влияние на славянските, европейските и ислямските традиции. Тяхната история включва периоди на мирно съжителство и културен обмен, както и трагични моменти на насилие и разселване. Днес бошняшката общност продължава да поддържа своя език, обичаи и религиозни традиции както в родината, така и в глобалната диаспора.

Въпроси и отговори

Въпрос: Каква е етническата група на бошняците?

В: Откъде идват повечето бошняци?

Въпрос: Какъв език говорят съвременните бошняци?

В: Какви религии изповядват съвременните бошняци?

В: Кога за първи път на английски език е използван терминът "Bosniak"?

Въпрос: Колко души съставляват световното население на бошняците?

Търсене по буква